Решение № 5039 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8519/2018 г.

Решение № 5039 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8519/2018 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "МР Енерджи" ООД със седалище в град София против решение № 3146 от 11.05.2018 г. по адм. дело № 7336/2017 г. на Административен съд – София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 26/311/00324/3/01/04/01 от 16.03.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Прави възражения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" изразява чрез юрисконсулт Д. Петрова писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. За целта се позовава единствено на неправилно определяне на основата за налагане на финансовата корекция. В останалата част счита решението за правилно. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "МР Енерджи" ООД против решение № 26/311/00324/3/01/04/01 от 16.03.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него му е е определена финансова корекция в размер на 39070. 19 лева за неизпълнение на задължения по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 от ПРСР. Основните възражения са, че неизпълнението на предвиденото в бизнес плана задължение за разкриване и поддържане на две работни места, се дължи на невиновно поведение на бенефициера. Те се обосновават с детайлно изброяване на всички промени в изкупната цена на произвежданата от дружеството електроенергия в периода от изготвяне на бизнес плана през 2011 г. до извършване на проверката на място. Твърди се, че общото намаление на цената за един МВтч е седем пъти – от 755 лв/МВтч през 2011 г. на 111. 90 лв/МВтч през 2015 г. Жалбоподателят счита, че промяната в законодателството и издаването на регулаторни актове са форсмажорни обстоятелства, които са го лишили от възможността да разкрие предварително заявените две работни места. Съдът е събрал административната преписка, включваща документите по кандидатстване и одобряване на подпомагането, сключения договор, предприетите мерки за контрол от страна на държавния орган и констатациите при тях, както и цялото производство във връзка с определяне на финансовата корекция, включително и методиката за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР. По искане на жалбоподателя, е изслушал и приел съдебно-икономическа експертиза за нивата на изкупните цени в периода 2013-2017 г., приходите и разходите на жалбоподателя. Въз основа на приетите за установени факти е направил и правните си изводи. Счел е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при изпълнение на предписанията на закона за уведомяване на жалбоподателя за откритото производство, предоставяне на възможност да направи възражения, с които да защити позицията си, като впоследствие е коментирал тези възражения в мотивите за определяне на финансова корекция. На следващо място е обсъдил относимите към спора разпоредби, разписани в материалния нормативен акт, какъвто е Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (наричана в настоящото изложение "наредбата"). При анализа е посочил, че нито едно от обстоятелствата, на които се позовава жалбоподателят, не попада в обхвата на форсмажорните обстоятелства по смисъла на § 1, т. 27 ДР на Наредбата. При това жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че е уведомил за това административния орган, каквото е задължителното изискване на чл. 48, ал. 2 от нея. Приел е за доказано поемането и неизпълнението на задължението по бизнес плана за назначаване на трудов договор на две лица за периода на изпълненито му. Неизпълнението на договорното задължение е интерпретирал през призмата на европейското законодателство и е обосновал извод за нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 ЗУСЕСИФ. При проверка на размера на определената за корекция сума, е преценил характера на приложената методика, като действащ административен акт, както и обстоятелството, че детайлизирането на отделните проценти при неизпълнение, показва предварително направено съобразяване на вида, степента и продължителността на неизпълнението. Направил е краен извод за законосъобразност на оспореното решение за определяне на финансова корекция и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно в частта му, в която е приета за доказана съставомерността на неизпълнението от страна на търговското дружество на поети договорни задължения, като основание за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Неправилно е само в частта, в която съдът е счел за законосъобразно определяне на нейния размер на базата на правилата в утвърдената от изпълнителния директор на ДФЗ методика. В касационната жалба, под формата на касационни доводи, се повтарят възраженията, предмет на разглеждане и обсъждане в първоинстанционното производство. На първо място се оспорва съставомерността на процесното нарушение, като се тълкуват посочените в акта правни основания с акцент върху чл. 46, ал. 3 от Наредбата, който въобще не фигурира сред тях. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1 урежда правомощието на РА по отношение на ползвател, който не изпълнява свои нормативни или договорни (хипотезата е в условията на алтернативност) задължения, след изплащане на финансовата помощ, да поиска връщане на платени суми. От данните по преписката е установено неизпълнение на поето с бизнес плана задължение за разкриване на две нови работни места. Поради това и на основание тази разпоредба е поискано връщане на част от сумата чрез определяне на финансова корекция. В настоящия случай изобщо не е приложима третата новела на чл. 46, която урежда случаи на връщане извън тези, посочени в ал. 1 на същата. Поради това изложените в тази насока разсъждения в касационната жалба са неотносими към настоящия случай. Следващата съществена група доводи са отново за наличие на обективни пречки за разкриване на предвидените работни места, изразяващи се в многократно намаляване на изкупната цена на произвежданата от дружеството електроенергия от фотоволтаичната централа, за която е извършено подпомагането по проекта. Позовава се и на въвеждане и на други ограничения и такси при производство на ел. енергия. Всичко това жалбоподателят квалифицира, като форсмажорни условия. Доводите са неоснователни, тъй като изменението в законодателството и постановяването на решения за регулиране на цените от страна на специализирания държавен орган – КЕВР, не попадат сред нито една група обстоятелства, легално дефинирани, като форсмажорни в разпоредбата на § 1, т. 27 ДР на Наредба № 30/2008 г. При липсата на такова обстоятелство, за ползвателя естествено не е и възникнало задължението по чл. 48, ал. 2 за писмено уведомление. Поради това и не следва да се допуска смешение между това уведомление, което по спецификата си е обвързано с настъпване на форсмажорно условие със задължението на бенефициера, посочено в чл. 4. 16 от договора. Тази договорна клауза го задължава писмено да уведоми фонда незабавно след настъпване на обстоятелства от значение за изпълнението на договора. Подобно уведомление липсва. В касационната жалба се твърди, че при изготвяне на бизнес плана, цената на ел. енергията е предвидена на 755 лева за МВтч и на тази база са направени разчетите и поетите ангажименти. Към момента на изграждането и въвеждането й в експлоатация с разрешение за ползване от 25.03.2013 г. тя е спаднала на 188. 10. лева за МВтч, а от 24.07.2015 г. вече е станала 111. 90 лева за МВтч. За същия период са въведени и допълнителни задължения, ограничения и отчисления. Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза за първите три години от периода, приходите на дружеството са по-малки в сравнение с разходите. Резултатът е обратен само за 2016 г. При тази икономическа обстановка, дружеството не е уведомило писмено фонда и то незабавно, че настъпилите обстоятелства са от съществено значение за изпълнение на договора. В съдебното заседание на 21.04.2020 г., представителят на дружеството за първи път се позовава на извършено уведомление, цитирайки документ на л. 306 по делото (в действителност става въпрос за л. 384 от делото, който е и л. 000800 от административната преписка). Позоваването е изключително некоректно. Документът е озаглавен "Обяснение относно финансовото състояние на проекта" и е с обем от стр. 000800 до 000804. То е изготвено от управителя на търговското дружество на 17.05.2016 г. От данните по административната преписка недвусмислено се установява, че това обяснение е представено във връзка с извършена проверка на място от Регионалния технически инспекторат в град Хасково. Такава проверка е назначена със заповед от 20.04.2016 г., л. 81 от делото с начална дата – 20.04.2016 г. и крайна дата – 2.06.2016 г. от експерт И. Василева. При извършването й тя е констатирала, че ползвателят не е разкрил предвидените нови работни места – л. 13, т. 5 от съставения контролен лист на л. 91 от делото. Специално са обсъдени договорите за извършване на работа чрез личен труд между дружеството и Ж. Благов. Констатирани са в близост изградени още две фотоволтаични централи. Именно във връзка с тези констатации при проверката на място, представителят на търговското дружество е подал на 17.05.2016 г. уведомление във връзка с двете централи и обяснение за финансовото състояние на проекта. В него коментира и въпроса с невъзможността да се запазят работните места, включително и това на управителя. Така, че цитираният документ е във връзка с извършената първа проверка на място и действително съставлява обяснения по направената от проверяващия експерт констатация. Ето защо е несериозно да се твърди, че става въпрос за уведомление по смисъла на чл. 4. 16 от договора, а още по-малко на такова по чл. 48, ал. 2 от Наредбата. Същите констатации са потвърдени при назначената втора проверка на място със заповед от 14.06.2016 г. със срок от 14.06. до 17.06.2016 г. с проверяващ – Д. Касабов. Така извършеният анализ на документите по административната преписка категорично показва липса на изпълнение от страна на ползвателя на задължението му по чл. 4. 16 от договора. Обяснението не би могло да се приеме и интерпретира, като такова уведомление и поради факта, че то е направено една година след последното изменение, на което се позовава жалбоподателя, като затрудняващо изпълнението на поетите с договора ангажименти. Следващото възражение в касационната жалба е за липса на мотиви в акта за определяне на финансова корекция за финансовото отражение на нарушението върху бюджета на ЕС. То също е неоснователно. Решаващата част от отпуснатото финансово подпомагане на проекта са средства, предоставени от европейските фондове. Една от целите на мярката, по която е одобрен проектът е осигуряване на устойчива заетост. Неизпълнението на така поетото с бизнес плана задължение обосновано е прието от административния орган и първоинстанционния съд, като нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Ето защо решението на съда в тази му част е правилно и следва да се остави в сила. Неправилно, обаче, е то в частта му, касаеща размера на определената финансова корекция, след обявяване на методиката, която е приложена за нищожна. Този въпрос вече е многократно разрешен в последната практика на Върховния административен съд. Например в решение № 3184 от 28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение е констатирано, че методиката е обявена за нищожна с решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с окончателно решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав. В изпълнение на разпоредбата на чл. 194 АПК, решението е обнародвано в Държавен вестник, бр. 47/14.06.2019 г. и е влязло в сила от деня на обнародването. Съгласно чл. 193, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК, съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същият е отменен, има действие по отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В конкретния случай Методиката е обявена за нищожна, поради което и административният орган е задължен да уреди служебно правните последици, възникнали от обявения за нищожен акт, в определения от закона срок (чл. 195, ал. 2 АПК). Предвид установеното, следва да се приеме, че определянето на размера на наложената финансови корекции, станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание оспорения акт за налагане на финансова корекция, но само в частта, в която е определен размерът на последната, поради което и следва да бъде отменен в тази му част като незаконосъобразен. На осн. чл. 195, ал. 2 АПК, делото подлежи на връщане, като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С оглед връщането на преписката за определяне на нова финансова корекция, съдът намира, че не следва да обсъжда последните доводи в касационната жалба за допуснато нарушение на базата, върху която е определена корекцията с включване в нея и на средствата от националното съфинансиране. След постановяване на решението за налагане на финансова корекция, е извършена промяна на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, която приравнява за средства от ЕСИФ и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Съдът, като взе предвид частичната основателност на жалбата и изхода на настоящия спор, намира, че разноските следва да се понесат от страните, така както са направени. Поради това исканията им за присъждане на такива са неоснователни и не подлежат на уважаване. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение