Решение № 577 от 26.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1527/2008 г.

Решение № 577 от 26.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1527/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във връзка с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на П. А. Т. и М. П. Т. от гр. В. против решение № 1134/31.10.2007 г. по гр. дело № 928/2007 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба П. К. С. и М. К. Б. от гр. В. изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение. В хода на касационното производство е починала касаторката П. А. Т., както и ответницата по касация М. К. Б. и касационното производство е продължило в лицето на техните наследници. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 471/14.02.2007 г. по гр. дело № 2175/2006 г. на Варненския районен съд, с което е уважен ревандикационния иск срещу ответниците П, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата основателност и доказаност. Констатирано е по делото, че в полза на наследодателя на ищците е възстановено правото на собственост върху процесната земеделска земя, с решение на ПК от 1998 г., по реда и условията на ЗСПЗЗ, в стари реални граници, който имот е бил предоставен за ползване по ПМС № 76/1977 г. на наследодателя на ответниците. Обсъдено е като неоснователно възражението на ответниците за изградената в имота сграда, която според заключението на техническата експертиза представлява дървена барака, негодна за сезонно обитаване, а само за съхранение на инвентар, при което отсъстват критериите за определянето й, като сграда, по смисъла на § 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ. Касационният съд намира за недопустим въведения за първи път касационен довод за недействителност на протокол № 15/26.01.1960 г., тъй като носел подписа само на председателя на комисията, а не и на останалите членове. Тези възражения не са направени в предходните съдебни инстанции и касационният съд не допуска обсъждането им за първи път в касационното производство, поради отсъствие на заявено становище от ищците, които са се позовали на неоспореното от касаторите писмено доказателство. Тези съображения са относими и по направените касационно доводи, относно представения от ищците в първата инстанция нот. акт № 195/1959 г. Касационният довод за отсъствие на идентичност между възстановения с решение на ПК земеделски имот и завладения от касаторите имот № 492 по ПНИ не кореспондира с установените от двете - единична и тройна, неоспорени от страните технически експертизи, категорични обстоятелства за съществуващия идендитет. Неоснователен е и касационният довод, че построената в имота постройка, съгласно разрешението за строеж № 345 от 1979 г. за сезонна постройка била и за сезонно обитаване, защото техническите експертизи са констатирали, отсъствие на тоалетна, водопровод и електрозахранване, а нейната конструкция /дървена барака с носещ скелет от гредички и стени, обшити отвън с фазерни и талашитени плоскости/, габаритите и материалите за изграждането й я определят, като постройка само за подслон, но не и за обитаване. По изложените съображения, касационният съд счете, че не са налице твърдяните от касаторите отменителни основания, затова касационната им жалба следва да се остави без уважение, ето защо ВКС на РБ, II-ро г.о.