Решение № 6847 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13022/2017 г.

Решение № 6847 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13022/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Министерството на земеделието, храните и горите е подало касационна жалба срещу решение № 4613/10.07.2017 г. по адм. дело № 3116/2016 г. по описа на Административния съд-София град в частта, в която е осъдено да заплати на А. Владимиров обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, причинени от незаконосъобразно бездействие на Областната служба по земеделие-град Айтос да определи на А. Владимиров обезщетение за признатото и невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, находящи се в землищата на село Пирне и град Айтос, област Бургас, както и от незаконосъобразно бездействие на Поземлената комисия-село Руен във връзка с възстановяване на право на собственост върху земеделска земя, находяща се в землището на село Череша, област Бургас. Направени са оплаквания за недопустимост на решението поради наличието на друго съдебно решение, с което същият спор, между същите страни и решен със сила на присъдено нещо и алтернативно, за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, като е поискано да бъде обезсилено или отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Решението се обжалва и от А. Владимиров в частта, в която е отхвърлен предявеният от него срещу Министерството на земеделието, храните и горите иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 000 лева, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 10 000 лева до пълния размер на иска от 20 000 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в атакуваните части. Подадена е и частна жалба от името на А. Владимиров срещу същото решение в частта, в която предявеният от него иск срещу Министерството на земеделието, храните и горите за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 71 500 лева е бил оставен без разглеждане и производството по делото е било прекратено. С молба от 03.12.2018 г. жалбоподателят е направил изявление за оттегляне на частната жалба, поради което тя следва да се остави без разглеждане и касационното производство в тази част да се прекрати. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението в обжалваните части с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството по делото е образувано по исковата молба на А. Владимиров срещу Министерството на земеделието, храните и горите, с която са предявени искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, общо в размер на 80 000 лева, и иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, причинени от незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица в Общинската служба по земеделие - Айтос да определят обезщетение за признатото, но невъзстановено право на собственост на ищеца върху земеделски земи в землището на село Пирне, община Бургас и град Айтос. В молбата се поддържа, че Общинската служба по земеделие - Айтос не изпълнявала решенията на съда, с които е задължена да определи размер на обезщетението. Твърди още, че и Поземлената комисия-Руен не изпълнявала решение на съда, с което била задължена да възстанови собствеността с план за земеразделяне върху земеделски имот- нива от 2 декара, в землището на село Череша, местността "Ачмалък". Обезщетенията, които се претендират, се формират, както следва: в размер на 9000 лева за пропуснати ползи, представляващи нереализирани приходи от аренда за земеделски земи с площ 66 дка, в землището на село Пирне, за периода 10.03.1999 г. до датата на исковата молба; в размер на 600 лева за пропуснати ползи, представляващи нереализирани приходи от нива с площ 2, 98 дка в землището на град Айтос, за периода 18.04.2000 г. до датата на исковата молба; в размер на 400 лева за пропуснати ползи, представляващи нереализирани приходи от аренда за нива от 1, 870 дка в землището на град Айтос, за периода 18.04.2000 г. до датата на исковата молба; в размер на 70 000 лева за загуби, представляващи цената на земеделските земи в град Айтос и село Пирне, които не са възстановени на ищеца, в размер на 1500 лева за загуби, представляващи цената на земеделските земи в землището на село Руен, правото на собственост върху които не е признато от Поземлената комисия-село Руен; в размер на 20 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в дългогодишен стрес и безпокойство, тежки депресивни състояния, осуетили творческите проекти на ищеца. Административният съд установил, че А. Владимиров е наследник на С. Владимирова, починала на 10.01.2002 г. С. Владимирова е наследник на Д. Баева и на С. Баев. С решение по протокол № 502 ПР от 26.03.1999 г. Поземлената комисия-Айтос признала на С. Владимирова право на собственост върху земеделска земя с площ 66 дка, въз основа на решение № 482/29.10.1997 г. на Районния съд-Айтос. Тъй като съдебното решение влязло в сила след обнародване на плана на земеразделяне в Държавен вестник, на основание чл. 21, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, на правоимащите било указано да посочат начин на обезщетение - с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. За определяне на обезщетение за земеделски земи, собствеността върху които била призната на наследниците на Д. Баева и С. Баев, били издадени: решение № 76 А от 04.04.2000 г. на Поземлената комисия - град Айтос - за определяне на обезщетение за земеделски земи с площ 0, 850 дка и за земи с площ от 2, 040 дка земи, намиращи се в землището на град Айтос, решение № 77 А от 04.04.2000 г. на Поземлената комисия-Айтос за определяне на обезщетение за земеделски земи с площ от 1, 870 дка, намиращи се в землището на град Айтос, и решение № 10 ПР от 24.08.2009 г. на Поземлената комисия - Айтос за определяне право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост на наследниците на С. Баев върху земи с площ от 66 дка в землището на село Пирне. С молба № 28/10.01.2005 г. до Общинската служба по земеделието и горите - Айтос А. Владимиров заявил, че желае да бъде обезщетен с поименни компенсационни бонове за земеделските земи, собствеността върху които не се възстановява в реални граници. Изрично е посочил, че не желае равностойно обезщетение за 66 дка земеделска земя в землището на село Пирне. За определяне стойността на компенсационните бонове са били издадени няколко административни акта, които били отменени или прогласени за нищожни с решения на Районния съд-Айтос. На 14.03.2005 г. ищецът внесъл искова молба срещу Министерството на земеделието и храните, по който било образувано гр. дело № 837/2005 г. по описа на Софийския градски съд. Предявени били искове за обезщетяване на имуществени вреди и неимуществени вреди. Искът за обезщетяване на имуществени вреди бил за сумата 90 942, 40 лева, представляваща пропуснати ползи от несвоевременното признаване на право на собственост върху земеделските земи от 66 дка в землището на село Пирне и несвоевременно изпълнение на съдебните решения. Поради забавата на ораните на поземлената собственост била осуетена възможността ищецът да закупи акции с полагащите му се поименни компенсационни бонове и да участва в търгове. Искът за обезщетяване на неимуществени вреди бил в размер на 10 000 лева за период до 2005 година. С решение от 03.12.2012 г. по гр. дело № 837/2005 г. по описа на Софийския градски съд и решение № 1932 от 25.10.2013 г. на Софийския апелативен съд исковете на А. Владимиров били отхвърлени. С решение № 418 ПР от 22.11.2011 г. на Общинската служба по земеделие на ищеца-Айтос било определено обезщетение за земеделските земи с площ 66 дка в землището на село Пирне с издаването на 39 138 броя поименни компенсационни бонове на стойност 39 лева. Административният акт бил прогласен за нищожен с решение № 68 от 02.05.2012 г. по гр. д. № 159/2012 г на Районния съд-Айтос, влязло в сила на 03.07.2012 г. Със съдебното решение Общинската служба по земеделие -Айтос била задължена да определи нов размер на обезщетението. До внасянето на исковата молба, както и към датата на приключване на устните състезания по делото, не бил издаден административен акт, с който да е определена стойността на поименните компенсационни бонове. Със заключение на съдебно-икономическа експертиза за земеделските земи, за които на ищеца е признато право на възстановяване, било определено дължимото обезщетение по реда на Наредбата за определяне на цените на земеделските земи, общо в размер на 59 138 лева. Определена била и средната пазарна цена на земите, която към момента на изготвяне на заключението възлизала на 60 800 лева. Експертът изчислил, че за процесния период ищецът би получил 35 170 лева арендно възнаграждение. По делото било прието и заключение на съдебно-медицинска експертиза, според което ищецът е с увредено здравословно състояние в резултат на мозъчносъдова болест, исхемичен мозъчен инсулт и мултиинфарктна енцефалопатия - заболявания, които възникват в резултат на дегенеративни нарушения и хронична дисфункция на мозъчното кръвообръщение, на фона на претърпяна мозъчно-черепна травма. Според вещото лице, преживените тревоги и негативни емоции във връзка с реституционното производство могат да се разглеждат като психо-емоционален стрес, който е един от рисковите фактори за влошаване на здравословното състояние. Според свидетелските показания на съпругата на А. Владимиров, бездействието и поредицата нищожни актове на Общинската служба по земеделие-Айтос предизвиквали състояние на депресия и стрес у съпруга й, след всяко посещение в службата той се чувствал зле. От правна страна административният съд приел, че искът (правилно "исковете") за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, общо в размер на 71 500 лева, е недопустим поради наличието на специален ред за получаване на обезщетение за невъзстановените в реални граници земеделски земи. Определянето на обезщетението се осъществявало по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В случаите, предвидени в чл. 21, ал. 3 ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие издавала решение за обезщетяване на собственика по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, когато собственикът е представил влязло в сила съдебно решение за признато право на собственост върху земеделски земи след обнародване в "Държавен вестник" на обявлението за изработване на план за земеразделяне. Съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ обезщетението се определяло по искане на собствениците в равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или в поименни компенсационни бонове. Стойността на земята, за която се издават поименни компенсационни бонове, се определяла по реда на Наредбата за определяне на цените на земеделските земи. Поради това съдът прекратил производството по делото в тази част. Според приетото от съда, останалите искове били допустими, тъй като са предявени от активно легитимирано лице срещу юридическото лице на административния орган, при упражняване на чиято административна компетентност се твърди да са причинени вредите. Административният съд не уважил възражението на ответника за недопустимост на исковете за обезщетяване на вреди поради наличието на влязло в сила съдебно решение между същите страни, по спор със същия предмет, разгледан по гр. дело № 837/2005 г. по описа на Софийския градски съд. В мотивите си отбелязал, че от представените съдебни решения и приложеното гражданско дело не се установява идентичност между споровете, тъй като исковете били предявени на различни основания. В производството пред гражданския съд се претендирало обезщетение за вреди, представляващи пропуснати ползи от несвоевременното признаване на право на собственост върху земеделските земи с площ от 66 дка в землището на село Пирне, както и от несвоевременното изпълнение на съдебните решения, вследствие на което ищецът не могъл да закупи поименни компенсационни бонове и да участва в търгове, докато в това проиводство А. Владимиров претендирал обезщетяване на пропуснати ползи, произтичащи пропускането на възможността да реализира приходи от отдаването на земите под аренда. Различен бил е периодът, тъй като исковият период по това дело включвал и времето след постановяване на решението по гр. дело № 837/2005 г. по описа на Софийския градски съд. Съдът направил извод, че в хода на реституционното производство ответникът е постановявал редица незаконосъобразни административни актове, отменяни от съда и прогласявани за нищожни, както и не е изпълнявал задължителните указания на съда. Като не обезщетила ищеца за признатото му, но невъзстановено право на собственост в разумен срок, Общинската служба по земеделие-Айтос проявила незаконосъобразно бездействие. Незаконосъобразно бездействие проявила и Общинската служба по земеделие-село Руен, която не е разгледала и приключила в разумен срок преписката по възстановяване на земеделската земя в землището на село Череша. Независимо от тази констатация административният съд отхвърлил предявените искове за обезщетяване на имуществени вреди, общо в размер на 10 000 лева, по съображения, че ищецът не би могъл реално да пропусне твърдените ползи, тъй като отдаването под аренда на земеделските земи е невъзможно след като правото на собственост не е възстановено нито в стари /съществуващи/ граници, нито с план за земеразделяне. Във връзка с предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди първоинстанционният съд посочил, че е налице пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразното бездействие на ответника и причинените на ищеца болки и страдания. Психо-емоционалният стрес във връзка с реституционното производство допринесъл за влошаване на здравословното състояние на А. Владимиров. Той изживял изключително болезнено невъзможността години наред да преодолее административните пречки и да получи справедливо обезщетение за наследствените си земи. Не било установено негативно отражение върху творческата дейност на ищеца, каквито твърдения били направени с допълнителна искова молба от неговия процесуален представител. Предвид възрастта и емоционалността на ищеца, както и с оглед продължителността на бездействието на ответника съдът осъдил Министерството на земеделието, храните и горите да заплати на А. Владимиров обезщетение за причинените му морални вреди в размер на 10 000 лева. В останалата част до пълния предявен размер от 20 000 лева искът за обезщетяване на неимуществени вреди бил отхвърлен. Касационната инстанция намира, че решението в частта, в която Министерството на земеделието, храните и горите е осъдено да заплати на А. Владимиров обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е направил преценка, че е налице бездействие от страна на Общинската служба по земеделие-Айтос и Общинската служба по земеделие-Руен, без да посочи доказателствата, които подкрепят такъв извод. Продължителността на административните производства, увеличена в значителна степен поради това, че ищецът е обжалвал всички, постановени в хода на производствата, административни актове, сама по себе си не води до заключение, че администрацията е проявила бездействие. Съдът не е отбелязал в какво се изразява бездействието и какви са сроковете, в които производствата е следвало да приключат. Събраните по делото доказателства сочат, че съответните общински служби по земеделие и гори са постановявали решения по исканията на А. Владимиров, които впоследствие са били обявявани за нищожни от Районния съд-Айтос. Твърденията в исковата молба обаче не са за вреди, настъпили от незаконосъобразни административни актове, а за вреди, настъпили от бездействие на компетентните институции. Решението не съдържа и мотиви, от които да се провери правилността на извода на съда за наличието на материалноправна легитимация на Министерството на земеделието, храните и горите. Изводът не е обоснован, а само е отбелязано, че исковете са предявени срещу юридическото лице на административния орган, при упражняване на чиято административна компетентност се твърди да са причинени вредите. Съгласно чл. 205 АПК исковете за обезщетяване на вреди, причинени на граждани и организации от незаконна административна дейност се предявяват срещу юридическото лице, в състава на което е органът, причинил вредите вследствие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие. В случая исковата молба съдържа твърдения, че вредите, чието обезщетяване се търси, са причинени от бездействието на Общинската служба по земеделие-Айтос и от Поземлената комисия-село Руен. Съгласно § 32, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи поземлените комисии по глава четвърта се преобразуват в общински служби по земеделие и гори към областните дирекции "Земеделие и гори". Общинските служби по земеделие са териториални звена на областните дирекции "Земеделие", които са специализирана териториална администрация към министъра на земеделието, храните и горите и са юридически лица на бюджетна издръжка. От това следва, че общинските служби по земеделие са част от администрацията на областните дирекции "Земеделие", а не на Министерството на земеделието, храните и горите. Административният съд е отхвърлил възражението на ответника за наличието на сила на присъдено нещо по отношение на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, макар преценката му да не се подкрепя от данните по делото. Приложеното решение по гр. дело № 837/2005 г. на Софийския градски съд и решението по гр. дело № 1990/2013 г. на Софийския апелативен съд сочат на съвпадение на характеристиките на исковата претенция, предявена пред гражданския съд, и тази по делото, разгледано от административния съд. За да се направи категоричен извод за идентичност на правните спорове, административният съд е следвало да изиска и приложи гр. дело № 837/2005 г. на Софийския градски съд. Дори при частично покриване на исковия период съдът следва да прекрати производството по отношение на съответната част от повторно предявения иск поради преклудиращото действие на силата на присъдено нещо. С оглед допуснатите съществени процесуални нарушения решението следва да се отмени в частта, в която е уважен иска за обезщетяване на неимуществени вреди, и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав в тази част. Решението съответства на закона и следва да се остави в сила в частта за отхвърляне на исковата претенция за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 10 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева. Без оглед на други съображения относно допустимостта и основателността на предявения иск, присъждането на по-висок размер на обезщетението не кореспондира с обстоятелствата по случая. Негативните преживявания на ищеца не са от такъв характер, че да обосноват уважаването на иска в пълен размер. Субективното отношение на ищеца към проблемите, свързани с възстановяването на собствеността върху наследствените му земеделски земи, както и повишената му емоционалност, която се свързва с личностната му характеристика, не предполагат определянето на по-голямо от присъденото обезщетение. Обжалваното решение следва да се остави в сила и в частта, в която са отхвърлени исковете, общо на стойност 10 0000 лева, за обезщетяване на пропуснати ползи, представляващи нереализирани приходи от земеделски земи, които ищецът не могъл да отдаде под аренда. При постановяване на решението в тази част административният съд е приложил точно материалния закон. Както предвижда чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Ищецът не би могъл да понесе вреди от това, че не е получил приходи от договори за аренда за земеделските земи по причина на неприключилите реституционни производства, при положение, че е поискал да бъде обезщетен не със земя, която да отдава под наем, а с компенсационни бонове. Тъй като разглеждането на делото продължава, решението следва да се отмени в частта за възлагане в тежест на Министерството на земеделието, храните и горите на направените съдебни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и чл. 215, т. 5 АПК Върховният административен съд