Решение № 10588 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6000/2016 г.

Решение № 10588 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6000/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" (ОДОП) С. срещу решение № 829 от 15.02.2016 г. по адм. д. № 7185/2015 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е отменен РА № 2210-1311139-091-001/14.04.2015 г., издаден от Р. Х. и Т. И. - органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - С., потвърден с Решение № 956/25.06.2015 г. от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, поради липсата на пълно и всестранно анализиране на всички събрани в хода на административното производство доказателства - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът - "Ф. С." ООД, чрез процесуален представител адв. Д. оспорва касационната жалба, представя становище за оставянето й без уважение като неоснователна. Претендира разноски по делото, съобразно представения списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 2210-1311139-091-001/14.04.2015 г., издаден от Р. Х. и Т. И. - органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - С., потвърден с Решение № 956/25.06.2015 г. от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че в двете фази на спора са представени необходимите доказателства- договорите за продажба и издадените въз основа на тях фактури, приемо-предавателни протоколи, справки за извършен транспорт, въз основа на които да може да бъде направен категоричен извод, че в случая са осъществени облагаеми доставки с предмет пшеница, царевица, слънчоглед по фактури, издадени от "М - А. 2013" ЕООД, "И. А." ЕООД " и "К. М. И. Г. п" ЕООД. В мотивите на обжалваното решение са изложени и мотиви в смисъл, че жалбоподателят е регистрирано лице по ЗДДС, доставките са осъществени от регистрирани по ЗДДС лица, стоките, предмет на процесните доставки са прехвърлени с предаването им, което се доказва с представените по делото документи. Съдът се е позовал и на практиката на СЕС- конкретно на Решение по дело С-285/11. С оглед на всичко това, административният съд е приел, че правото на данъчен кредит е било надлежно възникнало и упражнено, а РА в обжалваната му част е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Решението е правилно. Наличието на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит пораждат това право само по отношение на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. З. при преценката на органа по приходите дали е възникнало за получателя по доставката спорното право, същият има правомощието да провери реално ли е осъществена доставката, т. е. дали е възникнало данъчно събитие, което да се яви предпоставка за начисляване на данък от доставчика, за да може за получателя да възникване правото на приспадане на данъчен кредит. В реда на изложеното, следва да се посочи, че в случая правните изводи на Административен съд С. - град, свързани с тълкуването на разпоредбите на закона са правилни. В закона няма легално определение на понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5, но по аргумент от противното това е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 8 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от закона и е основание за непризнаване правото на данъчен кредит. От горното следва, че единственото основание, въз основа на което данъчният орган може да откаже признаване на данъчен кредит е да се докаже, че липсва реална доставка на стоката, по повод на която жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит по реда на чл. 71, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 1 и 2 ЗДДС. Относно доставчика "И. в. - А." ЕООД Още по време на ревизията, е представен договор от 8.03.2013 г. с "И. в. - А." ЕООД. Транспортните разходи са за сметка на продавача. Приложен е и приемо-предавателен протокол от същата дата за предаването на 131, 860 тона пшеница с 5 броя приемни бележки от кочан. Описани са качествените характеристики на царевицата, за което се е подписал и лаборант. Представени са и кантарни бележки, банкови извлечения за извършено плащане. Прехвърлянето на стоката става след извършване на плащането по банков път, при подписване на договор за покупко-продажба и приемо-предавателен протокол, към датата на прехвърляне на собствеността. Приемо-предавателния протокол е от 8.03.2013 г., а кантарните бележки отново го предхождат, като същите са с дати 8.12.2012 г.; 31.08.2012 г.; 23.08.2012 и 3.09.2012 г. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че доставките извършени от "И. в. - А." ЕООД са реални. Относно доставчика "М-А. 2013" ЕООД Издал е общо 5 броя фактури през м. 10.2013 г. на ревизираното дружество за пшеница, царевица и слънчоглед. Представени са договори за продажба, пътни-листа, приемо предавателни протоколи, товарителници и кантарни бележки. Представена е и декларация за произход и добра земеделска практика. За договорената царевица, освен изброените по-горе документи са представени пътни разписки, същото е за фактурирания слънчоглед. Гореизброеното води до извода, че правилно и законосъобразно АССГ е приел за доказано правото на данъчен кредит по отношение на "М-А. 2013" ЕООД. Относно доставчика "К. М. И. Г." ЕООД Първоинстанционният съд е посочил, че е представен договор от 29.10.2013 г. за покупко продажба. Количеството на стоката се определя въз основа на кантарна бележка, съгласно кантара на купувача. Транспортните разходи са за сметка на продавача. Прехвърлянето на стоката става след извършване на плащането, при подписване на договор за покупко - продажба и приемо - предавателен протокол, към датата на прехвърляне на собствеността. Представен е приемо - предавателен протокол от 31.10.2013 г. за 100,260 тона, макар да са били уговорени по договор 200 т., но на 29.10.2013 г. е издадено кредитно известие за 99,740 тона пшеница. Представени са и три приемни бележки от кочан, подписани и подпечатани с последващи номера от дата 31.10.2013 г. Описани в приемните бележки са номера на камиона и качествените показатели на пшеницата - влага, заразеност, за което се е подписал лаборант. Представена е и декларация за произход и добра земеделска практика. Доказателствата за реалното осъществяване на доставката на стоки могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката, в която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика; и такива за прякото й реализиране и транспортиране на стоките, предмет на доставката, към които следва да се причислят приемо-предавателни протоколи, складови (или стокови) и пътно-прехвърлителни разписки, експедиционни бележки, товарителници, пътни листове и др. Така представените доказателства за реално осъществяване на преките доставки по процесните фактури се подкрепят и от заключението на ССчЕ, която не е оспорена от страните и се кредитира от съда. От заключението се установява, че процесните фактури са осчетоводени от ревизираното лице като покупки на стоки с право на данъчен кредит и като задължение към доставчика. Установено е и осчетоводено плащане по всички фактури към доставчика. В счетоводството на преките доставчици фактурите са отчетени като приходи от продажби с начислен данък върху добавената стойност; отчетени са приходи от продажба на стоки по процесните фактури. Всъщност експертът на практика е извършил обобщаване на наличната по делото информация, обвързал е представените доказателства, като е проследил и съответните счетоводни записвания. С оглед на изложеното, неоснователен е доводът на касатора, че от представените съпътстващи документи към процесните фактури не може да се проследи стоков поток. Напротив, представени са доказателства за реалното изпълнение на разглежданите доставки. От така представените преки и косвени доказателства първоинстанционният съд правилно е заключил, че въз основа на събраните доказателства са налице доказателства за реално извършена доставка на слънчоглед, пшеница, царевица респ. за данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Противно на оплакването в касационната жалба, първоинстанционният съд правилно се е позовал и на практиката на СЕС в Решение по дело С-285/11 и С-18/2013, съгласно което отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права. С оглед изложеното решението на Административен съд С. - град е постановено въз основа на правилно установена фактическа обстановка и при правилно прилагане на материалния закон, поради което е и обосновано. Не се установиха отменителните основания, визирани от касатора, поради което обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 9 360 лв. за касационната инстанция съобразно представен списък с разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение