Решение № 17518 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9346/2019 г.

Решение № 17518 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9346/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Интелинет България" ЕООД, гр. С., чрез процесуален представител адв. Т. Т. против Решение № 2222 от 29.03.2019 г., постановено по адм. д. № 9763 от 2016 г. по описа на Административен съд – С. – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р – 22221515006705-091-001/28.04.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с Решение № 1094/30.06.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" ("ОДОП") - С. при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения на дружеството за ДДС в размер на 98 840,43 заедно със съответните лихви за данъчни периоди м. 2 - м. 03.2015 г. и по частна жалба на директора на Дирекция "ОДОП", чрез юриск. Станчева против Определение № 3796 от 21.05.2019 г, постановено по същото административно дело, с което е отхвърлено искането на решаващия орган за изменение на решението в частта за разноските. В касационната жалба се излагат мотивирани доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, на първоинстанционното решение, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението на АССГ, с което е потвърден РА, включително в частта за разноските. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез юриск. Калоферова оспорва касационната жалба, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по частната жалба - "Интелинет България" ЕООД изразява становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 2222 от 29.03.2019 г., постановено по адм. д. № 9763 от 2016 г. по описа на Административен съд – С. - град, РА № Р – 22221515006705-091-001/28.04.2016 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1094/30.06.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП е отменен в частта на непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6/чл. 9 от ЗДДС, по фактури, издадени от "Солитрон България" ООД, "Автооказион" ф ООД, "Мобилтел" ЕАД, "Би Ем Джи България" АД, "Компютър 2000 България" ЕООД, "Пойнт Стор" ЕООД, "Суперхостинг БГ" ООД, "Сиди" АД, "Ен Ди Би" ЕООД, "Ресет Компютърс" ЕООД, "Комел Софт Мултимедия" ЕООД, "МБ Консултинг" ЕООД, "Ксерокс България" ЕООД, СД "Дата ИН", "Хай Компютърс" ЕООД, "Вали Компютърс" ЕООД, "ОМВ България" ЕООД, "Еконт Експрес" ЕООД, "ЛМ Сервиз" ООД, ЕТ "Асенов-ВД-В. А.", "Офис Експрес Сървиз" ЕООД, "Интерлогистика Куриер" ЕООД, "ОББ Факторинг" ЕООД, "Орбител" АД, "Техномаркет България" ЕООД, "Апком" ООД, "Европринт Сервиз" ЕООД, "Поликомп" ЕООД, "БТК" АД и "Софт Комюникейшънс" ЕООД; в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 и т. 2 от ЗДДС в общ размер на 24 959, 52 лв. по протоколи по чл. 117 от ЗДДС за ВОП от "Интелинет ЛТД Бракнел" и "Фуджицу Технолиги" и в частта на допълнително начислен ДДС на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и във връзка с чл. 21, ал. 2, чл. 86 от ЗДДС в общ размер на 774, 51 лв. по фактура от 26.02.2015 г., издадена към "Х. Е. КФТ" – Унгария. В частта, в която са установени задължения на "Интелинет България" ЕООД, гр. С. за ДДС в размер на 98 840, 43 лв. заедно със съответните лихви за данъчни периоди м. 2 - м. 03. 2015 г. РА е потвърден и в тази част решението се обжалва. За да отхвърли жалбата на дружеството, решаващият съд е приел, че ревизираното лице е декларирало ДДС за внасяне в размер на 6 027, 75 лв. за данъчен период м. 02. 2015 г. и 86 147, 20 лв. за данъчен период м. 03. 2015 г. в резултат на последващи облагаеми доставки към неговите контрагенти. Сумите не са внесени към бюджета, предвид което са начислени лихви в размер на 481, 32 лв. за м. 02. 2015 г. и 6 184, 16 лв. за м. 03. 2015 г. Решаващият състав подробно е описал констатациите, съдържащи се в РА, че поради непредставяне на документи от страна на ревизираното дружество, които да докажат извършени последващи облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, органа по приходите е приел, че не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Въз основа на липсата на документация е обоснован извод, че "Интелинет България" ЕООД не е следвало да издава фактури и протоколи, но на основание чл. 85 от ЗДДС, след като е издало данъчен документ и е посочило данъка на отделен ред, то той е дължим. В хода на съдебното производство са представени доказателства и са приети заключения по основна и допълнителна съдебно – счетоводни експертизи (ССчЕ), от които се установява реалното извършване на последващи облагаеми доставки от страна на ревизираното лице, със съответното им счетоводно отразяване. С оглед изложеното съдът е приел за безспорно установено, че извършените от касатора последващи облагаеми доставки са реални, но дължимият данък не е внесен ефективно към бюджета. Обосновава извод, че извършването на последващи облагаеми доставки е доказано, данъчното събитие е настъпило, предвид което дружеството е имало основание за издаване на фактури и протоколи по чл. 113 и чл. 117 от ЗДДС. Приел е, че въпреки оборването на констатациите на ревизиращият екип, че липсват основания за корекция на декларираните данни от дружеството в дневника за продажба и поради непредставянето на никакви документи в хода на ревизията данъкът е дължим на основание чл. 85 от ЗДДС, като резултат в тази част РА е правилен, тъй като не са извършвани корекции от приходния орган на декларираните от "Интелинет България" ЕООД резултати по ЗДДС и следва да бъде потвърден. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд подробно е обсъдил в обжалваното решение фактическата обстановка по спора, която съдът възприема на основание чл. 220 АПК. Правилно са формулирани спорните по делото въпроси относно приложението на ЗДДС. З. на лицето по ЗДДС са определени при правилно приложение на материалния закон. През ревизирания период лицето е извършило реални последващи облагаеми доставки, като е издало и отразило в дневника за продажбите фактури, по които е начислило ДДС. С. разпоредбата на чл. 85 ЗДДС, данъкът е изискуем от всяко лице, което го посочи във фактура. Издателят на фактурата дължи начисления в нея ДДС дори и при липса на облагаема доставка /виж в този смисъл т. 42 от решение на СЕС от 31 януари 2013 г. по дело С-642/11, "Строй транс" и т. 47 от решение на СЕС от 31 януари 2013 г. по дело С-643/11, "ЛВК-56"/. В действителност, видно от доказателствата по делото безспорно се доказва осъществяването на доставки към контрагенти на ревизираното дружеството, но както правилно сочи и първоинстанционният съд макар и начисляването на дължимият данък да е на друго основание, като краен резултат оспорения ревизионен акт е правилен. На основание чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът решава делото по същество, като в изпълнение на това задължение решаващият състав при констатиране на обстоятелството, че задълженията са установени на едно правно основание, а се дължат на друго, правилно е потвърдил РА в тази част. В този смисъл необосновано е искането на касатора за обезсилване на РА в потвърдената от съда част. От цитираната по - горе разпоредба става ясно, че правомощията на съда се свеждат до преценка за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. От друга страна, съдът обосновано е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, по предвидения от закона ред и форма за индивидуалните административни актове, поради което не страда и от пороци водещи до неговата нищожност. Неоснователно е и възражението на касатора за недължимост на данъка, тъй като както правилно сочи съгласно чл. 2 от ЗДДС обект на облагането с ДДС е всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, като такива в случая безспорно се доказват. Решението е правилно и в частта за разноските. Видно от изложените в решението съображения съдът не е допуснал нарушение на чл. 161, ал. 1 ДОПК при определяне размера на разноските. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба: Частната жалба на директора на Дирекция "ОДОП", против Определение № 3796 от 21.05.2019 г., постановено по същото административно дело, с което е отхвърлено искането на решаващия орган за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустима, като подадено от страна по делото и в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Настоящият съдебен състав намира същата, разгледана по същество за неоснователна. Частният жалбоподател иска разноските да бъдат възложени на дружеството, независимо от изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. Цитираната норма предвижда, че в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход. В конкретния случай събраните доказателства са представени още в хода на административното обжалване, поради това не може да се приеме, че това са доказателства, които са представени в хода на съдебното производство и представилата ги страна следва да заплати разноските изцяло. С оглед изложеното, определението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, на същия се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 495, 21 лв. съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,