Решение № 13549 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3593/2016 г.

Решение № 13549 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3593/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Т. С., против решение № 17 от 26.02.2016 г., постановено по адм. д. № 187/2015 г. по описа на Административен съд - Т., с което по жалба на "Церера" ЕООД, със седалище гр. О. е отменено Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/4492 от 26.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. С. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., за финансово подпомагане по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) и по Плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР-1), в частта за направени намаления и преписката е върната на касатора за ново произнасяне в тази част при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че земеделският стопанин не е подал възражение за невключването на обработваните от него физически блокове в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" и не е обжалвал заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния допустим за подпомагане слой за кампания 2014 г., като излага подробни съображения по приложимата разпоредба на чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол на МЗХ и чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП. Твърди и че съдът неправилно е приел за нарушено правото на защита на адресата на акта и е била затруднена проверката на последния. Моли ВАС да отмени решението в обжалваната част и да остави в сила оспорения акт. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответникът по касационната жалба - "Церера" ЕООД, гр. О. не изпраща процесуален представител в съдебното заседание. В писмен отговор, подаден чрез адв. А. М., оспорва касационната жалба като неоснователна, моли съдебното решение да бъде оставено в сила и сочи практика на СЕС и на ВАС по идентичен казус. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в процесната част. Намира също, че действително министърът е органът, който утвърждава специализирания слой, но това не представлява пречка в съдебно производство по оспорване да се установи, че наддекларираната площ е установена неправилно - предвид некоректност в данните, събрани при проверките, в какъвто смисъл е и заключението на експертизата, приета по делото. Намира, че на това основание правилно съдът е приел, че по СЕПП и НР1 административният орган е определил неправилно допустимите за подпомагане площи и че така определената разлика води до различен размер и на оторизираните суми, конкретизирани със заключението. Намира за неправилно приложени чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/2008 г., като доказателствата несъмнено установяват, че не се касае за площи, които не се стопанисват, поради което и направеният извод в съдебното решение, че фактическите констатации за СЕПП и НР1 са опровергани, е обоснован. Намира и че влязлата в сила заповед на министъра не е пречка за опровергаване на фактите в УП, тъй като няма влязло в сила съдебно решение, което да решава този спор със сила на пресъдено нещо и поради това позоваването на ТР № 8/2015 г. на ВАС не променя възприетото от фактическа страна, освен че от събраните по делото доказателства е оборена доказателствената сила на данните от ИСАК. Обосновава извод, че след като за три БЗС по СЕПП и за две по НР1 са налице недопустими площи поради неотстранени застъпвания, правилно съдът е приел, че се касае за незаконосъобразност на определянето в останалата част. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Церера" ЕООД против Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/4492 от 26.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) Разплащателна агенция по схеми и мерки за директни плащания за финансово подпомагане кампания 2014 г., съответно - по СЕПП в размер на 38 334,30 лв., НР-1 в размер на 18 702,14 лв. и по Плащания за природни ограничения на земеделските стопани в райони, различни от планинските /НР-2/ е отказано изцяло финансиране. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт - в посочената по-горе част, е опорочен поради неспазване на установената форма, с оглед непосочени в него фактически основания, обуславящи посочения в процесното уведомително писмо извод за наличие на неспазени изисквания, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. Твърдял, че за процесните парцели не е налице наддеклариране на площ, респ. че няма недопустими площи, както и че не са били налице повече от нормативно установените дървета, храсти, сгради, съоръжения, скали, скални участъци и ерозирали или оголени терени. Считал и че процесното писмо за противоречащо на Националните стандарти 4.1 - 4.4 за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, като за кампания 2014 г. не са били налични участъци, заети с нежелана храстовидна растителност. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от дружеството заявление за директно плащане на площ от 15.04.2014 г. за кампания 2014 г. и редактирано на 23.04.2014 г. и на 03.06.05.2014 г. - за подпомагане са заявени 50 парцела по СЕПП като мери и пасища, като част от тях в размер на 158.97 ха са заявени и по НР1, а други с площ от 5.88 по НР2. Посочил, че с процесното Уведомително писмо по подаденото заявление по СЕПП при декларирана площ от 168.82 ха, приетата за установена от органа площ е 157.05 ха, наддекларираната е от 11.77 ха, съответно процентът на наддеклариране е 7.49%, при което размерът на санкционираната площ е от 23.54 ха, а размерът на оторизираната за подпомагане площ е равен на 133.51 ха; по НР-1 при декларирана площ от 158.97 ха, приетата за установена от органа площ е 149.05 ха, наддекларираната е от 9.92 ха., като процентът на наддеклариране е 6.66 %, при което размерът на санкционираната площ е от 19.84 ха, а размерът на оторизираната за подпомагане площ е равен на 129.21 ха. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. По отношение на изискването за форма съдът установил, че административният орган не е посочил конкретното фактическо основание за намаленията, тъй като липсва посочване на конкретната причина за намаленото финансиране на заявените от жалбоподателя площи. С оглед на тези констатации досежно процесните парцели съдът извел извод, че е недопустимо волята на административния орган да се предполага от съда, както и мотивите на административния акт да бъдат допълвани след приключила процедура по издаване на административния и чрез доказателствени средства, събрани в хода на съдебното му обжалване. Съобразявайки горните обстоятелства съдът приел, че неизлагането на конкретни мотиви е съществен порок на акта и е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Независимо от този, съдът извел и втори извод, основан на служебно назначената, изслушана и кредитирана като неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза /л. 131 от делото/. Оттам извел извод, че за 13 от посочените в уведомителното писмо БЗС-та за СЕПП и за 12 БЗС-та по НР1 размерите на допустимите за подпомагане площи не са коректно определени, с оглед установеното, че от заявената за подпомагане по СЕПП площ от 168.82.62 като общ размер на допустима за подпомагане площ следва да бъдат определени - 161.08 ха., за недопустима за подпомагане площ следва да бъдат определени 7.74 ха като процентното съотношение между размера на наддекларираната спрямо установената за подпомагане площ е 4.81 %. Относно НР-1 площ от 158.97 ха като общ размер на допустима за подпомагане площ приел, че следва да бъдат определени 152.99 ха, за недопустима за подпомагане площ следва да бъдат определени 5.98 ха, като процентното съотношение между размера на наддекларираната спрямо установената за подпомагане площ е 3.91 %. И тъй като част от недопустимите в заявлението на оспорващия БЗС за кампания 2014 г. не са правилно установени (13 бр. по СЕПП и 12 бр. по НР-1) спрямо общата площ на заявените БЗС - поради неправилно дешифриране, съдът приел, че е налице съществено нарушение на административно-производствените правила при разчитането на ЦОФК, което, ако не бе допуснато, би се стигнало до друго решение на поставения пред административния орган въпрос - определяне на по-голям размер на подпомагане по СЕПП и НР-1. Счел за неоснователно позоваването от страна на процесуалния представител на административния орган на ТР № 8/12.11.2015 г. на ОСК на ВАС, което има действие за в бъдеще. Обосновал и извод за неправилно определена оторизирана сума и направени намаления в процесното УП, т. е. че е налице и отменителното основание за нарушен материален закон. По тези съображения преценил оспореното Уведомително писмо, в частта на направените намаления по СЕПП и НР-1 за процесните парцели за незаконосъобразно и го отменил в тази част. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба, че фактическите основания за направените намаления се установяват от данните по преписката, е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. С оглед изложеното по-горе досежно записванията в оспореното писмо и таблицата към него, основателни са били доводите на жалбоподателя в частта за посочените по-горе БЗС, че административният акт не съдържа ясно изложение на конкретните фактически основания, поради наличието на които са направени намаленията, с което съществено е затруднена и защитата срещу него. Противно на твърдяното в настоящата жалба, в конкретния случай решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия за тези парцели. Освен това, правилен е и следващият извод на съда, че по отношение на посочените в УП парцели актът е издаден и при неизяснена фактическа обстановка, което обстоятелство се сочи и от вещото лице. Тук е мястото да се посочи, че оспорване на експертизата - видно от протокола на откритото съдебно заседание от 05.02.2016 г., от страна на процесуалния представител на ДФЗ - юрк. Т. С. не е направено. Нещо повече - той не само не е оспорил заключението, но и изрично е посочил то да се приеме - л. 194 от делото, а и въобще не е поискал допълнително такова. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на оспореното писмо, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. Последният довод - основан на Тълкувателно решение № 8/12.11.2015 г. на ОСК на ВАС - не държи сметка, че тълкувателните решения имат действие занапред, като законоворегламентираната им функция е да уеднаквят противоречивата съдебна практика. Така напр. в решения № 2150 от 26.02.2015 г. по адм. д. № 1022/2015 г. и № 15279 от 03.12.2012 г. по адм. д. № 10914/2012 г. двете - на 5-чл. с-ви на ВАС. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в посочената по-горе част, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В този смисъл е практиката на ВАС - напр. решения № 14230 от 27.11.2014 г. по адм. д. № 3953/2014 г. на III отд. на ВАС и № 10730 от 15.07.2013 г. по адм. д. № 4170/2013 г. на IV отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение