Решение № 12187 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7132/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по две касационни жалби на К. Р. Б. от [населено място] и Е. Г. А. и Н. А. Х. и двамата от гр. Пловдив, чрез процесуалния им представител адв. Недев и на Кмета на община Калояново, чрез процесуалния му представител адв. Абрашева, срещу решение 825 от 24.01.2025г., постановено по адм. дело 3155/2023г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което по жалбите на Е. Г. Н. от гр. Баня и Арвенсис ЕООД със седалище [населено място], общ Калояново е отменена заповед РД 581 от 05.12.2023г. на Кмета на община Калояново, с която на основание чл. 129, ал. 2, ЗУТ е одобрено изменение на подробния устройствен план план за регулация /ПУП ПР/ в частта за кв. 4 по плана на [населено място] с цел: попълване на нов ПИ 557, част от ПИ 112, попадащ в границите на УПИ VI 114, 115 и урегулиране на ПИ 114, 115 и 557 в нов УПИ XIV 114, 115, 557 по имотни граници със съседните имоти. В касационната жалба на касаторите физически лица, се навеждат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърдят, че съдът не е отчел, че оспорената заповед е издадена при съблюдаване на императивната норма на чл. 57 от Наредба 8 от 14.06.2001г., която не изисква окончателният проект на ПУП ПР да е съобразен с изискванията на чл. 47 ал. 5 от посочената Наредба, а с чл. 49 ал. 1 т. 2, 3 и 4. Твърдят и неправилност на извода на съда, че оспореният ПУП ПР е изработен на неактуална подложка, тъй като навеждат съображения, че заповед 272 от 05.09.2017г. е неотносима към направеното изменение на регулацията с оспорената в това производство заповед.. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени жалбите срещу заповедта. Претендират разноски. В касационната жалба на кмета на община Калояново се твърди неправилност на решението като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда съображения, че графичната част на оспорената заповед съответства на изискванията на закона и не са допуснати приетите от съда нарушения, както и че заповед 272 от 05.9.2017г. касае обединяването на УПИ II 113, УПИ III 113 и УПИ IV 113, кв. 4 в два нови УПИ II 113 и УПИ IV 113, които обхващат посочените три имоти и не касаят нито един от имотите, предмет на оспорената в това производство заповед, съответно не се отразява на законосъобразността й. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърлят жалбите срещу заповедта. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Е. Г. Н., чрез процесуалния си представител адв. Асадурян, изразява становище за неоснователност на касационната жалба на касаторите физически лица. Претендира разноски. Ответникът Арвенсис ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Николова, изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Претендира разноски. Останалите ответниците И. П. П. и В. Б. Д., не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. За да постанови оспореното решение АС гр. Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма по смисъла на чл. 59 ал. 2 АПК с посочени фактически и правни основания за издаването й, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като е посочил, че твърдяното от Е. Н. нарушения за това, че проектът не й е съобщен по предвидения ред, не е основателно, тъй като й е бил съобщен по реда на § 4 ал. 2 ДР на ЗУТ. Прие е и че е неоснователно възражението на жалбоподателя Арвенсис ЕООД, че с оспорения ПУП ПР се затваря достъпа му до улица през ПИ 557, тъй като е изложил съображения, че от СТЕ се е установило, че такъв достъп въобще не е бил предвиден. Посочил е, че съгласно заповед 272 от 06.09.2017г., която касае и УПИ V 112 е видно, че достъпа до този имот се осъществява през улица от североизточна посока. Съдът е направил и извод, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимия закон, тъй като планът е бил изготвен в съответствие с нормите на чл. 134 ал. 1 и ал. 2 т. 2 ЗУТ и касае попълването на нов ПИ 557, част от ПИ 112, попадащ в границите на УПИ VI 114, 115 и урегулирането на ПИ 114, 115 и 557 в нов УПИ XIV 114, 115, 557. Въпреки изложените основния за законосъобразност на заповедта, съдът е направил извод, че същата подлежи на отмяна, тъй като проектът е изработен в нарушение на Наредба 8 от 2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове и в частност на чл. 47 т. 5 от същата, която изисква при изменение на плана да се ползва извадка от действащия такъв. Приел е, че в случая тази разпоредба не е спазена, тъй като оспорения в това производство план за регулация не е бил изготвен върху извадка от плана, одобрен със заповед 272 от 05.09.2017г., който е бил според съда, последния действащ такъв за територията. Приел е и че планът противоречи на чл. 108 ал. 5, чл. 125 ал. 2 ЗУТ без да изложи мотиви защо приема противоречие. По изложените съображения съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Неправилен е извода на съда, че оспорената заповед подлежи на обжалване, поради допуснато нарушение на чл. 47 т. 5 от Наредба 8 от 2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове, а именно, че при изработване на оспорения ПУП не е ползвана подложката на действащ ПУП. Този извод е неверен, тъй като заповед 272 от 05.9.2017г. касае обединяването на УПИ II 113, УПИ III 113 и УПИ IV 113, кв. 4 в два нови УПИ II 113 и УПИ IV 113, но не и имотите, предмет на оспорената в това производство заповед, съответно заповедта от 2017г. не касае действащ ПУП за тях, а за други имоти. В тази връзка от СТЕ се установява, че за имотите, предмет на оспорената заповед действащия плат е този от 1990г., т.е. в графичната част не е допуснато нарушение от категорията на съществените, както е прието от съда. Необоснован обаче е извода на първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото се установява наличието на фактическото и правното основание по чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ, на което е издадена оспорената заповед, предвид изложеното и в административната преписка във връзка с тълкувателно решение 16 от 31.03.1975г. от ОСГК на ВС. Изводът на съда в тази насока е необоснован и бланкетен, тъй като не са изложени съображения защо приема, че са налице тези предпоставки, не е установено дали има последвало одобряването на регулационния план изменение на кадастрален план, или одобряване или изменение на кадастрална карта, както и не е установено дали поставените с оспорената заповед регулационни граници следват имотните такива. Такива въпроси на приетата СТЕ не са поставяни и не са събирани доказателства в тази насока. Без установяването на тези основни за спора обстоятелства и без събирането на доказателства за тях на стоящата инстанция не може да се произнесе по спора по същество. По изложените съображения оспореното съдебно решение като неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Пловдив. При новото разглеждане съдът следва да установи налице ли са били предпоставките по чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ за изменение на действащия ПУП ПР, съответно при наличието на предпоставките регулационните граници поставени ли са в съответствие с имотните такива, като събере надлежните за това доказателства, включително с използването на специални знания. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 т. 1 и т. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,