Решение № 641 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2008 г.

Решение № 641 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислав Павлова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК обн., ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Е. М. Х. и И. М. Х. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 172 от 26.10.2007 г. по гр. д. № 579/2005 г. в частта, в която е обезсилено първоинстанционното решение по иска по чл. 7 ЗВСОНИ и е отхвърлен обусловения иск по чл. 108 ЗС. Подадена е и частна жалба срещу посоченото решение, с което производството по делото е прекратено като се поддържа, че в тази част то има характер на определение, преграждащо развитието на производството. Ответникът Х. Д. Х. е подал писмен отговор по реда на чл. 218г ГПК (отм.), в който изразява становище, че въззивното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Жалбите са подадени в срок и съдържат изложение на отменителните основания, поради което са процесуално допустими. Като провери служебно валидността и допустимостта на решението и след като обсъди доводите на касаторите, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: Предявени са обективно съединени искове по чл. 7 ЗВСОНИ и чл. 108 ЗС. С решение № 2152/04 от 3.08.2005 г. по гр. д. № 88/2004 г. Върховният касационен съд, IV г. о. е отменил решение № 57 от 23.04.2001 г. по гр. д. № 1360/2000 г. на Бургаския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. С отменителното решение на ВКС са дадени указания на въззивния съд да остави исковата молба без движение по реда на чл. 100, ал. 1 ГПК (отм.) за отстраняване нередовността на обстоятелствената й част с посочване на фактическите обстоятелства, характеризиращи правопораждащите факти и съдържанието на материалното правоотношение като се направи и съответно искане в петитума. При новото разглеждане на делото ищците са депозирали молба, в която са посочили, че процесният имот - първи етаж от къща в гр. Б., ул. "Т" № 28е бил отчужден по ЗОЕГПНС от наследодателя им Б. О. Б. и придобит от държавата, за което са съставени актове за държавна собственост № от 10.11.1949 г. и № 1957 от 6.01.1955 г. Към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът се е намирал в патримониума на държавата, тъй като договорът от 1969 г., с който тя е продала имота на В. Т. А. и Х. Д. А., чиито наследници са ответниците по делото, е сключен в нарушение на закона по смисъла на чл. 7 ЗВСОНИ - не са били спазени изискванията на чл. 14 и чл. 15 от Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 1967 г. (отм.). Бургаският окръжен съд е обезсилил решението на Бургаския районен съд № 653 от 29.07.2000 г. по гр. д. № 2823/1992 г., с което е отхвърлен иска по чл. 7 ЗВСОНИ и е прекратил производството по делото, а по иска по чл. 108 ЗС го е оставил в сила. Решението, с което производството по делото се прекратява в хипотезата на чл. 209, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм.) за пръв път от въззивния съд е последица от решаващата дейност, която той извършва при проверката на допустимостта на иска, обуславяща и допустимостта на съдебното решение на първата инстанция. Налице е единен съдебен акт и поради това решението в частта, в която се прекратява производството по делото не подлежи на самостоятелно обжалване. Ето защо подадените по настоящото дело две жалби - касационна срещу решението по чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.) и частна жалба в прекратителната му част следва да бъдат разгледани от ВКС едновременно в производството по чл. 218а ГПК (отм.). Въззивният съд е приел, че ответниците не са закупили имота непосредствено след неговото одържавяване, а след придобиването му от държавата по гражданскоправна сделка - договор за замяна, поради което искът по чл. 7 ЗВСОНИ е недопустим, а при липса на основание за прогласяване нищожността на договора за продажба от 5.03.1969 г. на В. Т. А. и Х. Д. А., ищците не могат да се легитимират като собственици и съответно да искат предаване владението на имота на основание чл. 108 ЗС. Решението е валидно и допустимо. Доводите в двете жалби са за допуснато нарушение на закона, и на процесуалните правила при преценка на доказателствата. Поддържа се, че липсва изрично изискване в закона за реституция в хипотезата на чл. 7 ЗВСОНИ държавата да не е губила собствеността от момента на одържавяването до влизане в сила на този закон, поради което съдът не е имал основание да съобразява доказателствата по делото за основанието, на което държавата е собственик към момента на предявяване на иска. На следващо място се поддържа от касаторите, че съдът не е извършил цялостна преценка на доказателствата, свързани с доказването на твърдението на ищците, че не е завършен фактическият състав на първоначалното одържавяване на втория етаж от къщата поради липса на утвърждаване на решението на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС от министерския съвет. Според касаторите това опорочава и последващата процедура на връщане на първоначално отчуждения втори етаж и отчуждаването на първия етаж, което е основание за приложение на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Касационната жалба е неоснователна. На основание чл. 2, ал. 2 ГПК (отм.) съдът е длъжен да разгледа иска само на основанието, на което той е предявен т.е. въз основа на фактите, посочени от ищеца, от които той извлича своето право. По настоящото дело ищците са твърдяли, че апартаментът на първия етаж е отчужден и продаден на трети лица в нарушение на действащите тогава нормативни актове. Тези твърдения дават основание искът да се квалифицира по чл. 7 ЗВСОНИ. Този иск съгласно разясненията на ТР 1/1995 на ВС, ОСГК т. 2 - В. е установителен и има за предмет прогласяване нищожността на сделките, въз основа на които трети лица са придобили имоти по чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ поради наличие на пороци, изчерпателно изброени в закона - нарушение на нормативниактове, използуване на служебно положение, използуване на партийно положение и злоупотреба с власт. Целта на провеждането на иска е да се установи недействителността на основанието, по силата на което третото лице е придобило одържавения имот, от което следва, че то не е породило правно действие и имотът като останал в държавата, се възстановява в полза на ищеца въз основа на реституционния закона В разглеждания случай се поставя въпросът дали е допустимо чрез този иск да се установи недействителност на договори, по които държавата не се легитимира като собственик по законите, посочени в чл. 1 и 2 ЗВСОНИ. На този въпрос въззивният съд е дал отрицателен отговор и това становище е законосъобразно. Действително в чл. 7 ЗВСОНИ не е посочено изрично, че при разпореждане от държавата в полза на трети лица тя трябва да се легитимира като собственик чрез одържавяване, но това следва от тълкуването на разпоредбата във връзка с чл. 1 и 2 ЗВСОНИ, който предвижда реституция само на отчуждени от държавата имоти по изчерпателно изброени закони. В този смисъл са и мотивите на решение № 1* от 17.10.2002 г. по гр. д. № 2085/2001 г. IV г. о. постановено при първото разглеждане на делото от ВКС. В случая е установено по делото, че към момента на продажбата държавата е била собственик на друго основание, а това изключва приложението на чл. 7 ЗВСОНИ. С оглед на изложеното доводът за неправилно приложение на закона е неоснователен. Неотносими към предмета на спора са доводите на касаторите за наличие на предпоставките за възстановяване на собствеността на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ - поради незаконно отнемане на първия етаж, без да е приключила процедурата по чл. 11, ал. 4 ЗОЕГПНС (отм.) за утвърждаване на решението на комисията по отчуждаването от Министерския съвет, защото дори и при това основание за отнемането на собствеността, реституция не може да настъпи без провеждане на иск по чл. 7 ЗВСОНИ. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение