Решение № 14193 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15865/2014 г.

Решение № 14193 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15865/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. "Петрогаз" ЕООД, гр. София обжалва решение № 6324 от 23.10.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 2972/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2251300262/15.11.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 281/12.02.2014 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е необоснован, тъй като изводите на съда за липса на достатъчно данни за реалност на доставките от "Светон груп Консулт" ЕООД и от "Селин Интернешанъл" ЕООД не съответстват на доказателствата по делото. По доставките от "Светон груп Консулт" ЕООД се твърди, че е доказана възможността на доставчика да предостави стоките, тъй като е разполагал с тях в резултат на осъществени ВОП, установено е плащането по доставките, както и издаването на редовни фактури. Наличието на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика е неотносимо обстоятелство в процесния случай. По доставките на транспортни услуги, твърди, че е установено наличието на кадрова, материална и техническа обезпеченост за осъществяване на транспортна дейност от доставчика, в това число и назначаването на трима шофьори. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София, чрез процесуалния си представител юрк. Павлова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, съгласно чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил ревизионен акт, с който на "Петрогаз" ЕООД, гр. София са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 05.2012 г. в общ размер от 108 592 лева и съответните лихви. Задълженията са резултат от отказ на право на данъчен кредит в размер на 107 999 лева по фактури, издадени "Светон груп консулт" ЕООД за доставки на кокосово масло и сухо мляко и в размер на 600 лева по фактури, издадени от "Селин Интернешанъл" ЕООД по доставки на транспортни услуги. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите при условията на чл. 119, ал. 2 ДОПК /в сила от 1.01.2013 г./, при спазване на чл. 120 ДОПК относно изискванията за форма и в съответствие с материалния закон. В мотивите на решението, съдът е изследвал предпоставките за възникване и признаване на правото на данъчен кредит по националния закон и приложимите общностни норми от Директива 2006/112/ЕО и е приел, че реалността на доставката по редовно издадена фактура е основен въпрос при преценката за наличие на право на приспадане. Според съда, без да е прехвърлено право на собственост и без да е извършена услугата, данъчно събитие не съществува в основната хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК съдът е посочил, че тежестта за доказване на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит е на претендиращия това право. Съдът е посочил и конкретните предпоставки подлежащи на установяване - притежаването на данъчен документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, фактическото придобиване на собствеността върху стоките /правото на получателя да се разпорежда с тях като собственик по терминологията на Директива 2006/112/ЕО/, съответно получаване на услугите, предмет на облагаема доставка - чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, чл. 9 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. От съвкупната преценка на доказателствата, съдът е приел, че по доставките на стоки не са налице доказателства за предаване на стоката, за транспорта й от доставчика до получателя, за товарене/разтоварване, нито коя от страните по сделката е поела задължението да предаде същата. По доставките с предмет транспортни услуги, съдът е приел за установено, че "Селин Интернешанъл" ЕООД е извършвал транспортна дейност и има назначени три лица на длъжност шофьор, но за разглежданите доставки не са представени никакви конкретни данни за осъществяването им - по отношение на лицата, транспортните средства и съпътстващите транспорта книжа. Ангажирани са само доказателства за извършени плащания, които не са достатъчни, за да се приеме, че доставките са изпълнени. Решението е правилно постановено. Възраженията в касационната жалба, че фактическите изводи на съда са в противоречие с доказателствата по делото са неоснователни. Съдът е обсъдил подробно фактическите констатации при ревизията относно декларираните от "Петрогаз" ЕООД доставки за данъчен период м. 05.2012 г. във връзка с основния спорен по делото въпрос за реалност на доставките на кокосово масло и сухо мляко от "Светон груп консулт" ЕООД и транспортни услуги от "Селин Интернешанъл" ЕООД. При правилно установени факти, съдът е формирал законосъобразни правни изводи по приложението на материалния закон. Изложените в първоинстанционното решение по тълкуването на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС и относимите норми от Директива 2006/112/ЕО и правните изводи за условията, при които възниква и се упражнява правото на данъчен кредит се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не следва да се повтарят. От цитираните норми следва, че при спор за реалност на доставки на стоки, при проверката за материална законосъобразност на ревизионния акт, съдът дължи преценка на фактите по доставяне /предаване/ и получаване на стоката. В конкретния случай по делото не са налице доказателства за доставянето на стоката и получаването й от "Петрогаз" ЕООД. По преписката не са налице и по делото не са представени документи, съставени между страните по пряката доставка за предаване на стоката. Не се налице и доказателства, че стоката е доставена чрез транспортирането й от предходни доставчици по декларираните ВОП до ревизираното лице или до последващ получател. В това отношение обосновано съдът е приел, че дори и прекият доставчик да е разполагал със стоката в резултат на осъществени ВОП, то по делото не са налице доказателства, че се е разпоредил с тази стока в полза "Петрогаз" ЕООД. От представените по делото доказателства правилно е прието, че не се доказва осъществяването и на последващи вътреобщностни доставки на същата стока с получател VENELIN VELKOV, търговец регистриран в Гърция. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест в процеса, законосъобразно административният съд е приел, че от "Петрогаз" ЕООД не е установено изпълнението на основната предпоставка за възникване и признаване на правото на данъчен кредит по доставките на стоки - доставянето и получаването на стоките, предмет на фактурите, издадени от "Светон груп консулт" ЕООД. По отношение на фактурираните транспортни услуги от "Селин Интернешанъл" ЕООД, съдът, в съответствие с материалния закон е приел, че юридическият факт, от който възниква правото на данъчен кредит е извършването на услугите. Правилно съдът е приел, че по тези доставки са ангажирани само доказателства за плащане по фактурите, не и доказателства за осъществяване на конкретните превози. Такива доказателства не се установяват и от документите, представени във връзка с декларираните ВОД в същия данъчен период. Обстоятелството, че доставчикът извършва транспортна дейност и разполага с трима шофьори не е достатъчно да удостовери фактите по извършване на конкретни превози България - Гърция. Освен заявка - договор, по делото не са налице доказателства за осъществяването на транспорт. "Селин Интернешанъл" ЕООД е посочен като превозвач в съставените товарителници (ЧМР), но тези документи, преценени във връзка с останалите доказателства по делото относно изпълнението на ВОД, също не удостоверяват извършен превоз на стоката. В тази връзка следва да се имат предвид и писмените обяснения, дадени при насрещните проверки на шофьорите Михаил Петков и Светослав Генов, според които не е осъществен транспорт до Гърция, В хода на съдебното производство, с протокола от с. з. на 3.06.2014 г. съдът е дал указания на жалбоподателя да сочи доказателства във връзка с твърденията в жалбата, но такива не са ангажирани. От изложеното следва, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото и е тълкувал и приложил правилно материалния закон. Останалите доводи в касационната жалба за липса на мотиви относно вида на симулацията - абсолютна или относителна, са неотносими към предмета на спора, доколкото при ревизията и в съдебното производство от страна на ответника не се твърди злоупотреба с правото на данъчен кредит. Съдът е отхвърлил жалбата, като е приложил правните последици от неизпълнението на доказателствената тежест по отношение на основания факт, правопораждащ правото на данъчен кредит - реалното осъществяване на доставките, а не поради наличието на злоупотреба. По тези съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. Искането за разноски на ответника по касация не следва да се уважава, тъй като с първоинстанционното решение са му присъдени разноски в максималния предвиден от закона размер на юрисконсултското възнаграждение по чл. 161, ал. 1 ДОПК /ред. преди изм. ДВ бр. 94/2015 г./. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,