Решение № 8443 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3808/2010 г.

Решение № 8443 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3808/2010 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Кеа парк" ООД, гр. Пловдив, срещу Решение № 318/27.05.2009 г., постановено от Административен съд - Плевен по адм. дело № 1047/2008 г., с което е отменена като незаконосъобразна заповед на кмета на гр. Плевен № 398/20.10.2008 г., издадена на основание чл. 194, ал. 1, вр. с ал. 3, 4 и 5 ЗУТ, с разрешен на дружеството свободен достъп през имот в кв. 124В, п-ли I, II и III, с пл. № 4168 по ЦРП - ЦГЧ гр. Кнежа, от западната страна на петно № 31 по ЗРП на гр. Кнежа, в кв. 124В, съгласно приложената схема за временна организация на движението - за временно депо за съхранение на строителни материали и за осъществяване на СМР на обекта "търговска сграда", за срок до завършването на строежа. Съдебният акт се счита неправилен, претендира се отмяната му. В съдебното заседание страните, редовно и своевременно призовани, не се явяват и представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. С оспореното решение, за да приеме посочения правен резултат, първоинстанционният съд се е позовал на нарушение на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която норма свободният достъп следва да е определен пространствено и времево, като административният орган следва да избере конкретен вариант на разрешения достъп и да конкретизира срока на ограничението. В случая в части от парцели I и II е разрешено и складиране на строителни материали, което не е включено в обхвата на разпоредбата и не е искано в молбата от 20.10.2008 г., т. е., правата на собствениците на съседните имоти са ограничени в повече от необходимото и извън допустимото от закона. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Процесната заповед е с правно основание чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, съгласно който собствениците на недвижимите имоти са длъжни да осигурят свободен достъп в тях за извършване на разрешени строителни дейности, във връзка с устройството на територията, т. е. за осъществяване на разрешения строеж в друг имот. След завършване на работите лицето, на което е осигурен достъп, е длъжно веднага да отстрани всички повреди, причинени на недвижимия имот във връзка с изпълнението на СМР, а ако повредите не могат да бъдат отстранени, правоимащият се обезщетява за причинените вреди. Определянето на размера на обезщетението се извършва по реда на чл. 210 и се изплаща в едномесечен срок от влизане в сила на оценката - т. е. размерът на обезщетението се определя в самостоятелно производство по чл. 210, ал. 2 ЗУТ след приключване на разрешените работи. При правилно прилагане на материалния закон и обосновано административният съд е приел, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 3 и 5 АПК, поради което е незаконосъобразна и правилно е била отменена по съображения, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. По делото е назначена и без възражения е приета експертиза, изводите от която с основание са залегнали в мотивите на решението. Не е спорно, че достъпът на строителната техника до обекта се осъществява по съществуваща улица тупик, с което е осъществен предметът на заповедта. Останалото, основано на нея действително е извън допустимото по обсъжданата разпоредба, както е приел съдът - на практика в чужди имоти (и това не е спорно, с оглед издаденото удостоверение за идентичност на имотите, изложеното от вещото лице в с. з., както и от цитираната в приложения към доказателствата нот. акт скица № 282/10.12.1996 г., издадена от отдел ТСУ при общината), е изградена строителна площадка, с предвидени за разполагане по схемата огради, фургони, склад за материали, място за строителни отпадъци, арматурен склад, подемник, струпани са "огромни бетонови блокове" и т. н. Затова са неоснователни доводите, че административният акт отговаря на изискванията и обхвата на разпоредба на чл. 194, ал. 1 на ЗУТ. Не могат да се споделят и оплакванията и възраженията, свързани със "специфичност" на разрешения строеж, с оглед обхвата на учреденото право на строеж - административният орган и лицата, в чиято полза е нареден достъпът, е следвало надлежно и по съответния ред да обезпечат техническа възможност за извършване на строителството (чл. 127, ал. 1 ГПК вр. чл. 45 ЗАП и чл. 194, ал. 1 ЗУТ), да се осигури ползването на закупения от ответната страна имот само до необходимата му част, като се конкретизират параметрите му, което е от значение и за евентуалното производство по чл. 210 ЗУТ, вр. чл. 194, ал. 4 ЗУТ. В случая дори не са направени усилия да се посочат и уведомят засегнатите собственици, не са конкретизирани съседните имоти, не е посочен и срокът на действие на заповедта - предпоставките на законовата норма не допускат тълкувания и общи клаузи, какъвто неуточнен подход (до завършване на строежа) е възприет в заповедта. С оглед изложеното, касационната жалба не следва да бъде уважена, по отношение на оспорения съдебен акт не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да се остави в сила, с оглед което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,