Решение № 5551 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14089/2017 г.

Решение № 5551 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14089/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Х. И., гр. В., против решение № 1791/19.10.2017 г., постановено по адм. д. № 1891/2017 г. по описа на Административен съд В. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с правно основание чл. 292 АПК, от Б. Х. И., с искане да бъде признато за установено, че заповед № ДК-02-СИР-78/25.11.2010 г. на РДНСК-СИР не подлежи на изпълнение. Съдът е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 292, ал. 1 АПК. Претендира се установяването, че поради прехвърляне на собствеността, въпреки наличието на възникналото изпълнително основание, то е престанало да съществува. Твърди се, че изпълнението е станало неизискуемо поради наличието на факти, настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание и започване на изпълнителното производство. В първоинстанционното производство е било поискано от съда да бъде признато, че по Заповед № ДК-02-СИР-78/25.11.2010 г. на РДНСК Североизточен район, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж - "Едноетажна сграда", находяща се в част от ПИ № 000011, не съществува изпълняемо основание. За да отхвърли иска, съдът е приел, че прехвърлянето на собствеността на строежа е правно ирелевантен факт, настъпил след издаването на изпълнителното основание. Искът по чл. 292 от АПК може да се подаде преди, по време или след осъществяване на изпълнението. По съществото си той е отрицателен установителен иск и предпоставките за неговата допустимост са: да има образувано изпълнително производство въз основа на влязло в сила изпълнително основание; длъжникът по това изпълнително производство да претендира настъпването на нови факти, настъпили след влизането в сила на изпълнителното основание, които да са довели до изключване, погасяване или отлагане на задължението, вменено с изпълнителното основание; искът да е насочен срещу взискателя по изпълнителното основание и да е налице правен интерес за ищеца. По делото се установява, че до собственика на незаконния строеж е изпратена покана за доброволно изпълнение на процесната заповед. С уведомление административният орган е уведомен, че процесният строеж е прехвърлен на трето лице, съгласно нотариален акт № 81/22.07.2014 г. По делото не са представени доказателства за това, че строежът е законен или търпим. В конкретния случай ищците в качеството им на правоприемници на адресатите на заповедта на началника на РДНСК също имат качеството на длъжници в изпълнителното производство, което е образувано. Във връзка с цитираната разпоредба, макар и да не са били адресати на заповедта, ищците се явяват длъжници в образуваното изпълнително производство по премахване на незаконен строеж като правоприемници на адресатите на заповедта, съгласно изричната разпоредба на закона. След като законът ги приема за длъжници в изпълнителното производство, независимо че към датата на оспорване на заповедта не са били собственици, а само въз основа на качеството им на правоприемници на предходните собственици на строежа, то възражението, че не са участвали в проведеното административно и съдебно производство по оспорване на заповедта е неотносимо към задължението им да изпълнят заповедта. Самото прехвърляне на строежа не променя статута му на незаконен. Липсват нови обстоятелства, от които да е видно, че строежът е законен или узаконен. Предвид липсата на доказателства за уважаване на искането по § 184, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, не е налице висящо производство по узаконяване на строежа, а мълчалив отказ, който е влязъл в сила, и същият подлежи на премахване в хипотезата на § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗИД ЗУТ по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника в това производство следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав