Решение № 535 от 19.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 83/2012 г.

Решение № 535 от 19.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 83/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Ц. А. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Г. В., против въззивното решение № 5462 от 24 октомври 2011 г., постановено по гр. д. № 9085 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е потвърдено решение без номер от 9 март 2011 г., постановено по гр. д. № 23823 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г., с което са отхвърлени предявените от С. против [фирма] искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, и С. е осъдена за разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 995 от 20 септември 2012 г. поради противоречивото разрешаване на въпроса служителят на длъжност "управител на почивно възстановителен център в П. П. при П. за п. д. към [фирма]" попада ли в кръга на служителите от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР КТ, които могат да бъдат уволнени при условията на чл. 328, ал. 2 КТ. В обжалваното решение въззивният съд приема, че длъжността на касаторката попада в категорията "ръководство на предприятието" по смисъла на § 1, т. 3 ДР КТ, като самото наименование на длъжността е достатъчно да обоснове извод, че ищцата е сред лицата, на които е възложено ръководството на трудовия процес в поделение на предприятието; в подкрепа на този извод е и представената длъжностна характеристика на ищцата, поради което и при наличен сключен договор за възлагане на управлението на ответника, заповедта за уволнение е законна. С влязло в сила решение № 281 от 19 март 2004 г., постановено по гр. д. № 2461 по описа на районния съд в [населено място] за 2004 г. по предходен спор за уволнение между същите страни е прието, че длъжността на ищцата е в спомагателния сектор, поради което тя не е имала възложени ръководни функции по отношение на дружеството, а и тя не е пряко подчинена на управителя на дружеството; наименованието на длъжността само по себе си не е доказателство за функциите на служителя и правомощията му в трудовия процес; длъжността действително има ръководни функции по отношение на пряко подчинените служители в почивната база, но предвид характера на предмета на дейност, големината и структурата на дружеството и многобройността на работещите в него, ищцата не е била част от ръководството. К. съд приема за правилно първото разрешение. Тълкуване на понятието "ръководна длъжност" в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ и какви задължения са включени в трудовата характеристика на лицата, осъществяващи ръководни длъжности, е дадено в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, например в решение № 111 по гр. д. № 726/2011 г., IV г. о., в което ВКС приема, че в ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес, а характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика. В длъжностната характеристика на касаторката като нейни задължения са възложени ръководство, организация, контрол и отговорност за цялостната административна, стопанска и възстановителна дейност на почивната станция - ръководство и контролиране на оптимално и целесъобразно изразходване на материали и ресурси, контрол за правилната експлоатация, поддържане и ремонта на базата и стоково-материалните ценности в базата, организация и контрол на работата на персонала, контрол по изпълнение на месечния график и съответните правила, контрол на отчетността във връзка с почиващите и дължимите такси, работа по постъпили сигнали и оплаквания, ръководство на персонала, инструктаж и спазване на финансова и трудова дисциплина и пр. При тези възложени задължения следва да се приеме, че длъжността е ръководна. Обстоятелството, че прякото подчинение на ищцата е било не на изпълнителния директор на дружеството, а на директора на П. за п. д., не променя извода за характера й. Касационната жалба е неоснователна. С исковата молба е посочено едно основание за незаконност на уволнението - длъжността не е ръководна. Не се сочи, че и уволнението е сторено от некомпетентен за това орган, а заявено е, че ищцата не е била пряко подчинена на изпълнителния директор на дружеството, а на директора на П. за п. д. Това е явно и от въззивната жалба, в която самата ищца като въззивник сочи неправилния извод на първоинстанционния съд, че трудовото й правоотношение е с поделението. В този смисъл следва да се съобразяват и дадените от въззивния съд разяснения за страните по трудовото правоотношение. От дадения отговор на правния въпрос е ясно, че длъжността е ръководна, поради което стореното уволнение по реда на чл. 328, ал. 2 КТ не е незаконно на соченото с исковата молба основание. Ето защо въззивното решение следва да се остави в сила. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, които в размер на 100 лева му се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС