Решение № 1266 от 29.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10442/2008 г.

Решение № 1266 от 29.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10442/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Светла Георгиева от гр. Самоков срещу решение № 331 от 13.06.2008 г. по адм. д. № 582/2007 г. на Административен съд - София област. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната Софийска РДНСК, чрез процесуалният си представител излага становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Община Самоков не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № ДК-02-Сф-83/18.09.2007 г. на началника на Софийска РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222 ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "масивна сграда" в УПИ "Озеленяване", кв. 12а по плана на с. Марица, община Самоков, извършен от Светла Георгиева. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през 2006 - 2007 г. без строителни книжа, правилно квалифициран от административния орган като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Изложени са подробни мотиви досежно фактическата обстановка по придобиване право върху временен обект на място на изградения нов строеж, като е възприето и кредитирано заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесната "масивна сграда" е изградена в общински имот, без строителни книжа, което е достатъчно основание за квалифициране на същата като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 234/6.08.2007 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство и се потвърждава изцяло от експертизата. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид годината на неговото изграждане, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба досежно ненадлежен адресат за заповедта са неоснователни, тъй като е безспорно, че извършител на строежа е жалбоподателката, а ЕТ не съставлява самостоятелен субект, тъй като физическото лице действа като ЕТ, т. е. осъществява дейността си в това качество. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,