Решение № 15045 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5653/2014 г.

Решение № 15045 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5653/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Инвестек" ЕООД, гр. Варна против Решение № 1027 от 24.02.2014 г., постановено по адм. дело № 2994/2013 г. по описа на Административен съд - София, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 1246699 от 29.08.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 3034 от 21.12.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, в частта, с която са отказани т. 3 и т. 4 от искане вх. № 10-53-06-2599 от 30.07.2012 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е съобразил факта, че възможността за пренасяне на загубата от минали години се е открила пред дружеството едва през 2009 г. с отмяната на издадения РА. Намира, че размерът на подлежащите на възстановяване законни лихви следва да се съобрази не с датата на издаване на АПВ, а с датата на постъпване на сумите по сметка на дружеството. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него постановяване на ново решение, с което оспорения АПВ бъде отменен. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София, чрез процесуален представител, в о. с. з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, за да се произнесе по валидността и допустимостта на атакуваното решение, както и по наведеното в жалбата касационно основание, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София е отхвърлил жалбата на "Инвестек" ЕООД против Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 1246699 от 29.08.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 3034 от 21.12.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, в частта, с която са отказани т. 3 и т. 4 от искане вх. № 10-53-06-2599 от 30.07.2012 г. За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения АПВ, решаващият състав е приел за установено следното от фактическа и правна страна: Производството по издаване на АПВ е започнало по искане с вх. № 10-53-06-2599/30.12.2012 г. от "Инвестек" ЕООД, с което по т. 3 и т. 4 е заявено възстановяване на корпоративен данък за 2009 г. и авансови вноски за 2010 и 2011 г., явяващи се недължимо платени след отмяната на РА № 900281/14.10.2009 г., както и на законната лихва върху сумите по т. 1, 2 и 3. По така постъпилото искане е издадена резолюция за извършване на проверка, в хода на която органът по приходите е установил, че с Решение № 8769/19.06.2012 г. по адм. дело № 14900/2011 г. на ВАС е оставено в сила Решение № 4228/27.09.2011 г. по адм. дело № 3867/2010 г. на АССГ, с което е отменен РА № 900281/14.10.2009 г. Констатирано е, че дружеството е внесло ефективно доначисления с РА данък за 2005 г. в размер на 24 754.61 лв. на 27.10.2009 г., поради което след отмяната на РА следва да му се възстанови данъка, ведно с лихви в размер на 7 291.17 лв., изчислени от датата на внасянето на данъка до датата на издаване на АПВ. Идентичен извод е формиран и за 2006 г., в резултат на което на дружеството ефективно е възстановен корпоративен данък за 2005 и 2006 г. в общ размер на 56 810.20 лв., общ размер на платени и прихванати лихви - 20 245.70 лв. и начислени законни лихви по реда на чл. 129, ал. 6 от ДОПК в размер на 29 800.79 лв. С оспореното АПВ органът по приходите не е включил в сумите, подлежащи на възстановяване заявения корпоративен данък за 2009 г. и авансови вноски за 2010 и 2011 г., тъй като е преценил, че отмененият РА се отнася за данъчни периоди 2005 г. и 2006 г. Счел е, че по аргумент от чл. 86 от ЗКПО корпоративният данък за периода 2005/2006 г. не се отразява върху размера на авансовите вноски за 2009, 2010 и 2011 г., както и че съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗКПО надвнесеният корпоративен данък може да се приспада само от следващи авансови и годишни вноски. При тази фактическа установеност и с оглед заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено, съдът е приел, че за 2006 г. положителният финансов резултат е намален с формираната загуба от минали години, в резултат на което е останала загуба в размер на 320 459.79 лв. За 2007 г. е декларирана данъчна загуба от 380 398.46 лв., за 2008 г. - положителен резултат преди приспадане на данъчната загуба от 228 106.65 лв. и за 2009 г. - данъчна печалба в размер на 324 014.01 лв. Решаващият състав е счел, че претендираната от дружество сума от 483 403.14 лв., представлява генерирана към края на 2008 г. неприспадната данъчна загуба, която обаче не е посочена за приспадане в ГДД за 2009 г. За 2010 г. в ГДД е декларирана корекция на резултата за 2009 г., като с друг АПВ № 1244280/8.08.2012 г. на дружеството е възстановена сума в размер на 21 052.68 лв., включваща надвнесен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 3 810.98 лв. Експертът е посочил, че при евентуално приспадане на загуби от минали години данъчният финансов резултат на дружеството би бил нулев. След като е съобразил разпоредбите на чл. 128, ал. 1 ДОПК, чл. 70 и чл. 72 от ЗКПО и § 22 от ПЗР на ЗКПО, съдът е достигнал до заключението, че претендираното приспадане на данъчна загуба не би могло да се осъществи по реда на чл. 128 от ДОПК, тъй като това право може да бъде упражнено при подаване на ГДД. Тъй като в ГДД за 2009 г. дружеството само е посочило размера на дължимия от него данък съобразно формирания положителен данъчен резултат, то към датата на внасянето на данъка той не е бил недължимо платен по смисъла на чл. 128 от ДОПК, нито е станал такъв след отмяната на РА. По идентични съображения решаващият състав е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения АПВ и в частта му относно авансовите вноски за 2010 и 2011 г. и лихви за забава върху тях, които към момента на внасянето им не са били недължимо платени. Относно възстановения КД за 2005 г. ведно с лихви за забава от датата на внасянето му до датата на издаване на АПВ съдът е приел, че размерът на дължимата лихва е правилно определен и претенциите на дружеството са изцяло уважени от органа по приходите. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено след всеобхватен анализ на относимите факти и обстоятелства, установени въз основа на доказателствената сила на ангажираните доказателства и следващите се от тях обосновани и материалнозаконосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК на прихващане подлежат недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции. Нормата на чл. 129, ал. 5 от ДОПК сочи, че органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище; незаконосъобразно отказани за възстановяване суми; присъдени суми, обезщетения и направените разноски. В случая дружеството е претендирало приспадане на генерирана данъчна загуба до края 2008 г. от внесен корпоративен данък за 2009 г. и авансови вноски за 2010 и 2011 г., което, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, не би могло да се осъществи в производството по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК. Сама по себе си отмяната през 2012 г. на РА за корпоративен данък за 2005 и 2006 г. не обуславя извод за възникване на данъчна загуба за 2005 г. В следствие на съдебното решение декларираната от дружеството данъчна загуба не се е променила, нито е възникнала нова такава по смисъла на чл. 38, ал. 3 от ЗКПО (отм.). Противно на доводите на касатора, мотивите на съдебното решение, с което е отменен процесният РА, нямат сила на пресъдено нещо и въз основа на тях не се възстановява правото на дружеството да приспадне загубата от 2005 г. Висящият съдебен спор не е препятствал възможността за приспадане по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗКПО (отм.) на декларираната загуба чрез пренасяне й през следващите 5 данъчни години. Съобразно заключението по ССчЕ, дружеството е упражнило правото си на приспадане през 2006 г., която е първата година на формиран положителен финансов резултат и на основание чл. 70, ал. 1 от ЗКПО вр. с § 22 от ПЗР на ЗКПО е следвало да продължи пренасянето последователно през следващите пет години до изчерпването на неприспаднатата загуба, както е сторило за 2007 и 2008 г. Действително, за 2009 г. "Инвестек" ЕООД не е упражнило субективното си право на приспадне на генерираната към края на 2008 г. данъчна загуба от положителни данъчен резултат, но тази негова преценка не би могла да обуслови извод за недължимост на декларирания корпоративен данък за 2009 г. и авансовите вноски за 2010 и 2011 г. по смисъла на чл. 128 ДОПК. Ето защо като е приел, че в тази си част оспореният АПВ е законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираното касационно основание и като правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са доводите на касатора относно неначислената с АПВ лихва за забава от датата на издаването на акта до ефективното възстановяване на сумите по сметка на дружеството. Този период е бъдещ спрямо момента на издаване на оспорения АПВ, поради което не рефлектира върху размера на дължимите към 29.08.2012 г. лихви за забава и не обуславя преценката за законосъобразност на акта в тази му част. Тя се осъществява към момента на издаването му, а към тази дата съобразно изтеклия период по смисъла на чл. 129, ал. 6 от ДОПК размерът на дължимата лихвата е точно определен. Приемайки, че в оспорените части обжалваният АПВ е законосъобразен и отхвърляйки жалбата срещу него, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като това вече е сторено от първоинстанционния съд до размера, предвиден в чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение