Решение № 164 от 16.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 54/2010 г.

Решение № 164 от 16.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 54/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от подсъдимият Д. Т. Т. СРЕЩУ въззивно решение от 26.10.2009 г. постановено по в.н.о.х.д. № 342/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 107/15.07.2009 г. по н.о.х.д. № 888/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. С присъдата подсъдимият Д. Т. Т. е признат за виновен в това, че на 6.03.2009 г. в гр. П. при опасен рецидив, без надлежно разрешение, е придобил и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество-амфетамин 10.5039 гр., с активен компонент амфетамин 13% на стойност 315.12 лева, поради което и на осн. чл. 354а ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 29, ал. 1б."а" и "б" вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. З НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, с първоначален режим на изтърпяване наказанието строг, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгл. чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Приложен е и чл. 59, ал. 1 НК със зачитане от срока на наложеното му с присъдата наказание, на срока на предварителното задържане на Т., считано от 10.03.2009 г., до влизане на присъдата в сила. В касационната жалба подсъдимият изтъква явна несправедливост на наказанието. Въпреки че наказанието му е определено съгласно чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК, във връзка с процедурата по чл. 373, ал. 2 НПК, намира изводите на съдилищата за неправилни, тъй като не са въз основа на оценка на всички определящи вината обстоятелства. Твърди че е "осъден въз основа на обремененото му съдебно минало", а не "въз основа на доказателствата". Подценени са смекчаващите вината, например фактът че е бил трудово ангажиран - работил е на автомивка, но без трудов договор, за което има данни по делото. Изтъква и допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата като използване на принуда от полицейските органи при даване обясненията му. Искането е да се намали размера на наказанието лишаване от свобода. В съдебно заседание се явява лично и с адвокат Н от АК гр. П. служебен защитник на подсъдимия пред предходните съдебни инстанции, която ВКС назначи за служебен защитник на подсъдимия и пред касационната инстанция. Защитата поддържа жалбата с искане за намаляване размера на наложеното наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила въззивното решение като законосъобразно. В последната си дума подсъдимият моли за снизхождение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на касационна проверка прие следното: Жалбата на подсъдимия е НЕОСНОВАТЕЛНА . Производството по делото е протекло по реда на Глава ХХVII от НПК, съгласно чл. 371, т. 2 и следващи . Подсъдимият е признал фактите на обвинението в присъствието на защитата си, след като съдът е разяснил предварително правата му в процеса по чл. 274, чл. 275 , чл. 371- чл. 373 НПК. Преценката на първостепенният съд да разгледа делото при информирания отказ на подсъдимият от състезателно съдебно производство е била след като е преценил, че освен признаването на обстоятелствата на обвинението от подсъдимият, на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и проверката на доказателствените източници и при извършването на действията по разследването, ограничаващи правото на защита на подсъдимия Т. Ето защо, напълно голословно е оплакването му за неправомерно събрани гласни доказателствени средства. Няма никакви обективни данни от протоколите за проведените разпити на подсъдимия/ като обвиняем/ и на свидетелите, да са нарушени правата им в процеса, нито да има данни да са използвани средства за събирането им извън предвидените в НПК способи. Голословно е оплакването на подсъдимият, че е осъден само заради обремененото му съдебно минало, а не въз основа на доказателствата, сочещи го за автор на инкриминираното деяние. Вътрешното убеждение на съдилищата по фактите за деянието и авторството от подсъдимия е основано на цялостната проверка и оценка на показанията на свидетелите Д, Ш., М., В., П., като последните двама са установили, че са купували наркотик от подсъдимия, протоколите за оглед и за обиск на намереният у подсъдимия наркотик на процесната дата /одобрени от Пловдивският ОС /, протокол за разпознаване, фотоалбум, експертна справка, протокол № 09/НАР-300 на НИКК-МВР/. Индивидуализацията на наказанието на подсъдимия е извършена при спазване на императива на чл. 373, ал. 2 НПК, вр. с чл. 58а НК. Обсъдени са недобрите характеристични данни на подсъдимия, величината на високорисковото наркотично вещество-амфетамин 10.5039 грама, с активен компонент амфетамин 13% на стойност 315.12 лева. Завишената степен на обществена опасност на деянието е правилно оценена и поради величината на предмета на престъплението. Мащабите на обществената опасност на този вид престъпление обхващат широк кръг от лица, поради свойствата му, с минимално количество наркотик да се порази здравето на мнозина. Не е подценено самопризнанието на подсъдимия. Обратното е вярно. То е решаващо обстоятелство за смекчаване правното му положение в процеса. Но само по себе си не може да се цени и повторно като смекчаващо вината обстоятелство при съкратеното съдебно следствие. В случая съдилищата правилно са посочили в мотивите на съдебните си актове/ присъдата и решението/, че предпоставката за развитие на съкратеното съдебно следствие е самопризнанието на подсъдимия. То е основание за приложението на чл. 55 НК при осъдителна присъда, независимо от липсата на предпоставки за определяне наказанието при изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Наложеното наказание не е несправедливо, защото освен че е под специалния минимум, с неговия размер са отчетени индивидуализиращите обстоятелства смекчаващи и отегчаващи вината му. По делото няма данни, каквито се твърдят от подсъдимият, за трудова ангажираност. Налице са оценените от съдилищата данни за липсата на трудови навици и воденият скитнически начин на живот. Предходните осъждания на Д. за престъпления от общ характер, включително и за престъпление от същия вид като инкриминираното, извън тези, формиращи отговорността му за опасен рецидив, са намерили вярна оценка за степента на обществена опасност на дееца и необходимостта, поради трайните му престъпни навици, от ефикасно предупредително и възпиращо въздействие на наказанието спрямо личността на Д. / спр. свидетелство за съдимост и характеристика приобщени по реда на чл. 283 НПК от досъд. производство/. При тези мотиви, съставът на ВКС съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК