Решение № 4096 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12686/2013 г.

Решение № 4096 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12686/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на МТС "Грамада" ООД против решение по адм. д. № 62/2013 г. по описа на АС- Видин. Иска отмяна на решението с оплаквания за материална незаконосъобразност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че липсват ясно и конкретни мотиви по спора. Съдът не е взел предвид липсата на данни от кой орган са изискани доказателства, въз основа на които административният орган е извел правните си изводи, след като дружеството не притежава товарните автомобили. С данъчна фактура от 1.08.2008 г. е продаден КРАЗ 257 с ДК№ ВН 5368 за 5000 лв. Продадена е автосонда марка ЗИЛ 131 рег. № ВН 3153 в Сърбия. Като не е съобразил доказателствата за продажбите, съдът е постановил необосновано решение. Ответната страна оспорва касационната жалба и иска оставен на решението в сила. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 63 от 18.07.2013 г. по адм. д. № 62/2013 г. по описа на АС-Видин, по жалбата на Димитър Йотов Миков като ликвидатор на МТС - "Грамада" ООД против АУПОВ № 11 от 16.11.2012 г. на главен специалист МДТ в община Грамада, потвърден с решение № 26 от 25.01.2013 г. на ръководител Звено "МП" в община Грамада, с което е определен дължим данък върху превозни средства в размер на 6155,50 лв. главница и лихви 2720, 51 лв. за периода от 2008-2012 г., първоинстанционният съд е изменил административния акт като намалил размера на 4 830 лв. главница и 2092,09 лв. лихви. В останалата част отхвърлил жалбата. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В мотивите си към решението първоинстанционният съд е приел, че "останал спорен въпрос " само за два автомобила МПС Зил 131 с № ВН 3153 ВН и Краз 2571 с № 5368 ВН и изложил правни съображения само относно тях. Видно от първоинстанционната жалба и касационната жалба жалбоподателят е оспорвал начисления данък върху всичките десет моторни превозни средства, като е твърдял, че за процесния период не ги е притежавал, защото са продадени или бракувани. Начислен е данък за десет товарни автомобили, а са изложени правни изводи в първоинстанционното съдебно решение само за два от тях. С обжалваното съдебно решение данъкът е намален поради допусната грешка, без да е посочено в какво се изразява тази грешка . В разпоредителната част на административния акт също не е посочено какъв данък се дължи са всяко превозно средство поотделно, а такива данни има в таблица като справка и са относими към съображенията на административния орган. В оспорения пред административния съд административен акт определеният данък за десет на брой МПС е посочен общо като размер и е начислена обща сума за лихви. Принципно са верни правните изводи на съда, че съгласно чл. 144, ал. 2 от ЗДвП формата на сделката за прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона и др. е писмен договор с нотариално заверени подписи. Съдът приема, че за автомобил № ВН- 5368 ВН данъкът е в размер на 477 лв., а не в размер на 742 лв., но с диспозитива на съдебното решение намалява общия размер на определения данък превозни средства от 6 155, 50 лева на 4 830, 50 лева, т. е. с по-голяма сума, без да има ясни мотиви за произнасянето в този смисъл. За останалите осем автомобила съдът не излага никакви мотиви, като посочва неправилно, че няма спор. Видно от протоколите от съдебните заседания има изразено изрично волеизявление за поддържане на подадената жалба. След като не е десезиран съдът дължи произнасяне по целия предмет на спора определен с жалбата. Допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което препятства възможността настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение. Допуснато нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК е касационно основание за отмяна на съдебното решение по чл. 208, т. 3 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение