Решение № 285 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3213/2025 г.

Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 140/14.01.2026г. по делото е допуснато до касационно обжалване едното от постановените две въззивни решения по в.гр.д. № 2076/22г. по описа на Софийски апелативен съд - това с рег.№ 127/14.02.2025г., предвид вероятността същото да е нищожно. Касаторът Т. М. М., чрез адв. Н. Н., твърди, че в ЕИСС съществуват две решения по въззивното дело – едното, постановено еднолично и с рег.№ 127/14.02.2025г., а второто – с рег.№ 130/14.02.2025, като само последното било връчено на страните. Твърди, че първото решение е нищожно, като постановено от незаконен състав. В съдебно заседание заявява искането си нищожността да бъде прогласена от съда. Насрещната страна по жалбата – ищецът С. С. С., чрез адв. Л.Д., възразява в съдебно заседание срещу искането за прогласяване нищожността. Настоящият състав, като взе предвид данните по делото и в съответствие с правомощията си по чл. 293 ГПК, приема, че допуснатото до касационен контрол въззивно решение рег.№ 127/14.02.2025г. е нищожно като постановено от незаконен състав. Според разпоредбата на чл. 20 ГПК, въззивните и касационните дела се разглеждат в състав от трима съдии, единият от които е председател на състава. Съобразно разпоредбата на чл. 273 ГПК във вр. с чл. 235, ал. 1 от ГПК, въззивното решение се постановява от съдебния състав, който е участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. В случая /по в.гр.д.№ 2076/22г. по описа на САС/ този съдебен състав е с председател съдията Цветко Лазаров и членове: Ралица Димитрова и Нина Стойчева – докладчик. Допуснатото до касационен контрол въззивно решение с рег.№ 127/14.02.2025г. в ЕИСС, приложено към настоящото дело в заверен препис, е постановено и подписано с КЕП в ЕИСС еднолично от съдията – докладчик, поради което е нищожно. На основание чл. 270, ал. 1 ГПК следва нищожността му да бъде прогласена. Ново произнасяне от въззивния съд не се следва, доколкото такова е налице с идентичното по съдържание, но валидно решение рег.№130/14.02.2025г., което не е допуснато до касационен контрол с определението по чл. 288 ГПК. При този изход на спора на касатора се следват разноските за производството по чл. 290 ГПК. Възражението по чл. 78, ал.5 ГПК е основателно, предвид ниската фактическа и правна сложност на развилия се по същество спор, поради което размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до 300 евро. Така мотивиран, настоящият състав