Решение № 14526 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8774/2011 г.

Решение № 14526 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8774/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Станка Господинова Вълева от гр. Варна против решение № 783/31.03.2011 г. на Административен съд-Варна, постановено по адм. дело № 3430/2010 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ДК-02-СИР-31/13.09.2010 г. на началника на РДНСК-Североизточен район за премахване на незаконен строеж: "Едноетажна масивна сграда", находяща се в ПИ № 005001 по КВС на землището на с. Звездица/ № 13 по скицата за разпределение на ползването на имота/, Рибарско селище "Амонал", местност Орехчето, с. Звездица, Община Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответната страна Началник на РДНСК-Североизточен район писмено оспорва жалбата. Министъра на земеделието и храните оспорва жалбата, а Рибарска кооперация "Амонал" не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена по пощата срещу подлежащо на касационно обжалване по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд намира обжалваното решение за допустимо само в частта, в която е постановено спрямо касатора и органа, издал заповедта. Само те са надлежни страни в производството по оспорване на заповеди за премахване на строежи. Собствениците и носителите на ограничени вещни права в имота, в който е извършен строежа, не са заинтересувани лица по смисъла на чл. 147 АПК. Заповедта за премахване не засяга техни законни права и интереси, нито им създава задължения. Тяхното съгласие е условие за разрешаване на строителството, но не е елемент от характеристиката на незаконния строеж. Тези лица имат право да сигнализират за извършено незаконно строителство, но ДНСК не е обвързано дори от основателните сигнали, а служебно упражнява законните си правомощия, а не в защита на права на граждани и организации. Гражданскоправните спорове за упражняване правата на собствениците и ползвателите на недвижими имоти /чл. 109 ЗС/ са подсъдни на общите граждански съдилища, като предявяването на такива пред органите за строителен контрол, каквото по същество представлява подаването на сигнал за незаконно строителство от собственика на имота, не му придава качество на заинтересувана страна, благоприятно засегната от заповедта за премахване на строежа. Решението постановено спрямо Държавата и Рибарската кооперация е недопустимо и подлежи на обезсилване в тази част, и прекратяване на делото спрямо тези лица. Касационната жалба срещу другата, допустима част от решението, е неоснователна. За да го постанови, първоинстанционният съд приема, че липсват условията за признаване на процесния строеж за търпим по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Решението в тази част е правилно- постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и обосновано от събраните по делото доказателства. Липсата на ПУП за имота води до невъзможност за проверка на допустимостта на строежа. При безспорност на обстоятелството за липса на промяна на предназначението на земята от горския фонд, изградената жилищна сграда се явява нетърпим строеж, подлежащ на премахване, както законосъобразно е разпоредено от административния орган. Верни са изводите в обжалваното решение за липса на съществени нарушения на процесуалните правила по констатиране на незаконното строителство- няма законово задължение за присъствие на извършителя на строежа при проверката от органите на ДНСК и при съставянето на констативния акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ, въз основа на който се издава заповедта. Следва да се отбележи, че обстоятелството дали е известен извършителя на незаконния строеж е ирелевантно към законосъобразността на заповедта за премахването му. То има значение само към определяне на лицата, в чиято тежест са разноските по изпълнението /чл. 225, ал. 6 ЗУТ/. Ако се установи, че адресатът на заповедта не е извършител на строежа, заповедта подлежи на отмяна само в частта, в която е разпоредено премахването от това лице, а не изцяло като материалноправно незаконосъобразна. При неоснователност на касационните оплаквания, решението в допустимата му част следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ Върховният административен съд, второ отделение,