Решение № 167 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 64/2009 г.

Решение № 167 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 64/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК отм. във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. Д., наследница на Г. Д., починал в хода на процеса, срещу решение от 07.11.2006 г. по гр. д. № 762/2005 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 30.07.2004 г. по гр. д. № 14522/2002 г. на СРС, с което е отхвърлен предявения от Д. срещу С. Н. Г. установителен иск за собственост на апартамент № 70 в бл. 317, вх. "Г", ет. 3 в ж. к. Люлин-III гр. С. Поддържа се довод за нарушение на процесуалните права на касаторката в резултат на което не е взела участие във въззивното производство, а извършените действия от името на съпругът й, починал на 03.03.2006 г. са извършени без представителна власт, поради прекратяване на упълномощаването на адв. З от САК. Ответникът по касация не взема становище по иска. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. За да отхвърли иска, съдът е приел за установено, че наследодателят на касаторката Г. Д. не е станал собственик на описания недвижим имот, тъй като не е бил страна по договора за замяна, сключен между ответника С община н.. 11.1999 г. От фактическа страна по делото е установено, че със саморъчно завещание от 10.04.1990 г. направено в полза на ответника по иска С. Г. Ц. Д. му е завещала собствения си недвижим имот, представляващ едноетажна къща, построена в югоизточната част на дворно място на ул. "О" № 5 в гр. С., както и 1/2 ид. ч. от дворното място цялото с площ от 383 кв. м. Завещателката е починала на 14.02.1997 г. Заветникът е обявил завещанието и на 31.05.1999 г. се е снабдил с констативен н. а. № 7, т. I, по н. д. № 98/1999 г., след което се е разпоредил с имота като е сключил на 10.11.1999 г. договор за замяна със С. община. В резултат на замяната е получил право на собственост върху описания апартамент № 70 в бл. 317, вх. "Г" в ж. к. Люлин-III, гр. С., а общината е станала собственик на имота, предмет на завещанието. Приживе завещателката е направила и следващо саморъчно универсално завещание съставено на 17.09.1996 г., с което е завещала цялото си имущество в полза на ищеца Г. Д. Той е обявил завещанието на 24.06.2002 г. Въз основа на така установените факти съдът е намерил иска за неоснователен, тъй като договорът за замяна не е легитимирал ищеца, а сега касаторката като собственик на имота, придобит по замяната, тъй като той не е бил страна по него. Касационният довод за нарушение на съдопроизводствените правила относно ненадлежното представляване на страната въззивник е неоснователен. Няма спор относно това, че ищецът е починал в хода на въззивното производство на 03.03.2006 г. Една от правните последици на това юридическо събитие е прекратяване пълномощията на повереника на страната адв. К от САК. След прекратяване на пълномощията на адвоката на ищеца са проведени две съдебни заседание на 05.04.2006 г. и на 20.10.2006 г., когато делото е обявено за решаване. На 15.11.2006 г. адв. К е получил и обявлението на съда, че решението е изготвено и може да бъде обжалвано. Допуснато е нарушение на съдопроизводствените правила от повереника на ищеца, който не е установил връзка с клиента си преди проведените съдебни заседания и не е уведомил съда за настъпилото юридическо събитие. В резултат на това е нарушено правото на участие на встъпилата на основание универсално правоприемство наследница на страната, сега касаторка, в процеса. Това е основание за касиране на решението и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.