Решение № 49 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 738/2009 г.

Решение № 49 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 738/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван М. Недев Производството е касационно по жалба от подсъдимата Е. Й. М. против въззивно решение № 408/09 от 6. ХI. 2009 г. по внохд 627/2009 г. на АС-София в гражданско-осъдителната част с доводи за нарушение на закона - чл. 52 ЗЗД. Съображенията са, че присъдените обезщетения са завишени и не отговорят на законния критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, а присъдените разноски - адвокатско възнаграждение, не съответстват на нормативно определените. Иска обезщетенията и присъдените разноски да се намалят. Гражданският ищец и частен обвинител М. М. И. и частната обвинителка Т. Т. са на становище, че жалбата е неоснователна, а прокурорът от ВКП поддържа обратното - жалбата е основателна и следва да се уважи. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира същото за правилно и законосъобразно, поради което и следва да остане в сила. Подсъдимата Е. Й. М. с влязлата в сила присъда е призната за виновна и осъдена за престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. "б", предл. I-во, ал. 1 и чл. 342, ал. 1, предл. III-то НК, извършено на 6.IХ.2006 г. към 16:20 ч. в София на кръстовището на бул. "Брюксел" и ул. "М. Балканска", при което и при независимо съизвършителство с К. К. Котев причинила смъртта на съпругата и дъщерята на гражданския ищец, съответно Р. Хр. И. на 28 години и Кр. М. И., шестгодишна. Осъдена е да заплати на гражданския ищец М. И. общо 200000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от престъплението - душевни мъки и страдания от внезапната и неочаквана загуба на най-близки и ценни за него хора, ведно със законните последици, както и 2000 лв., разноски по делото - адвокатско възнаграждение за повереника, негов и на частната обвинителка Т. за първата инстанция и 500 лева в производството пред апелативния съд. По основанието на присъдените обезщетения в полза на гражданския ищец М. И. страните не спорят - Е. М. на основание чл. 45 ЗЗД му дължи обезщетение за всички вреди, в т. ч. и неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от престъплението й по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. "б", предл. I-во, ал. 1 и чл. 342, ал. 1, предл. III-то НК. Правилно въззивният съд е приел, че размерът на обезщетението за всяко от уврежданията - причинена смърт на дъщеря му и съпругата му, е определено в съответствие с чл. 52 ЗЗД - по справедливост, като са съобразени степента на засягане на душевния мир, преживени и преживявани отрицателни емоции, лишаването внезапно и завинаги на пострадалия от негови най-близки и мили хора, създадените му здравословни проблеми и възможността те да се обезщетят с пари. Правилен е и изводът, че характеристичните данни за подсъдимата, процесуалното й поведение, дори и материалните й възможности са ирелевантни обстоятелства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД. И в частта за разноските жалбата е неоснователна - при присъждане на адвокатското възнаграждение няма нарушения по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК съдът