Решение № 216 от 24.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 360/2012 г.

Решение № 216 от 24.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 360/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 3 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдения Николай Л. Б., за изменяване по реда на възобновяването на решение № 5 от 23.01.2012 г., постановено по ВНОХД № 218/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Габрово, с което е била изменена присъда № 582 от 16.09.2011 г. постановена по НОХД № 706/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Габрово. В искането поддържано и в съдебно заседание от защитника на осъдения Б. се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен при допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, поради и което се претендира за упражняване на правомощията на касационната инстанция по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, се явява неоснователно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 582 от 16.09.2011 г. постановена по НОХД № 706/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Габрово осъденият Николай Л. Б. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от три месеца, при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, и е бил оправдан да е извършил деянието при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК. Със същата присъда, осъдения Б. е бил признат за виновен и в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, като му било наложено наказание "глоба" в размер на 800 лв. и бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. С присъдата, на основание чл. 68, ал. 1 от НК било приведено в изпълнение наказание "лишаване от свобода" за срок от четири месеца, наложено на осъдения с присъда по НОХД № 655/2010 г. по описа на Районен съд - гр. Габрово, като бил определен първоначален "общ" режим на изтърпяване. Присъдата била обжалвана от осъдения, като с атакуваното въззивно решение, същата била изменена, като бил намален размера на наложеното наказание "глоба" от 800 на 500 лева. В останалата си част, първоинстанционната присъда била потвърдена. Касационната инстанция намира изложените в искането на осъденото лице и допълнението към него доводи, за неоснователни тъй като, релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, не е налице. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответствува на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В настоящият случай, такова несъответствие липсва. Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК, като наложеното на осъдения наказание "лишаване от свобода" за извършеното престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, е било определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК. В рамките на инициираното от подсъдимия въззивно производство, окръжния съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК и след като е обсъдил обстоятелствата относими към индивидуализацията на наказанието, е мотивирал извод за липса на основания за намаляването му, като е коригирал само размера на наложеното наказание "глоба" за извършеното престъпление по чл. престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК. Втората инстанция е дала отговор на оплакването и доводите относими към него изложени във въззивната жалба, като решението на Окръжен съд - гр. Габрово е в принципно съответствие с изискванията посочени в разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от процесуалния наказателен закон /доколкото липсва депозиран протест от страна на прокурора/. Изложени са съображения защо се споделят изводите на първоинстанционния съд досежно приложения материален закон, а и такива относими към степента на обществена опасност както на деянията, така и на осъдения Б. В обобщение може да се отбележи, че както първоинстанционния съд, така и въззивния, внимателно са обсъдили обстоятелствата релевантни за наказателната отговорност на осъдения, като е верен изводът, че наложеното наказание, което е минималното възможно по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, се явява справедливо и кореспондира като вид и размер с целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Правилно ниската стойност на предмета на престъплението е била отчетена при неговата квалификация, като обосновано е било прието, че същата не представлява изключително смекчаващо вината на осъдения обстоятелство, по смисъла вложен от законодателя в разпоредбата на чл. 55 от НК. Смекчаващите наказателната отговорност на осъдения Б. обстоятелства са били в достатъчна степен анализирани от въззивния съд, което е намерило отражение при сторената редукция на наложеното му наказание "глоба" за извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, като липсват основания за по-голямо снизхождение. Хипотезата на чл. 55 НК, в случая, не е приложима. Това е така защото, отчетените по делото смекчаващи обстоятелства не са многобройни, респективно, нито едно от тях не е изключително. В същото време, тежестта на деянието не предполага определяне на наказание, по-леко от минималното по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, въпреки невисоката стойност на инкриминираната вещ. Поради и това, искането за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното положение на осъдения Б. чрез приложение на чл. 55 НК не може да бъде уважено, тъй като правилно това му наказание е било определено при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, а не при условията на ал. 4 на тази законова разпоредба. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, намира постановеното решение като краен извод за правилно и законосъобразно, а искането на осъдения Б., за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение