Решение № 28 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15868/2014 г.

Решение № 28 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15868/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Матееви ООД, гр. Ловеч против решение № 455 от 19.11.2014 г. на Административен съд, град Велико Търново постановено по адм. дело № 1103/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 111300028/17.06.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 515/08.11.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. Търново. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно липсата на реално осъществени доставки. Твърди, че при наличието на експертно заключение, което установява част от твърденията на дружеството, гласни доказателства, които напълно подкрепят изложеното в жалбата и пътни листи, документиращи транспорта на доставените стоки, предмет на спорните фактури, е доказал реалността на доставките. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт в оспорената му част. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Велико Търново, чрез процесуален представител юрк. Венелина Вълкова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АСВТ е бил ревизионен акт, в частта, в която на Матееви ООД, гр. Ловеч е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 11 182.80 лева по фактури, издадени от Пауър Импорт ЕООД, Майстор Пол ЕООД, А - Комерс ЕООД, Маржемон ЕООД, Стрелча 23 ЕООД, Деврим 2010 ЕООД, Ромикс ЕООД, Марти - НК ЕООД и Кавис ЕООД, с предмет различни плодове и зеленчуци, консерви и гуми. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че дружеството не е изпълнило доказателствената си тежест в процеса и не е установило реалността на спорните доставки на стоки, което е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Този извод е основан на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключение на съдебно - икономическа експертиза /СИЕ/, които съдът е обсъдил във връзка с изпълнението на доставките по фактурите от всеки конкретен доставчик. От съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът е приел, че не се доказва движението на стоките от съответния доставчик към ревизираното лице. По отношение на представените по делото стокови разписки, съдът е посочил, че те са съставени от жалбоподателя и е кредитирал заключението на СИЕ, според което тези документи удостоверяват движението на стоките вътре в предприятието на получателя. По отношение на пътните листи за извършен от Матееви ООД транспорт, съдът е приел, че теди документи са нередовни от външна страна и не могат да служат като доказателство за осъществен превоз на процесните стоки, тъй като не съдържат основни реквизити - маршрут, дата на съставяне, товар, така че да бъдат обвързани с доставянето на спорните стоки. Съдът е обсъдил показанията на св. Пенко Керински - шофьор в ревизираното дружество, който потвърждава, че заедно със собственика Матеев е участвал в закупуването на стоки от борси в град София и свидетелства, че са му известни лицата, работещи за част от доставчиците. Съдът е обсъдил обстоятелствата, посочени от свидетеля и е приел, че показанията му, както и тези на счетоводителя не съдържат конкретни данни по осъществяването на доставките. По отношение на доставките от Пауър Импорт ЕООД и Деврим 2010 ЕООД, съдът е приел, че със заключението на СИЕ са опровергани констатациите в ревизионния акт и е доказано, че тези доставчици са разполагали със стоката, предмет на спорните доставки, но липсват доказателства за доставянето й на Матееви ООД. По отношение доставките на автомобилни гуми от Марти - НК ЕООД, съдът е обсъдил заключението на в. л., според което в счетоводството на този доставчик липсва изписване на стоки по фактурите към жалбоподателя. Този факт е преценен във връзка с останалите доказателства по делото и по-конкретно с оглед липсата на конкретни доказателства за доставяне на стоката от доставчика на ревизираното лице. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът е извършил последователна преценка за законосъобразност на ревизионния акт по чл. 160, ал. 2 ДОПК, като е обсъдил подробно събраните по делото писмени доказателства, показанията на св. Керински и заключението на в. л. във връзка със спорния по делото фактически въпрос относно реалното осъществяване на фактурираните доставки на стоки. Правилен е изводът, че по делото не е доказан релевантният за възникването на правото на данъчен кредит факт - прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, респективно правото на разпореждане върху материална вещ в полза на ревизираното лице по терминологията на Директива 2006/112/ЕО. Основните възражения на касационния жалбоподател за неправилност на решението се отнасят до доставките от Пауър Импорт ЕООД, Деврим 2010 ЕООД и Марти - НК ЕООД. За тези доставки се твърди, че е доказано реалното им осъществяване чрез събраните по делото пътни листи за извършен транспорт от ревизираното дружество, с нает по трудов договор шофьор и собствено МПС, заключението на СИЕ и показанията на св. Пенко Керински, който работи като шофьор при Матееви ООД. Доводите са неоснователни. Съставените пътни листи правилно са ценени от първоинстанционния съд във връзка с останалите доказателства по делото и предвид липсата на конкретни данни от тяхното съдържание, включително данни за превозвания товар, правилно не са кредитирани от съда като доказателство за извършен транспорт на процесните стоки от склада на доставчика в гр. София до склада на ревизираното лице в град Ловеч. Пътните листи не са подписани, включително и от шофьора св. Керински, който твърди, че ги е съставял. Освен това голяма част от посочените в пътните листи дати на извършване на превоз не съответстват по време на процесните доставки. Така по доставките на картофи и лук от Деврим 2010 ЕООД, жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит в данъчен период м. 02.2011 г. по фактура № 308/10.02.2011 г., в данъчен период м. 10.2011 г. по фактура № 618/30.10.2011 г. и в данъчен период м. 12.2011 г. по фактура № 755/11.12.2011 г., а представените от Матееви ООД пътни листи за транспорт по маршрут Ловеч - София - Ловеч са от 10.11.2011 и от 20.11.2011 г. Така представените документи не могат да служат като доказателство за доставяне на стоката, за която се твърди, че е получена, съответно на 10.02.2011 г., 30.10.2011 г. и 11.12.2011 г. Показанията на св. Керински установяват единствено обстоятелството, че доставчикът на картофи и лук е фирма Деврим 2010 ЕООД. По делото не са налице други доказателства, които да удостоверяват твърдението за предаване и получаване на процесните стоки между доставчика и ревизираното лице, поради което правилно съдът е приел, че не е изпълнено условието на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 от ЗДДС. По аналогични съображение следва да се приеме, че доказателствата, на които се позовава касационният жалбоподател - заключение на СИЕ, пътни листи, стокови разписки и показанията на св. Керински не установяват спорния факт - прехвърляне право на собственост върху фактурираните стоки от Пауър Импорт ЕООД, респективно от Марти - НК ЕООД на Матееви ООД. И по отношение на тези доставки липсват съпътстващи документи за доставянето и получаването на стоката, подписани от доставчика. Правилно съдът е кредитирал заключението на СИЕ, според което представените от ревизираното лице стокови разписки, съответно складови разписки са документи, които са съставени от него и отразяват движението на стоките в предприятието му, не и движението на стоките от доставчика към получателя. По отношение на останалите доставчици - Майстор Пол ЕООД, А - Комерс ЕООД, Маржемон ЕООД, Стрелча 23 ЕООД, Ромикс ЕООД и Кавис ЕООД - съдът е установил, че липсват документи за движението на стоката от съответния доставчик към ревизираното лице, поради което правилно е приел, че не е установена основна предпоставка за възникване и на правото на данъчен кредит. По отношение на всеки от посочените доставчици, съдът е обсъдил представените по делото писмени доказателства - приложените пътни листи и съставените от ревизираното дружество стокови разписки, показанията на св. Керински и св. Гинка Асенова. Решението съдържа подробни мотиви за установените по делото факти по осъществяване на спорните доставки от всеки конкретен доставчик. Въз основа на събраните по делото доказателства обосновано е прието, че не се установява доставянето на стоката, описана в спорните фактури и че не са изпълнените материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 от ЗДДС за признаване на право на данъчен кредит. По фактурите от Кавис ЕООД съдът е взел предвид и установеното при ревизията обстоятелство, че доставчикът отрича издаването им, твърди, че са фалшиви, за което е сезирал прокуратурата и са извън предмета на дейност на доставчика, който е производство на врати, дограми и обзавеждане. Правилно съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е дал и указания по чл. 171, ал. 4 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Основателни са доводите на ответника по касация, че съдът е изяснил напълно спора от фактическа страна, като е допуснал и събрал относимите писмени и гласни доказателства и експертно заключение. При установените по делото факти, съдът е направил законосъобразни правни изводи по приложението на материалния закон, който е тълкувал в съответствие с практиката на Съда на ЕС по Директива 2006/112/ЕО. В тази връзка са обсъдени и възраженията на страните за приложението на конкретни решения на Съда на ЕС, като изложените мотиви следва да бъдат споделени. По тези съображения настоящият състав намира, че не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на Матееви ООД, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,