Решение № 9640 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13954/2010 г.

Решение № 9640 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13954/2010 г., I о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Билдинг комерс" ЕООД, гр. Варна, подадена чрез управителя Димитър Костадинов Драганов, против решение № 1817 от 17.09.2010 г. по адм. дело № 696/2010 г. на АС-Варна, I отделение, 8 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 030901715/15.12.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 14/11.02.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която са му определени задължения по ЗДДС за м. 03.2008 г. в размер на 59693,88 лв. и лихви в размер на 13 827,99 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и съответно отменен РА като незаконосъобразен. Алтернативно моли да бъде отменено първоинстанционното решение, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо А отделение, като извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна в законния срок, но разгледана по същество е неоснователна. Спорът е бил налице ли е хипотезата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата, "Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит." В случая при предходна ревизия, ревизираното лице е декларирало липса на стоки в склада, която декларация има смисъла на извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт. За това липсата на извършена инвентаризация в хода на настоящата ревизия не опорочава фактическите изводи на ревизиращите. Жалбоподателят е поддържал като единствено оправдание за установената липса извършени от него ВОД на стоки, но тези му твърдения правилно са приети за недоказани. С процесния РА органът по приходите е приел, че дружеството не може да докаже по безспорен начин, че е извършило ВОД в размер на 160247,79 лв. съгласно фактура № 2/15.03.2008 г. за Германия нито с получател Hammoudah Freizeit AG c VIN DE219598825, нито с получател MI-MOBILE REISEMOBIL - CENTER GMBH & CO. KG c VIN DE219598825, с оглед на което е недействително и сторнирането с кредитно известие № 3/20.04.2008 г. на тази ВОД. Предвид установеното от фактическа страна е прието, че към 31.03.2008 г. е налице липса в размер на 298 469,42 лв., представляваща материали /стъкла/, предмет на недоказана ВОД за Германия и на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, за данъчен период м. 03/2008 г. е начислен ДДС в размер на 59 693.88 лв. (20% от 298469.42 лв.), равняващ се на упражнения при придобиването на стоката данъчен кредит. В съдебното производство жалбоподателят e поддържал, че ВОД по фактура № 2/15.03.2008 г. е развалена, стоката е върната, като в последствие с нея е извършена ВОД за Румъния. Във връзка с тези твърдения, от страна на жалбоподателя са представени фактура № 6/03.11.2009 г., договор за продажба от 02.11.2009 г., приемо - предавателен протокол от 03.11.2009 г. към фактура № 6/03.11.2009 г., писмено потвърждение - без дата от MMC CONSTRACT GRUP S. R. L - Румъния. От заключението на ССЕ съдът е установил, че в счетоводството на жалбоподателя е осчетоводено заприхождаване на стоки по ДКИ от 20.04.2008 г. към фактура № 2/15.03.2008 г. Стоките по кредитното известие не са заведени по вид и количество, а само стойностно. През м. 11.2009 г., в счетоводството на жалбоподателя са отчетени продажби на база фактура № 6/03.11.2009 г. Описаните във фактурата стоки не се водят в счетоводството аналитично по артикули и количества, а само стойностно. Обосновано според съда органът по приходите е приел, че от страна на жалбоподателя не е доказано извършването на ВОД по фактура № 2/15.03.2008 г. с получател немско дружество Hammoudah Freizeit AG c VIN DE219598825. В хода на ревизионното производство безспорно е установено, че VIN на получателя отговаря на друго лице, като към м. 02.2008 г., когато се твърди, че стоката е изпратена в Германия и м. 03.2008 г., когато е издадена фактурата, получателят е бил дерегистриран за целите на ДДС /стр. 9-12/. Не е установено по безспорен начин и транспортирането на стоката до територията на друга държава - членка. Съобразно разпоредбата на чл. 7 ЗДДС, за да се приеме, че е реализиран фактическия състав на ВОД, то следва да са налице следните предпоставки: 1. да е осъществена доставка на стоки, 2. доставчикът да е регистриран по ДДС в България, 3. съответно получателят да е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка и 4. стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка, от територията на страната до територията на друга държава членка, като документите, които удостоверяват извършването на ВОД са изрично посочени в разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС. В случая не се установява получател по декларираната от ревизираното лице ВОД да е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава - членка., Няма доказателства за това, стоката реално да е транспортирана до територията на друга държава членка. При това положение, съгласно разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС за доказване на транспортирането на стоката до друга държава членка, следва да се представят товарителница или писмено потвърждение. Представеното потвърждение обаче констатирано единствено, че транспортните разходи са за сметка на купувача но то не съдържа всички задължителни реквизити- не е посочено място на получаване на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспорта. По този начин не може да се установи дали превозът е извършен с негов транспорт или от трето лице за негова сметка. С оглед всичко изложено правилно първостепенния съд е приел, че липсват две от кумулативните предпоставки регламентирани в чл. 7 от ЗДДС и не е налице ВОД през м. 03.2008 г. по фактура № 2/15.03.2008 г, поради и което правилно е прието, че не е доказано извършването на ВОД през м. 03.2008 г. по фактура № 2/15.03.2008 г. Първостепенният съд е изложил и съображения относно неоснователността на твърдението на жалбоподателя, че доставката извършена по фактура № 2/15.03.2008 г. е развалена с кредитно известие № 3/20.04.2008 г. и в последствие същата стока е станала предмет на ВОД към Румъния с фактура № 6/03.11.2009 г., договор за продажба от 02.11.2009 г. Като се има предвид характера на извършената доставка - продажба, за да е достоверно процесното ДКИ, с което изцяло са сторнирани основата и данъка, според съда следва да се докаже, че договорът е развален, поради което и възникналото данъчно събитие е обезсилено с обратна сила. По обясненията на жалбоподателя дадени в ревизионното производство, сделката е развалена поради непостигане на съгласие между двете страни, но тези твърдения не се подкрепят от събраните доказателства, тъй като липсва документирано изявление на другата страна в този смисъл, при положение, че са представени доказателства обосноваващи обратното твърдение, че доставката е извършена - писменото потвърждение на стр. 22 от преписката. Наред с това не е доказано връщането на стоката - липсват доказателства за обратното й транспортиране в България - от кого е извършено, за чия сметка, с какво транспортно средство. Независимо, че по счетоводни данни е извършено заприхождаване на стока на същата стойност - в който смисъл е и заключението на ССЕ, то поради липсата на аналитична отчетност не може да се установи движението на стоката реално да се е осъществило по начина, по който твърди жалбоподателя. Не следва да бъде игнорирана и приетата по делото ССЕ, от заключението на която се установява, че в счетоводството на жалбоподателя е осчетоводено заприхождаване на стоки по ДКИ от 20.04.2008 г. по фактура № 2/15.03.2008 г.. Стоките по кредитното известие обаче, не са заведени по вид и количество, а само стойностно. Вещото лице е констатирало също, че през м. 11.2009 г. в счетоводството на жалбоподателя са отчетени продажби на база фактура № 6/03.11.2009 г., като описаните във фактурата стоки не се водят в счетоводството аналитично по артикули и количество, а само стойностно. Задълженията на жалбоподателя за данъчен период м. 03.2008 г. в размер на 59693,88 лева са установени на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС поради констатирани липси на стойност 298469,42 лева. При извършената проверка стоките не са били в наличност. От страна на жалбоподателя не е доказано извършването на ВОД по фактура № 2/15.03.2008 г. с получател немското дружество Hammoudah Freizeit AG c VIN DE219598825., ето защо установените с РА задължения за ДДС за д. п. м. 03.2008 г. в размер на 59693,88 лева и лихви в размер на 13 827,99 лева се явяват дължими. Заключението на вещото лице не подкрепя фактическите твърдения на жалбоподателя. Предвид на изложеното решението на АС град Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, макар и с корекция на мотивите. Не са налице твърдените касационни основания. Съдът е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до законосъобразни правни изводи С оглед гореизложеното и при липсата на твърдяните в касационната жалба отменителни основания решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, I А отделение