Решение № 435 от 13.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 964/2008 г.

Решение № 435 от 13.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 964/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218и, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на "Д" А. гр. П. срещу решение № 141 от 12.10.07 г. по гр. д. № 18/07 г. на Б. окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, както и за материална незаконосъобразност на обжалваното решение - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Ответницата В. С. С. от гр. П. оспорва жалбата. Представя писмена защита. Останалите ответници - Т. С. Ц., С. С. К. и В. С. П. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I г.о., счита жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, състав на Б. окръжен съд е отменил решение № 417/22.03.05 г. по гр. д. № 136/03 г. на П. районен съд и е осъдил "Д" А. гр. П. да предаде на основание чл. 108 от ЗС на Т. С. Ц., С. С. К., В. С. П. и В. С. С. владението на имот, отразен с пл. № 2746 по КП на гр. П. от 1993 г., с площ от 5 дка, в местн. "Г", при съседи: от север - имот № 2* на Е. Т.; от юг - имот № 2760 на А. М., от изток - имот № 2745 на М. Т., който имот по действащия план на гр. П. попада в парцел ****, кв.11 по плана на промишлената зона. Въззивният съд е приел, че през 1938 г. собственик на имота имот е бил наследодателят на ищците С, съгласно нот.акт № 132, т. I, рег. № 394, н.д. № 135/38 г. На 25.05.1993 г., след представяне на удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и скица към него, ПК П. е възстановила собствеността върху този имот на наследниците на С. С. Възстановеният имот попада в парцел ****, кв.11 от промишлената зона на гр. П., отреден за производствена дейност на "А" ЕООД, но извън границите на оградения от дружеството терен. Върху него и съседния имот № 2747 попадат два сглобяеми метални склада без оградни стени и с частично демонтиран покрив от ламарина. В помощния КП от 1993 г., по който е извършено възстановяването на собствеността, тези складове не са нанесени като съществуващи. Теренът около тях представлява пасище (ливада) и към 1993 г. не е бил застроен. Прието е също, че "А" АФ е прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Лицата, с право на дял от имуществото и са учредили "А" ЕООД и са внесли по реда на чл. 52, ал. 4 от ППЗСПЗЗ стойността на полагащите им се дялове от имуществото на прекратената организация. С протокол № 4/01.12.95 г. в дял на това дружество са възложени ДМА - стопански сгради в имот пл. № 280 от кв.11 по плана на гр. П., подробно описани в нот.акт № 68/95 г., с който се е снабдило дружеството. Съдът е приел, че сред тези сгради не попадат двата сглобяеми склада, намиращи се върху имота на ищците. Направен е извод, че тези складове не са внесени като дялово участие в имуществото на "А" ООД. С решение № 4831/04.12.98 г. по ф.д. № 257/94 г. на БлОС е вписано преобразуването на "А" ООД в "Д" АД. С договор№ 6/19.03.01 г., вписан с рег. № 318/03.04.01 г., т. I, № 129, Министерство на земеделието и горите е продало на "Д" А. недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ парцел ****, кв.11 по плана на гр. П. с площ от 86 583кв. м., при съседи: север - район на ЖП гара, изток - улица, юг - парцели III и IV и запад - парцел ****. П. тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че въз основа на влязлото в сила решение на ПК П. от 1993 г. ищците, в качеството си на наследници на С. И. С., се легитимират като собственици на процесния имот. При възстановяването на собствеността поземлената комисия се е съобразила с данните по удостоверението на община П. по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и приложената към него скица, от която е видно, че имотът не е застроен. Приет е за неоснователен доводът на ответника, че основанието за възстановяване на собствеността е чл. 10, ал. 12 от ЗСПЗЗ - този текст е приет през 1996 г., след постановяване на решението на П. комисия. Прието е също, че попадащите върху имота складове не са били актив на прекратената организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ "А" АФ и съответно - на учреденото с имуществото и "А" ООД. Затова и ответното дружество не може да противопостави възражение, че процесният имот не подлежи на възстановяване, тъй като представлява прилежаща площ към сгради на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Непротивопоставим на ищците е и договорът от 2001 г., с който Министерство на земеделието е продало на ответното дружество терен, включващ процесния имот, тъй като той не е бил частна държавна собственост, а собственост на ищците. В касационната жалба се развиват оплаквания, че въззивният съд не е установил правилно всички факти по делото. Изводът, че процесните складове не са били част от имуществото на прекратената организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ бил в противоречие с данните по делото. Складовете били описани в протокола от 1.12.95 г. на общото събрание на правоимащите, както и в констативния нотариален акт на "А" ООД като "навес за изкупуване на лично стопанство, метален, открит, с ламаринен покрив". Съгласно този протокол, всички сгради на прекратената организация попадат в имот пл. № 280. В действащия кадастрален план теренът, върху който попада спорния имот е означен с пл. № 280. Същият пл. № 280 има и заградената от "А" ООД територия, като двете части са съединени със знак за общност - z. На следващо място - поддържа се, че в помощния план от 1993 г. не са нанесени съществуващите към този момент сгради, той съдържа непълна информация, защото само пренася данни от по-стари планове за бившите имоти. Жалбоподателят счита, че не е спазена процедурата по възстановяване на собствеността в урбанизирана територия, тъй като удостоверението по чл. 13, ал. 2 от ППЗСПЗЗ отразява неверни обстоятелства, доколкото е издадено само по данните от помощния план, без нанесените кадастрални граници на имотите по действащия план. В действителност, като прилежаща площ към сгради на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, процесната земя не е подлежала на възстановяване, тя е държавна, а не частна собственост и е била прехвърлена валидно на касатора с договора от 2001 г. Развива се довод, че като земя, представляваща част от стопански двор на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, процесният имот попада в хипотезата на чл. 10, ал. 12 от ЗСПЗЗ. Преди приемането на текста през 1996 г., тези земи изобщо не са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и затова решението на П. комисия от 1993 г. е незаконосъобразно. Касационната жалба е основателна. Правото на собственост на ищците върху процесния имот зависи от това дали издаденото в тяхна полза решение на ПК П. е съобразено с фактическото състояние на имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, както и с разпоредбите на закона, действали при постановяване на решението. За да се извърши такава преценка следва да бъдат изяснени няколко обстоятелства, за които съдът не притежава специални знания и за които следва да се допусне техническа експертиза. На първо място - не е изяснено по категоричен начин по делото дали към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ - 4.03.1991 г., процесният имот е бил част от стопански двор на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ или е бил извън този двор. По делото има данни, че по изработения през 1996 г. нов кадастрален и регулационен план на промишлената зона на гр. П. земята на ищците попада в границите на имот пл. № 280, за който има отредени два парцела за "А" АФ. Няма обаче данни какво е било положението по предходен кадастрален план, действал към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, още повече, че сега имотът е извън оградения терен на дружеството. Няма категорични данни и за това дали към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът на ищците е бил застроен със съществуващите понастоящем складове или те са построени по-късно. Удостоверението на община П., въз основа на което е постановено и решението на поземлената комисия за възстановяването на собствеността, е издадено на база данните по помощния кадастрален план от 1993 г., изработен по стари планове от 1930 г. и 1936 г. Не е изяснено дали в този помощен план са нанесени и съществуващите към момента на изработването му кадастрални данни и по-специално - съществуващите постройки. Не е изяснено също дали двата склада, попадащи в процесния имот, са били част от имуществото на "А" АФ, описано в протокол № 4 от 1.12.1995 г. и впоследствие в нот.акт № 68, т. II, н.д. № 784/95 г. и евентуално - коя от описаните в тези документи стопански постройки съответства на складовете. Всички тези въпроси са от значение за постановяването на правилно решение по делото и следва да бъдат изяснени от настоящата инстанция, при съобразяване на чл. 218и от ГПК (отм.) и приетото в т. 3 от ТР № 2/2004 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се допусне техническа експертиза, която да даде отговор на тези въпроси. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, пр. 3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на II ГО,