Решение № 8422 от 21.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка (БНБ) със седалище и адрес на управление в София, на пл. Княз Александър I 1, подадена чрез пълномощник адв. А. Георгиев, срещу Решение 23 от 08.06.2022 г., постановено по адм. дело 105 по описа на Административния съд Русе за 2022 г. в осъдителната за касационния жалбоподател част. С решението в обжалваната част БНБ е осъдена да заплати на Е. Николаев обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 5 733, 82 лв. за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., представляваща законната лихва за забавено изплащане на гарантирания размер на вложенията му в Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД) и причинени му в резултат на нарушаване на правото на Европейския съюз (ЕС), изразяващо се в невземане на решение за обявяване на неналичността на депозитите в КТБ АД в императивния срок от 5 (пет) работни дни, съгласно приложимата с директен ефект норма на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити (Директива/та), изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. Със същото решение предявеният от Николаев иск за обезщетение на имуществени вреди е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 8 627, 96 лв. и за периодите от 30.06.2014 г. до 24.07.2014 г. и от 07.11.2014 г. до 04.12.2014 г. Наред с това съдът e осъдил ответника по иска да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 10, 00 лв. държавна такса за образуване на делото. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението в обжалваната част, като навежда всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните му оплаквания ще бъдат разгледани подробно по-долу в мотивите на настоящото решение. Иска отмяната на решението в осъдителната за него част. Претендира сторените в първоинстанционното и касационното производство разноски, включително адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд, в което е даден ход на делото по същество, чрез упълномощен процесуален представител заявява, че не претендира разноски. Ответникът Е. Николаев от гр. Русе, с постоянен адрес на [улица] не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на подадената от БНБ касационна жалба. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд преценява касационната жалба като процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по делото, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно в осъдителната за нея част. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна относно периода и размера на присъденото обезщетение. За да постанови обжалвания резултат, Административният съд Русе е приел, че е сезиран от Е. Николаев с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждането на БНБ да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 8 627, 96 лв., представляваща лихва за забавено плащане на главница от 196 000, 00 лв., явяваща се гарантирания размер на неговите вложения в КТБ АД (в несъстоятелност) за периода 30.06.2014 г. 04.12.2014 г., който гарантиран размер, не му е изплатен своевременно вследствие незаконосъобразно бездействие на БНБ да приложи разпоредба от правото на ЕС, която е с директен ефект чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. Съдът е установил от фактическа страна, че Е. Николаев е сключил на 01.02.2007 г. с КТБ АД Договор за преференциален безсрочен депозит 21455 (л. 36 от адм. дело 105/2022 г. по описа на Административния съд Русе) за откриване на банкова сметка в евро. На 18.03.2008 г. ищецът сключил с КТБ Договор за преференциален безсрочен депозит 28514 за откриване на банкова сметка в щатски долари (л. 34, пак там), а на 08.05.2008 г. Договор за безсрочен депозит Евролев с валутна клауза 35536 за откриване на банкова сметка в лева (л. 35). Съгласно писмо-отговор от КТБ АД до Административния съд Русе, изх. 594/29.03.2022 г. (л. 12), за ищеца, на 06.11.2014 г. е изпратена към Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ/Фонд/а) информация за подлежащата на изплащане сума в размер на 196 000, 00 лв. Тази сума представлява част от сумата по влоговите му сметки и включва и начислените лихви към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ. В писмото е посочено, че КТБ не може да удостовери каква част от изплатените, чрез ФГВБ, средства в размер на 196 000, 00 представлява главница и каква лихви. Съдът е установил, че на 04.12.2014 г. на Николаев от ФГВБ е изплатена сумата от 196 000, 00 лв. На 20.06.2014 г. от ръководството на КТБ в БНБ е получено писмено уведомление, вх. 4098, за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. С писмото е предявено искане БНБ да предприеме необходимите мерки, включително поставянето на КТБ под специален надзор. На същата дата, на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) (отм.), Управителният съвет на БНБ е приел Решение 73, изменено и допълнено с Решение 74/22.06.2014 г., с което КТБ е поставена под специален надзор за срок от три месеца, като е спряно изпълнението на всички нейни задължения за същия срок, ограничена е дейността й, забранено е извършването на всички дейности, съгласно банковата лицензия, от длъжност са отстранени членовете на управителния и на надзорния съвет на банката, акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са лишени от право на глас, назначени са квестори. С поставянето под особен надзор на КТБ АД, БНБ възложила на квесторите осигуряването на пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група КТБ от независим външен одитор. С Решение 82 от 30.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, считано от 01.07.2014 г., са намалени лихвените проценти по депозити на КТБ до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути. На 25.07.2014 г. докладът за текущото състояние на КТБ е представен от квесторите пред БНБ. Същият е приет от БНБ на 31.07.2014 г. С Решение 114/16.09.2014 г. Управителният съвет на БНБ констатирал, че към момента продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на КТБ АД под специален надзор, тъй като банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори. Поради това действието на всички мерки, наложени с Решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ за поставяне на банката под специален надзор и тези по Решение 82/30.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ за намаляване на лихвените проценти по депозитите, било продължено до 20.11.2014 г. Със същото решение е указано на квесторите, най-късно до 20.10.2014 г., да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на банката, извършена от трите одиторски компании Ърнст енд Янг Одит ООД, Делойт България ООД и Афа ООД и до 31.10.2014 г. да представят отчет за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената пълна оценка на активите и след извършване на съответни счетоводни операции. С Решение 138/06.11.2014 г. Управителният съвет на БНБ отнел лиценза на КТБ АД за извършване на банкова дейност. Със същото решение, на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), приел да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност за КТБ, за което уведомил и ФГВБ, с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик. С Решение 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на Фонда определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове. Определил също датата 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните депозити. Административният съд установил служебно, че с Решение 664/22.04.2015 г. по търг. дело 7549/2014 г. на Софийски градски съд (СГС) е обявена неплатежоспособността на КТБ АД с начална дата 06.11.2014 г. С Решение 1443/03.07.2015 г. по търг. дело 2216/2015 г. на Софийския апелативен съд, Решение 664/22.04.2015 г. на СГС е отменено в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като апелативният съд определил за такава 20.06.2014 г. по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. При така установената фактическа обстановка, Административният съд Русе е приел, от правна страна, че предявеният от Николаев иск за обезщетение на имуществени вреди е допустим за разглеждане по същество. Изложил е подробни аргументи защо преценява БНБ като надлежен ответник. Посочил е, че този иск следва да се разгледа по реда на ЗОДОВ, но при съобразяване на стандартите за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване на правото на ЕС, изведени от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Счел, че исковата претенция е доказана по основание и частично основателна по размер до присъдения такъв от 5 733, 82 лв. и за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. Мотивирал се е, че в случая се установява кумулативното наличие на елементите от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. Обсъдил е подробно относимите разпоредби на Директива 94/19/ЕО, както и приложимото национално законодателство. Съобразил е даденото от СЕС тълкуване на разпоредбите на чл. 1, пар. 3 и на чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО, което е в смисъл, че не се допуска, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. Посочил е правомощието по Директива 94/19/ЕО на съответните компетентни органи да установят, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозитите на вложителите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Аргументирал се е, че правомощието по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата е възложено на съответния компетентен орган на държавата членка, който е именно БНБ. Взел предвид, че разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата не е транспонирана в националното ни законодателство за целия исков период и до 14.08.2015 г. Допълнил е, че задължението на БНБ да обяви неналичността на депозитите, по смисъла на Директивата, следва пряко от възложените й функции по националното законодателство и от нормите на самата Директива. Счел е, че постановявайки Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, БНБ е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Приел е, че след като на 20.06.2014 г. Централната банка е извършила констатацията, че депозитите в КТБ са неналични, тя е следвало, в срок от 5 работни дни от тази констатация, да постанови изричен акт по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО задължение, за което подчертал, че произтича от директно приложимото право на ЕС. Така, според съда, първото условие кредитната институция да изглежда неспособна за конкретния момент да изплати депозит(и) по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, било спазено. За спазено приел и второто условие да не съществува близка перспектива кредитната институция да е в състояние да изплати депозитите. Взел предвид, че с писмо, вх. 4098/20.06.2014 г., изпълнителните директори на КТБ АД са уведомили БНБ, че, като имат предвид наличните средства на банката по сметки и в брой, те няма да бъдат достатъчни за изпълнение на задълженията й в най-близко време. Счел, че решението за поставяне на КТБ под специален надзор е продиктувано от наличието на опасност от неплатежоспособност, при отчитане на засиленото теглене на средства и липсата на достатъчно ликвидни активи към 20.06.2014 г. Определеният тримесечен срок на надзора, според съда, недвусмислено показвал липсата на близка перспектива за изплащане на депозитите от кредитната институция. Съобразил, че, бездействайки да установи неналичността на депозитите в КТБ в императивния 5 дневен срок по Директивата, БНБ е възпрепятствала задействането на механизма по компенсирането на засегнатите вложители, съгласно чл. 7, пар. 1 и чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО. На следващо място административният съд е приел, че са налице и останалите две материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на Централната банка за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно причинена имуществена вреда, изразяваща се в невъзможност за ползване на паричния капитал от 196 000, 00 лв. и пряка и непосредствена причинна връзка между бездействието на БНБ и тази вреда. Изложил е аргументи, че със своето бездействие БНБ е нарушила чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Приел е, че, в случая, обективен измерител на стойността на нарушеното право е законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Подчертал, че макар размерът на претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди да е определен чрез стойността на законната лихва за периода на забава, то не е лихва. Уточнил е, че Николаев е имал притежание върху движими вещи парични средства, правото на собственост върху които не е можел да упражнява, поради бездействието на БНБ да защити това негово притежание, като издаде акт по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО. Обосновал се е, че като бездействала да обяви неналичността на депозитите, БНБ попречила на задействането от ФГВБ на процедурата по чл. 10 от Директивата. Съобразявайки императивния характер на сроковете за обявяване на депозитите за неналични и за стартиране на тяхното изплащане, съдът посочил, че Директива 94/19/ЕО не обвързва по никакъв начин задвижването на компенсационния механизъм с условието схемата за гарантиране на депозитите да разполага с достатъчно парични средства. По отношение на началния момент на претендираната обезвреда, Административният съд Русе е приел, че за извършеното нарушение на правото на ЕС БНБ дължи обезщетение само за периода на забавата от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до депозита си до момента, в който нарушението е преустановено. Определил е релевантният исков период от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. Изчислил е, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване на неналичността на депозитите в КТБ, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под специален надзор), изтича на 27.06.2014 г. Посочил е, че ако Централната банка беше взела решението по чл. 1, пар. 3, буква i) в 5 дневния срок, т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите, ищецът е можел да получи достъп до вложенията си най-рано на 25.07.2014 г., която дата възприел за начало на вредоносния период. Относно крайната дата на релевантния исков период, съдът е съобразил, че решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ и е започнала процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. Подчертал, че след тази дата БНБ вече не осъществявала незаконосъобразно бездействие. Административният съд е изчислил размера на законната лихва за забава върху главницата от 196 000, 00 лв. за приетия от него исков период, използвайки програмен продукт Calculator. Уважил е исковата претенция до 5 733, 82 лв. и я отхвърлил в останалата й част, като неоснователна и недоказана. Присъдил разноски, съобразно изхода от спора. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява решението на Административния съд Русе, като частично неправилно. Съдът неправилно е определил периода на дължимото обезщетение, респективно размера му. От данните по делото следва, че периодът, за който се дължи обезщетение на ищеца във връзка с незаконосъобразното бездействие на БНБ е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. За така посочения период размерът на дължимото обезщетение е 5 624, 38 лв. По тези съображения, решението в обжалваната му част следва да се отмени в частта, в която съдът е присъдил обезщетение в размер на 109, 44 лв. В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила, като правилно. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че БНБ е компетентният орган към 20.06.2014 г. От съпоставката на приложимото към спора национално законодателство с приложимото съюзно законодателство към месец юни 2014 г. става ясно, че разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити е транспонирана неточно в българското законодателство, за което отговорността е на националния законодател. Неточното транспониране на съюзната разпоредба в националния ни закон към този момент обаче не освобождава от отговорност БНБ за проявеното бездействие в конкретния случай. Това е така, тъй като в две поредни решения по дела С-571/16 и С-501/18, СЕС приема, че чл. 1, пар. 3, буква i) има директен ефект и представлява правна норма, целяща предоставяне на права. Признатият директен ефект на посочената разпоредба освен, че предоставя права на частноправните субекти, създава за компетентния орган задължение, което е достатъчно точно и безусловно. Основателно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на БНБ, че не е компетентен орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата. Макар да е вярно твърдението на касационния жалбоподател, че изрично уреденото за БНБ в националното законодателство правомощие за установяване неналичност на депозитите на кредитна институция, да й е възложено едва със законодателните изменения на Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) и ЗКИ през август 2015 г. (обн. ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), това не означава, че тя не е разполагала с него и преди тези изменения. Българска народна банка е компетентният орган, издаващ лиценз на кредитните инст итуции, респективно това е компетентният орган, който следи кредитните институции да изпълняват задълженията си, основна част от които са спрямо вложителите им и техните депозити. Централната банка е и органът, който е натоварен да следи за обективното финансово състояние на кредитните институции и да отнема издадените лицензи на банките при наличие на законоустановени предпоставки. При тези предоставени й с националното законодателство правомощия, не е било трудно за БНБ да се разпознае в компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО. Касационната инстанция не споделя и касационното оплакване, че БНБ не е имала правомощието да издаде изричен акт, с който да установи неналичност на депозитите в КТБ, тъй като националният законодател не е предвидил изрично това. Правомощието на БНБ за издаването на въпросния акт произтича от действаща съюзна разпоредба, която макар да се съдържа в директива, е с директен ефект. Както се посочи и по-горе в мотивите, с оглед правомощията й съобразно националното ни законодателство, в сила към релевантния момент, за БНБ е било не само възможно, но и задължително да се идентифицира с компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, и да изпълни, произтичащото от посочената норма задължение. Неоснователни са доводите на касатора за липса на противоправност. Неиздаването на решението за установяване на неналичност на депозитите в КТБ АД, когато са налице предпоставките за това, е незаконосъобразно бездействие на компетентен орган да изпълни задължение, установено в пряко приложима и с директен ефект разпоредба от правото на ЕС. В конкретния случай, въз основа на събраните по делото доказателства и от анализа на приложимата нормативна уредба, се установява, че към 27.06.2014 г., както и 5 работни дни преди това, са били налице нормативноустановените предпоставки БНБ да издаде решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ. За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на 5 работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими, и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Обстоятелството, че Законът за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ) (отм.) обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е правно ирелевантно по спорния въпрос. Както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението си по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, пар. 3 и чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на Директивата са да не се възпрепятства бързото изплащане, като удължаване на императивните срокове може да се извършва само при изключителни обстоятелства. При така посоченото, релевантният въпрос, в случая, е налице ли е или не съществено нарушение на приложимата съюзна норма, на който въпрос първоинстанционният съд е отговорил правилно. С решението си по дело С-501/18, т. 97 от него, СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на Общностното право. Като неоснователни касационната инстанция преценява и възраженията в касационната жалба, че ищецът не бил доказал причинена вреда, както и причинно-следствена връзка между противоправното бездействие на БНБ и претендираната обезвреда. Николаев претендира, като вреда, законната лихва върху гарантирания размер на депозитите му в КТБ АД за периода на забавата за изплащането му. Така претендираната вреда за забавено изплащане на влоговете следва да се подведе под разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Непозволеното увреждане е източник на парично задължение за заплащане на обезщетение за обезвреда. В конкретния случай Николаев е имал парично вземане в гарантиран размер за неналичните му депозити, което му е изплатено, но чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Незаконосъобразното бездействие на БНБ да установи тази неналичност на депозитите в КТБ е забавила изплащането от ФГВБ на паричното вземане на ищеца. Следователно, независимо, че БНБ не е нито банката, в която са се намирали депозитите на ищеца, нито е органът, който е изплатил гарантирания им размер, Централната банка се явява органът, който е следвало да издаде акта, който е един от елементите от сложния фактически състав (чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗГВБ) за упражняване и удовлетворяване на правото на Николаев за паричното му вземане от ФГВБ. Ищецът е получил със забава гарантирания размер на депозитите си в КТБ АД, която забава е провокирана от държавен орган, от акта, на който зависи изпълнението на задължението от страна на длъжника. В този случай дължимото обезщетение от деликвента следва да е от вида и в обема на обезщетението, дължимо при забава от прекия длъжник на паричното задължение, което изрично е уредено в нормата на чл. 86 ЗЗД. Законът урежда, както вредата при несвоевременно изпълнение на парично задължение, така и обезщетението за нея и начина му на изчисляване. Вредата по делото се изразява в забава за получаване на дължимата парична сума от 196 000, 00 лв. Не се споделят доводите на касационния жалбоподател за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради отказа му да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да установи размера на договорната лихва, начислявана по влоговете на Николаев в КТБ, за периода 30.06.2014 г. 06.11.2014 г. Този въпрос е неотносим към предмета на спора, тъй като договорната и законната лихва се дължат на различни фактически и правни основания и целта им е различна. Договорните лихви са възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период. Те имат характер на граждански плод на капитала. Законната лихва има санкционен характер и се начислява за закъсняло изпълнение на парично задължение. Поради това не може да се приеме, че начислената на ищеца договорна лихва за периода на специален надзор частично или напълно обезщетява понесената вреда от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на гарантирания размер на вложенията му в КТБ АД. По съображения, аналогични на гореизложените, касационният състав преценява, като неоснователно, възражението на касатора за липсата на причинно-следствена връзка между забавата и поведението на БНБ. Основателни обаче са оплакванията в касационната жалба за частична неправилност на атакуваната част на решението, доколкото административният съд е определил неправилно периода на дължимото обезщетение, което, от своя страна, е довело до неправилно изчисление на неговия размер. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, считано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под специален надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащането им. По аргумент от чл. 23, ал. 5 ЗГВБ (отм.), при вземане на дължимото се решение по чл. 1, пар. 3, буква i) в 5 дневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на вложенията му в КТБ. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директивата. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие. Поради това, периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. 05.11.2014 г. Размерът на обезщетението, изчислен въз основа на нормативно определената законна лихва върху сумата 196 000, 00 за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г., възлиза на 5 624, 38 лв. Настоящият състав го изчисли технически, посредством достъпния на Интернет страницата на Национална агенция за приходите калкулатор. По тези съображения, решението в обжалваната му част следва да се отмени в частта, в която съдът е присъдил обезщетение в размер на 109, 44 лв. като вместо това искът се отхвърли за този размер. В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила, като правилно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ АПК и чл. 222, ал 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия