Решение № 9537 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4736/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. А. Х., гражданин на Сирия против Решение 2574 от 18.03.2025 г. по адм. дело 423/2025 г. описа на Административен съд Хасково (АС-Хасково), с което е отхвърлена жалбата на лицето против Решение 1234 от 03.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител адв. Г. Димитров, поддържа, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, и в нарушение на материалния закон. В жалбата се твърди, че при постановяване на съдебния акт, съдът не е обсъдил относимите към спора факти и обстоятелства, в резултат на което неправилно е приел липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. По тези съображения, подробно развити в касационната жалба, иска отмяна на обжалваното решение и на административния акт. Ответната страна - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. Хичовски оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Х. А. Х., гражданин на Сирия против Решение 1234 от 03.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че Х. А. Х. е напуснал Сирия нелегално, като е преминал в Турция на 15.07.2024 г., където останал около 2 седмици. Преминал в България нелегално в началото на месец август 2024 г. със стълба над оградата. В интервюто чужденецът е заявил, че не е имал проблеми с властите в Сирия и е напуснал страната заради войната, като се страхува, че при завръщането му евентуално ще бъде мобилизиран. Не е бил съден или осъждан в държавата си по произход, не е бил арестуван в нея, не е бил обект на насилие, не е преследван. Роднините му са останали в Сирия, тъй като нямали финансова възможност. Имал отправена заплаха от кюрдите, защото искали да го мобилизират. Семейството му не било заплашвано. Спрямо него и семейството му не било оказвано насилие. Не искал да се върне в Сирия заради войната, щели да го мобилизират, а той не искал да воюва. Подал молба в България, защото била мирна и спокойна държава, а искал да се установи и да работи. Първостепенният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. АС Хасково е възприел за правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Анализирайки бежанската история на кандидата, съдът е обосновал извод, че изложеното в нея не попада в предметния обхват на ЗУБ и причините за напускането на страната на произход не са свързани със страх от преследване от официалните власти или по причина на религиозна принадлежност, националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Според съда, не представлява основание и заявеният факт, че чуждият гражданин би могъл да бъде мобилизиран, въпреки че е отбил военна служба. В тази връзка в решението е изложено, че молителят, чиято е доказателствената тежест е следвало да докаже в административното производство, че е призован да служи в армията или при кюрдите и кога се е случило това, включително и, че именно в резултат от призоваването е напуснал Сирия. Прието е, че Х. А. Х. не е представил доказателства относно тези свои твърдения, като единствено сочи бъдещо, но несигурно събитие за призоваването му. Отбелязано е, че чуждият гражданин не е бил арестуван, осъждан или политически ангажиран. Съставът на АС Хасково е заключил, че напускането на Сирия, а впоследствие и на Турция, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Акцентирано е на заявеното от Х. А. Х. пред интервюиращия орган, че лицето доброволно, по собствено желание е напуснало Сирия, като не изразява намерения за завръщане, въпреки че там все още се намира неговото семейство. С оглед изложеното съдът е възприел извода, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Предвид липсата на осъществено спрямо кандидата преследване, първоинстанционният съд не е изследвал предпоставките по чл. 8, ал. 7 и ал. 8 ЗУБ. На отделен ред в първоинстанционното решение е прието, че не са представени доказателства за наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, предвидени в разпоредбата на чл. 9 ЗУБ. Съдът е счел, че в разглеждания случай не се изтъква като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След подробно обсъждане на представени справки от дирекция Международна дейност при ДАБ от 29.01.2025 г. съдържаща данни относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия и справка вх.МД-02-78/03.02.2025 г. относно състоянието на сигурността в районите на Идлиб, Ракка, Хама, Хомс и Дейр ал Зор след падането на режима на Башар Асад, е прието, че не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт случайните сблъсъци в райони на Сирия, вкл. и атентатите, престъпността и други дейности на насилие, за които има данни, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на лицето, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Според съда са налице данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ. Изложено е още, че въпреки наличието на въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не е повсеместен и не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. В тази връзка е направен извод за неприложимост на разрешенията, дадени в решенията по дело С-465/07 и дело С-285/12 на СЕС. Мотивиран е извод, че не се установява и наличието на предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила. Според съда не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут и тежката хуманитарна криза в Сирия и района, тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, доколкото не се изтъкват други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. В подкрепа на този извод е посочена практика на ВАС възприето в Решение по адм. дело 4725/2023 г. В допълнение е прието, че Х. А. Х. доброволно е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Съдът е счел също, че за Х. А. Х. не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Според съда не се опровергава по делото и, че Турция, в която е бил чуждият гражданин за около две седмици, вече не попада в обхвата на понятието трета сигурна страна по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ. Възприето е крайния извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е извършил изключително подробен анализ на обстоятелствата от бежанската история на кандидата за статут Х. А. Х. и заявените от него данни, като е изложил обосновани, изчерпателни и законосъобразни правни изводи, които настоящата касационна инстанция споделя изцяло. Не се установяват твърдените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. При издаване на административния акт от административния орган не са допуснати твърдените от касатора нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореният акт е надлежно мотивиран, като в него всестранно са съобразени личната бежанска история на чуждия гражданин и наличната актуална информация относно политическата и икономическа обстановка в Сирия. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ предвижда, че статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Кореспондиращи на събраните доказателства по делото и в съответствие с материалния закон е изводът на АС - Хасково, че в лична история на кандидата не се разкриват предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Правило е съобразено от съда, че в бежанската история на чуждия гражданин, не се разкриват обстоятелства, от които може да се изведе извод, че спрямо Х. А. Х. са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Видно от заявените обстоятелства при проведеното интервю с чуждия гражданин се установява, че същият е напуснал страната си заради войната и лошото икономическо положение в нея, както и под страх от мобилизиране. Обосновани на установените обстоятелства по делото са изводите възприети от първостепенния съд, че предположението за евентуална мобилизация на чужденецът не обосновава директно наличието на реална заплаха от преследване. Не се излагат и не се установяват факти обуславящи приложение и на разпоредбата на чл. 8, ал 5, т. 5 ЗУБ. Споделими са изводите на съда, че опасенията на чужденеца от възможността да бъде мобилизиран в армията, не са подкрепени с конкретни доказателства. Липсват доказателства на касатора да са били изпращани призовки или покана за мобилизация. Правилна в тази насока е преценката на съда, че лицето не е било обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Страха от евентуална и хипотетична мобилизация на лицето не е основание за предоставяне на статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ при липса на годни доказателства установяващи твърденията му. Правилно и в контекста на личната бежанска история на Х. А. Х., съдът е съобразил обстоятелството, че в Сирия все още живее неговото семейство, предвид което правилно е прието, че липсват материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 8 ЗУБ, доколкото личната му история не обуславя такава необходимост. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът е разгледал повърхностно бежанската история на кандидата за закрила и ситуацията в страната по произход, които обуславят предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Изложените в съдебния акт съображения в тази насока са подробно мотивирани и съобразени със заявените от лицето данни пред интервюиращия орган, както и с наличните по делото доказателства свидетелстващи за актуалната обстановка в Сирия. Правилни са изводите на първостепенния съд, че при издаване на оспорения административен акт не са допуснати нарушения на материалния закон. От доказателствата по делото не се установява Х. А. Х. да е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. ч и т. 2 ЗУБ, като не се установява, че би бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Кореспондиращ на събраните доказателства по делото е възприетия от съда извод, че при издаването на оспорения акт административния орган всестранно е анализирал ситуацията в страната по произход на лицето, като е достигнал до правилния извод за липса на предпоставките визирани в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Видно на информацията обективирана в приложените справки по делото относно актуалното положение в Сирия се заключва извода, че не е налице заплаха за Х. А. Х. поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход.Изложените данни не разкриват наличие на въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство справка от 29.01.2025 г. относно актуалното положение в страната към 29.01.2025 г., в която е посочено, че според изчисленията на ВКБООН до 29.12.2024 г. броят на сирийските бежанци, завърнали се в Сирия е 419 200, като има данни и за около 486 000 вътрешно разселени лица, които са се завърнали в районите си по произход. В цитираната справка е посочено също, че от месец 09.2025 г. насам повече от 500 000 сирийски бежанци са се завърнали в Сирия, 200 000 от които след падането на режима на Башар Асад, като близо 600 000 души, които до тогава са били разселени в Сирия, се завръщат по домовете си. В настоящия случай следва да се съобрази разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, която транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правен ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Въпреки това, следва да се има предвид, че докато чл. 3 ЕКПЧ не придава значение на това от кого или какво би могло да произтече съответното нечовешко или унизително отношение или наказание или изтезание, Директивата изисква те да са резултат от действия на субекти на тежки посегателства по смисъла на чл. 6 от нея. Когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила, следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ се има предвид при преценката на принципа за забрана за връщане. Съобразявайки изложеното и предвид особеностите на конкретната бежанска история на кандидата, както се посочи по-горе, чужденецът не е заявил данни, въз основа на които да се направи извод за реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Необходимо е да се посочи и, че значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено от Съда на ЕС в решението по делото Diakitе - решение от 30 януари 2014 г., дело C-285/12. В точка 35 Съдът потвърждава, че, член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе Съдът на ЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС (голям състав), решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07. Съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В процесния случай по отношение на Х. А. Х. тези критерии не са изпълнени. Кандидатът за закрила не твърди данни, които биха могли да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му от страна на субекти по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Не се установява и ниво на безогледно насилие в Сирия към настоящия момент. Предвид изложеното законосъобразни са изводите на административния съд, чев конкретния случай не може да се обоснове извод за наличие на основание за предоставяне на хуманитарен статут, предвидено в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилно е прието от административния съд, че по делото липсват основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не са изложени обстоятелства, които да обуславят извод, че ако чуждият гражданин бъде върнат обратно в Сирия, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Наред с всичко изложено следва да се съобрази и заявеното обстоятелство от Х. А. Х., че е дошъл в Европа и иска да остане в България, за да създаде своя фирма и да упражнява професията фризьор, от което се заключва извод, че лицето е икономически мигрант, който се опитва да се домогне до получаване на документ за легален престой, позволяващ му подобри условия за живот и реализация. Предвид изложеното, като е приел решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно, АС-Хасково е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение