Решение № 1441 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2739/2014 г.

Решение № 1441 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2739/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Стройрос" ЕООД моли да бъде отменено решение № 134/07.01.2014 г. по адм. д. № 6371/2012 г. на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 2141106283/19.10.2011 г. на ТД на НАП - София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания - нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Подробни съображения излага в допълнение към жалбата, в която посочва касационно основание необоснованост вместо несъответствие с целта на закона. В допълнението към жалбата разширява нейния предмет, като оспорва решението на АССГ и в частта за разноските. Моли жалбата да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2141106283/19.10.2011 г. на ТД на НАП - София, с който за периода м. 1.2008 г. - м. 4.2011 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Метален свят 2005" ЕООД, "Джорджио 07" ЕООД, "Надин груп 2000" ЕООД, "Мега Б" ЕООД, "Пет ко трейд" ЕООД, "Метал трейд инвест" ЕООД, "Пауър сет консулт" ЕООД, "Надин интернешънъл" ЕООД, "Джи ел трейд 2008" ЕООД и "Филипов ойл" ЕООД, и са определени задължения общо 71 494,33 лв. с лихви на основание чл. 68, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, тъй като доставките по фактурите на изброените доставчици не са реално осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на стоките не е достатъчно да установи осъществяване на доставките по спорните фактури, след като счетоводството на ревизираното лице не е водено по обекти и не могат да се обвържат приходите от изпълнени замазки на даден обект с разходите по спорните фактури, в който смисъл е заключението на счетоводната експертиза. При липса на доказателства за приемо-предаване на фактурираните стоки предвид чл. 24, ал. 2 ЗЗД не е доказано преминаване на собствеността върху фактурираните стоки в патримониума на получателя по фактурата и осъществяване на доставката по нея. Данни за предаване на стоките биха се съдържали и в товарителниците за транспорта им, каквито също не са представени, въпреки указанията на съда по чл. 171, ал. 4 АПК. Неоснователен е доводът за неспазване практиката на СЕС в решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11. В посоченото решение са разглеждани хипотези на осъществени доставки, какъвто процесният случай не е. Неоснователен е доводът на касатора, че при наличие на фактура право на приспадане на данъчен кредит следва да се признае дори и да липса доставка. Правилно съдът е цитирал решението по дело С-152/02 на СЕО, в който смисъл е и практиката на СЕС, според което, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит данъчнозадълженото лице следва да разполага с фактура за осъществена доставка. И в двете директиви на ЕО по данъка върху добавената стойност, както и в чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получени стоки или услуги по облагаеми доставки, а стоките и услугите са получени по смисъла на закона по осъществени доставки. Неправилно съдът е приел, че с ревизионни акт не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура на "Надин интернешънъл" ЕООД. Видно от решението на директора на "ОДОП" - София по фактурата от м. 12.2009 г. на този доставчик не е отказано право на приспадане на данъчен кредит в РА, въпреки предложението в РД за това. Пропускът не е съществен, тъй като не опорочава правилните крайни изводи на съда за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Доводите за неправилно определи разноски не следва да се обсъждат, тъй като са направени едва с допълнението към жалбата. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,