Решение № 42 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7498/2019 г.

ВАСVIII отделение06.01.2020 г.докладчик Мирослав Мирчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 827/22.04.2019 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 1012 по описа за 2018 г. на този съд. ОСЪЖДА Териториална дирекция "Северна морска", в структурата на Агенция Митници да заплати на "Харъб" ЕООД, ЕИК 130572887 направените по делото разноски в размер на 500 лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 42 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7498/2019 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД "Северна морска" в Агенция Митници, в качеството на правоприемник на началника на Митница Варна, подадена чрез юрк. Роева против решение № 827/22.04.2019 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 1012 по описа за 2018 г. на този съд. С решението е отменено решение с рег. № 32-39742/07.02.2018 г. към MRN 17 BG002002 H0043710/11.04.2017 г., издадено от началника на Митница Варна, потвърдено с решение № Р-125132-75276/14.03.2018 г. на директора на Агенция Митници, с което е извършена корекция на тарифен код и са установени допълнителни задължения за вносно мито и ДДС. Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационните доводи са конкретизирани в жалбата. Касаторът моли чрез процесуалния си представител за пререшаване на делото. Ответникът - "Харъб" ЕООД, излага в писмен отговор по жалбата, доводи за законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срока по АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - е неоснователна. С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно решение рег. № 32-39742/07.02.2018 г. към MRN 17 BG002002 H0043710/11.04.2017 г., издадено от началника на Митница Варна, потвърдено с решение № Р-125132-75276/14.03.2018 г. на директора на Агенция Митници, с което за стока декларирана като "силициев диоксид (пълнител) под формата на гранули със съдържание на силициев диоксид 97% или повече" с код по ТАРИК 2811 22 00 40, за режим допускане на свободно обращение по ЕАД 16 BG002002 H0006340/20160119, с получател "Харъб" ЕООД, след изготвена митническа лабораторна експертиза е определено тарифно класиране в кл. ЗЗ и код по ТАРИК 2811 22 00 90, тъй като е измерено съдържание на силициев диоксид от 94, 4%, под минималното необходимо 97% за класиране в декларирания код, с определени суми за доплащане: 1546, 23 лв. мито и 309, 24 лв. ДДС. За да постанови този резултат съдът е обсъдил подробно документите по приложената административна преписка и заключението на приетата съдебно-химическа експертиза. Аргументиран е обоснован извод за неправилно претарифиране от митическите органи с код по ТАРИК 2811 22 00 90, защото не е установено надлежно съдържание на силициев диоксид в декларираната стока под 97%. Изложени са подробни мотиви за приложимия метод на изпитване и обстоятелството, че единствения спорен въпрос по делото е процентното съдържание на силициев диоксид, което в съдебната фаза на производството е установено като надвишаващо 97%. Решението е правилно и съответно на изяснената по делото фактическа обстановка взависимост от процентното съдържание на силициев диоксид в нея. По митническа декларация кодът на стоката по ТАРИК е 2811 22 00 40 с текст "Силициев пълнител под форма на гранули със съдържание на силициев диоксид 97 % и повече" със ставка на вносно мито към трети страни от 0 %. По определения от митническите органи тарифен код 2811 22 00 90 /при процентно съдържание под 97 %/ ставката на вносно мито е 4. 60 %. От заключението на приетата по делото съдебно – химическа експертиза е видно, че стоката декларирана като "силициев диоксид (пълнител) под формата на гранули със съдържание на силициев диоксид 97% или повече" съдържа 97, 7 % кварц (силициев диоксид), което отговаря като характеристика на декларирания код на продукта. Следователно, не може да се обоснове категоричен извод, какъвто е направен от органа, че съдържанието на силициев диоксид е под необходимото за тарифиране в декларираната позиция. Затова митническият орган неправилно е счел, че продукта следва да се класира в позиция по ТАРИК 2811 22 00 90 и е определил нов размер на задълженията за мито и ДДС. Доказателства в обратния смисъл не са събрани в производството, а възраженията по метода на изпитване касаят оспорване на съдебно – химическа експертиза, което в касационната инстанция е процесуално недопустимо. При положение, че страните не оспорват приложимия стандарт - БДС EN ISO 3262-19: 2000 "Пълнители за бои - Технически изисквания и методи за изпитване - Част 19: Утаен кварц" за целите на получения от експертизата резултат, то са налице допустими доказателства за различно процентно съдържание на силициевия диоксид. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита в касационното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1