Решение № 9149 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4472/2011 г.

Решение № 9149 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4472/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието, младежта и науката чрез Йовко Йовчев - държавен експерт в дирекция "Държавна собственост и обществени поръчки" в същото министерство, упълномощен от министъра Сергей Игнатов срещу решение № 1914/08.02.2011 г., постановено по адм. дело № 10162/2008 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, с което е осъден министъра на образованието, младежта и науката да приключи окончателно претенцията за обезщетяване на Тимка Александрова Русаманова и Виолета Александрова Йорданова и двете от гр. София с акции от "Образование и наука" ЕАД съгласно заповед за обезщетяване в негово писмо, изх. № 94-00-125/14.06.1999 г. С решението е определен и тримесечен срок за приключване на процедурата по обезщетяване с акции. Касаторът се оплаква, че решението е недопустимо по аргумент на чл. 209, т. 2 АПК, тъй като не е било налице искане за извършване на фактически действия, доколкото в случая не е налице произтичащо от нормативен акт задължение за предприемане на действия по прехвърляне на акции, а искане за изпълнение на влязъл в сила административен акт и липсва основание по чл. 256 АПК, като се има предвид, че се е търсила защита по чл. 294 АПК. В случай, че съдът не установи недопустимост на решението касаторът релевира оплакване и за неправилност поради необоснованост и допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационната жалба Тимка Александрова Русаманова и Виолета Александрова Йорданова и двете от гр. София чрез процесуалния им представител адв. Цекова я оспорват, тъй като решението на съда е правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че се касае за фактически действия, които министърът е бил длъжен да извърши по силата на закон. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че производството по обезщетяване по реда на ЗОСОИ е приключило след проведени съдебни производства на влязъл в сила административен акт, обективиран в писмо изх. № 94-00-125/14.06.1999 г. на министъра на образованието, младежта и науката за обезщетяване на Тимка Александрова Русаманова и Виолета Александрова Йорданова с акции от "Образование и наука" ЕАД. Съдът е направил извод, че специалният закон ЗОСОИ изрично е постановил определени действия да бъдат извършени по силата на чл. 6 от същия закон. Бездействието на министъра на образованието, младежта и науката да обезщети Русаманова и Йорданова въпреки наличието на законово изискване за действие е обусловило съда да приеме, че искането за неоснователно бездействие по чл. 256 АПК е основателно. Обжалваното решение е недопустимо. Няма спор по делото, че с писмо, изх. № 94-00-125/14.06.1999 г. на министъра на образованието, младежта и науката Тимка Александрова Русаманова и Виолета Александрова Йорданова са обезщетени с акции от "Образование и наука" ЕАД. Видно от доказателствата по делото със заповед № РД 09-485/05.06.2003 г. на министъра на образованието, младежта и науката е утвърдена и оценка на подлежащото за обезщетяване имущество в размер на 57 932 лв., представляващи 579 бр. акции от капитала на посоченото по-горе дружество. Това дружество е включено в забранителния списък на Закона за приватизация и следприватизационен контрол съгласно чл. 3, ал. 1, предл. 2 ЗПСК и съобразно разрешението на § 11, ал. 2 от ДР на ЗПСК обезщетяването може да се извърши само с компесаторни записи, но не и с акции, поради което е въпрос на изпълнение на влезлия в сила административен акт, а не са касае за извършване на фактически действия на административния орган. За пълнота на изложението следва да се посочи, че е била издадена от министъра заповед № РД 09-702/26.08.2003 г. за обезщетяване с компесаторни записи на жалбоподателките в първоинстанционното производство, но тази заповед с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 8578/2003 г. на ВАС, III отделение, по което настоящият съдебен състав извърши служебна проверка в деловодната система на съда, е обявена за нищожна. Защитата по чл. 256 АПК е за извършване на фактически действия, а в случая се иска изпълнение на влязъл в сила и издаден от министъра на науката и образованието индивидуален административен акт и правилно съдът е приел, че е недопустимо провеждането на исково производство по чл. 256 АПК. В този смисъл са и решения по адм. дела № 3881/2011 г. и № 9300/2007 г., които са били по повод обезщетяване с акции също от "Образование и наука" ЕАД. Предвид гореизложеното настоящият петчленен състав счита, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,