Решение № 3819 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 853/2017 г.

Решение № 3819 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 853/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искането на И. С. Т. с адрес: гр. С., ул. "В." №..., подадено чрез процесуалния му представител адв. Вачев, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 14235/23.12.2015 г. на Върховния административен съд /ВАС/, осмо отделение, постановено по адм. д. № 13216/2014 г. Искането е за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за правилното решаване на правния спор, и които не е имало как да са били известни на страната до постановяването на решението, а именно: констативен протокол, изпратен от управителя на "С. к." ЕООД - гр. С., лицензиран от МРРБ с лиценз № ЛК-000430/21.06.05 г. и упражняващ строителен надзор на строеж "В. Б.", получен на 29.11.2016 г.; решение № 64/26.10.2010 г., решение от 18.01.2012 г., решение № 28/3.10.2014 г., всичките на комисията по чл. 210 ЗУТ и парцеларен план, получени на 2.12.2016 г., договор № 160/29.09.2015 г. за учредяване на сервитут. Според изложеното в искането изброените писмени доказателства установяват, че не са изпълнени условията на договора за покупко-продажба на дружествени дялове и на второто му изменение от 12.11.2010 г., което потвърждава тезата на ревизираното лице, че не е получило целия доход през 2008 г. Претендира се отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на ВАС, както и присъждане на разноски. Ответникът по искането - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. - оспорва същото по съображения, изложени в писмено възражение, депозирано в срока по чл. 242, ал. 2 АПК. I. По допустимостта на искането: Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, след като взе предвид изложеното в искането и събраните по делото доказателства, намира същото за допустимо по отношение на констативния протокол, съставен от управителя на "С. к." ЕООД, получен на 29.11.2016 г., и решенията на комисията по чл. 210 ЗУТ заедно с копие от ПУП - парцеларен план за далекопровод 110 с нанесени ПУП на ветрогенераторите, получени на 2.12.2016 г. и недопустимо по отношение на договор № 160/29.09.2015 г. за учредяване на сервитут, поради следното: И. С. Т. е страна по делото, за която влязлото в сила решение на ВАС, осмо отделение, е неблагоприятно. Това обосновава правото му да иска отмяна на решението на основание чл. 238, ал. 1 АПК. Доказателствата, които се представят с цел да бъдат установени посочените в искането обстоятелства, са получени от страната съответно на 29.11.2016 г. и 2.12.2016 г. по пощата, видно от пощенските клейма на приложените пощенски пликове и датата на придружителното писмо. Искането за отмяна е подадено на 12.12.2016 г. в рамките на едногодишния срок по чл. 240, ал. 1 АПК, който тече от влизане в сила на решението /23.12.2015 г./, и в рамките на тримесечния срок по чл. 240, ал. 2 АПК от узнаването на основанията за отмяна с изключение на договора с № 160/29.09.2015 г. за учредяване на сервитут, който е бил представен от страната в открито съдебно заседание на 2.12.2015 г. и приет като доказателство по адм. д. № 13216/14 г. по описа на ВАС, осмо отд., видно от протокола по делото. Изложеното обосновава извод за недопустимост на искането за отмяна във връзка с представения договор, поради което в тази част същото следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото, прекратено. II. По основателността на искането за отмяна в останалата му част: Основанието по чл. 239, т. 1 от АПК изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "обстоятелства" законът разбира факти от обективната действителност, които имат спрямо конкретното спорно право значение на юридически или доказателствени факти. Тези факти са могли, ако са били известни, да бъдат включени в делото, защото са съществували към деня на приключване на устните състезания. Под "нови писмени доказателства" законът има предвид новооткрити или новосъздадени документи, установяващи факти, които са били твърдени по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. Производството по адм. д. № 13216/14 г. е било образувано по касационните жалби на И. С. Т. и на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. против решение № 1435/8.08.2014 г. по адм. д. № 1424/13 г. на Бургаския административен съд. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт /РА/ № 201201708/28.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Б., с който на И. Т. са определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 236 348.93 лв. /главница/ и лихви - 441 685.04 лв. Административният съд е отменил РА в частта му относно главницата в размер на 236 348.93 лв. и е изменил същия относно лихвата като вместо 441 685.04 лв. е определил лихва в размер на 183 938.37 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата част. С решение № 14235/23.12.2015 г. по адм. д. № 13216/2014 г. ВАС е отменил решението на първоинстанционния съд в частта му, в която е отменен РА /главница и лихва/, и е оставил в сила същото в останалата му част. За да постанови този резултат, е приел, че прехвърлянето на дружествените дялове на "У. Е. 2007" ООД от Т. в полза на "Г. П. Д. Х. К." Б. В. е станало през 2008 г. с договор за покупко-продажба от 25.11.08 г. в предписаната от закона форма, вписано в търговския регистър на 26.11.08 г. Доходът от продажба на акции и дялове съгласно чл. 11, ал. 2 ЗДДФЛ се смята придобит към датата на прехвърлянето и съгласно чл. 12, ал. 1 от същия закон е облагаем през 2008 г. Приел е също, че във връзка с продажбата на дружествените дялове ревизираното лице е получило сумите, преведени му по банков път през 2008 г. - 2011 г., които са в общ размер 17 329 093.86 лв., както и че правилно с РА е определена данъчната основа за облагане по реда на чл. 33, ал. 3 ЗДДФЛ. Относно доводите на жалбоподателя за неправилно определяне на данъчната основа, тричленният състав на ВАС е посочил в мотивите на своето решение, че действително според клаузите на договора от 20.11.08 г. за прехвърляне на дружествени дялове размерът на третото и четвъртото плащане на цената зависи от осъществяването на определени условия и се изчислява по посочения в договора алгоритъм, а според заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/ към 31.12.2011 г. окончателният размер на договорената цена е невъзможно да бъде определен, тъй като не са изпълнени всички условия по договора, но това не дава основание като приход от продажбата да се възприемат само първото и второто плащания, които представляват точно фиксирани суми, и да се игнорират третото и четвъртото. Този извод е обосновал с договореното в чл. 2.3. от договора, според което независимо от разпоредбите на договора, покупната цена не трябва да бъде по-малка от 12 000 000 евро, т. е. минималната цена е точно фиксирана сума, а Т. притежава 70 % от капитала, на които съответстват 8 400 000 евро от минималната цена по договора при получени 8 860 225 евро. С представените с искането писмени доказателства страната се домогва да установи, че към 31.12.2011 г. /крайна дата на ревизирания период/ условията на договора за продажба на дружествените дялове от 20.11.08 г. и измененията към него не са настъпили, поради което размерът на третото и четвъртото плащания на цената по този договор не може да бъде точно определена. Според настоящия петчленен състав, това обстоятелство, което жалбоподателят е твърдял в съдебното производство по оспорването на РА, е доказано чрез СИЕ и както първата инстанция, така и касационната инстанция са приели, че то според клаузите на договора е налице, но касационната инстанция приема, че няма отношение към спорния по делото въпрос относно определяне размера на дохода, получен от ревизираното лице, във връзка с продажбата на дружествените му дялове, съответно към размера на данъчната основа, върху която се определя дължимият данък, включваща вече получените суми. Изложеното по-горе налага извод за това, че представените писмени доказателства не доказват нови обстоятелства, които да са от значение за правилното разрешаване на правния спор. Освен че представените с искането писмени доказателства и обстоятелствата, които те установяват, са неотносими към правния спор, датите на представените документи сочат, че за страната не е било невъзможно да се снабди с тях до приключване събирането на доказателства и даване ход на устните състезания пред Бургаския административен съд в съдебно заседание от 20.05.14 г. чрез заявяване на искане по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК. Констативният протокол няма дата, но видно от неговото съдържание, същият касае одобряване на инсталирана мощност от 180 МW във връзка с договор между "У. Е. 2007" ЕООД и НЕК № 12 ЕП-Х-19А015 от 31.01.13 г., а останалите документи са представени с писмо на кмета на О. С. във връзка с искания изх. № 207/2.12.13 г. и вх. № 4704-3584/2.12.13 г. Потвърждение на това е фактът, че пред касационната инстанция касаторът е представил договор № 160/29.09.2015 г. за учредяване на сервитут, във връзка с който са решенията на комисията по чл. по чл. 210 ЗУТ и парцеларния план /ПУП/. Изложените съображения налагат извод за частична недопустимост и неоснователност на искането за отмяна във връзка с посочените в него обстоятелства и представени писмени доказателства, а следователно, неоснователност и на искането за разноски. Мотивиран така и на основание чл. 253 ГПК вр. чл. 144 АПК, чл. 249 вр. чл. 159, т. 5 и чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховния административен съд, петчленен състав, първа колегия