Решение № 143 от 7.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2915/2014 г.
ВАСVIII отделение07.01.2015 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60/13.01.2014 г., постановено по адм. д. 2776/2013 г. по описа на Административен съд - Варна. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на "Мариян 2000" ЕООД гр Варна ЕИК 103620460, разноски за касационната инстанция в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 143 от 7.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2915/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОДОП") против решение № 60/13.01.2014 г., постановено по адм. д. 2776/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Ревизионен акт № 031204526/13.03.2013 г. издаден от Главен инспектор по приходите, в частта, потвърдена с Решение № 273 от 25.06.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Мариян 2000" ЕООД гр Варна са определени данъчни задължения по ЗДДС за д. п., както следва: от м. 09.2008 г. до м. 12.2008 г.; от м. 01.2009 г. до м. 11.2009 г. общо в размер на 26767,83 лв. и лихва в размер на 7972,29 лв. и КД за 2009 г. в размер на 6995,66 лв и лихва 602,31 лв.. Касационният жалбоподател твърди, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. От подробните доводи се обуславят като наведени касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и е отправено искане за отмяна на съдебното решение, включително и в частта относно присъдените разноски. Подробни съображения в подкрепа на искането за отмяна на съдебното решение са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба "Мариян 2000" ЕООД гр Варна, чрез адв. Петкова, в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 60/13.01.2014 г., постановено по адм. д. 2776/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, е отменен Ревизионен акт № 031204526/13.03.2013 г. издаден от Главен инспектор по приходите, в частта, потвърдена с Решение № 273 от 25.06.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП", гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Мариян 2000" ЕООД гр Варна са определени данъчни задължения по ЗДДС за д. п., както следва: от м. 09.2008 г. до м. 12.2008 г.; от м. 01.2009 г. до м. 11.2009 г. общо в размер на 26767,83 лв. и лихва в размер на 7972,29 лв. и КД за 2009 г. в размер на 6995,66 лв и лихва 602,31 лв. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви и след преценка на всички писмени и гласни доказателства по делото е намерил, че по процесните фактури са налице реално осъществени доставки с оглед на което органът по приходите необосновано и незаконосъобразно е отказал признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното съдебно решение е допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно. Следва да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд досежно доказана техническа и кадрова обезпеченост на прекия доставчик "Сежан-С" ЕООД предвид наличието на 24 бр. работници и служители с платени осигуровки и наличие на помещение за търговска дейност. Съдът правилно е приел, включително и чрез анализ на констатациите на ССЕ, че по отношение на прекия доставчик, са били налице всички предпоставки за признаване на данъчен кредит, изразяващи се в деклариране на процесните доставки към ревизираното дружество в СД и дневниците за продажба, издадени фактури, касови бонове за извършено плащане в брой. Установено е и наличие на транспортни средства на ревизираното лице за товарене, разтоварване и транспортиране на рибата от склада на доставчика до обекта "Ученическо столово хранене". В реда на изложеното следва да се посочи, че е установена и материалната обезпеченост на доставчика със стоката - налице са осчетоводени данъчни фактури за закупена риба в дневник за покупки за съответен данъчен период от "Сежан С" ЕООД от неговите доставчици "Атлантик" АД, "Ошън Фиш" ООД, "Атлантик Груп" ООД, "Мичик" ООД. В хода на ревизията е представена счетоводна справка за налични ДМА - превозни средства /микробус Мерцедес/, собственост на ревизираното лице, а липсата на пътни листи и товарителници не опровергава извода за наличие на техническа обезпеченост за осъществяване на транспорта. При превоз на товари за собствена сметка не съществува задължение за изготвяне на пътни листове и товарителници - аргумент от чл. 18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, поради което обосновани са доводите на съда в тази връзка. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че обстоятелството, че единствен доставчик на риба през преобладаващата част от данъчните периоди на жалбоподателя е "Сежан - С" ЕООД, както и че цялото придобито от жалбоподателя количество риба е продадено в рамките на данъчния период на покупката му, налага извода, че жалбоподателят е придобил собствеността на стоките именно от "Сежан - С" ЕООД. Фактът, че както фактурите за покупка, така и фактурите за последващите доставки са платени също недвусмислено налагат извода, че сделките са реални. Потвърдено е наличието на търговски отношения между прекия доставчик за по-голямата част от извършените доставки и ревизираното дружество, като цялото количество закупена риба е продадено в кратки срокове на "Ученическо и столово хранене" по сключен договор за обществена поръчка. Представени са по делото и стокови разписки за получени СМЦ от "Ученическо и столово хранене" ЕООД, издадени от всяко детско заведение и стол, където е доставена рибата, описана в съответната фактура. Посочените факти от показанията на разпитания свидетел Румен Петров в съдебно заседание от 18.11.2013 г., както и дадените писмени обяснения пред ревизията от Добрин Любчев, кореспондират с констатациите в заключението на назначената ССЕ, според която няма разминаване в количествата и доставките на закупената и реализирана риба, както и в издателите на съответните фактури, единствено е налице несъответствие по отношение вида на реализираната риба, което е несъществено. Същите обстоятелства и правни изводи важат и относно констатациите по ЗКПО относно извършеното от органа по приходите преобразуване на ФР за 2008 г. и 2009 г. на дружеството. Правилно административния съд е счел, че не е налице невярно счетоводно записване и неправилно завишени разходи за 2008 и 2009 г., поради което е отменил обжалвания РА и в тази му част. С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд е постановено въз основа на правилно установена фактическа обстановка и при правилно прилагане на материалния закон, поради което е и обосновано. Не се установиха отменителните основания, визирани от касатора, поради което решението на Административен съд - Варна като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника по касация се дължат направените за настоящата съдебна инстанция разноски, за които е представен документ и са своевременно поискани - адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв., по размера на което не е направено възражение за прекомерност от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,
Цитирани разпоредби
3- чл. 160, ал. 6 ДОПК
- чл. 18
- чл. 221, ал. 2