Решение № 122 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2068/2018 г.

Решение № 122 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2068/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Г. Чернев от [населено място] против решение № 43 от 6.12.2017 г., постановено по адм. д. № 388 по описа за 2013 г. на Административен съд - Русе. релевират се доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, Твърди се, че в решението, постановено в производство по чл. 175, ал. 2 АПК за поправка на очевидни фактически грешки във влязло в сила решение № 11 от 25.03.2014 г. по същото административно дело № 388/2013 г. съдът не е обсъдил нито един от доводите на ищеца, обосноваващи основателността на искането. Иска се отмяна на съдебно решение № 43 от 6.12.2017 г. Ответникът - ДНСК София оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК отнадлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното по реда на чл. 208 и сл. от АПК съдебно решение № 43 от 6.12.2017 г. по адм. д № 388/2013 г. административният съд се е произнесъл по същество по искане с правно основание чл. 175, ал. 2 АПК за поправка на очевидни фактически грешки в съдебно решение № 11 от 25.03.2014 г., постановено по същото адм. д. № 388/2013 г., като е оставил същото без уважение. В мотивите си съдът е очертал компетентността си в производството по чл. 175, ал. 2 АПК, обсъдил е доводите на ищеца в основната и допълнителната сезиращи молби и е направил обоснован и верен извод за липса на основание за поправка на фактически грешки във влезлия в сила съдебен акт. По делото е установено, че на 12.02.2007 г. е издадена Заповед № ДК-09-02/12.02.2007 г. на Началника на РДНСК Русе, с която е спряно строителството на незаконен строеж "Надстройка – втори етаж и реконструкция на част от втори етаж на съществуваща жилищна сграда", находящ се в ПИ № 3959, кв. 302 по плана на [населено място], с административен адрес [улица], наредено е доставчиците на ел. енергия и вода незабавно да прекъснат захранването на незаконния строеж, определен е срок за доброволно изпълнение, а при липса на такова е разпоредено принудително изпълнение на заповедта от служители на РДНСК Русе с поставяне на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на строежа. С влязло в сила съдебно решение № 20/01.10.2007 г. по адм. д. № 122/2007 г. на АС - Русе, Заповед № ДК-09-02/12.02.2007 г. на Началника на РДНСК Русе е отменена в частта, в която е наредено спиране на строителството на незаконен строеж "Надстройка на съществуваща тераса /с размери в план приблизително 3,45/3,20 м/ на втори етаж от двуетажна жилищна сграда и приобщаване на новоизграденото помещение към съществуващото жилище", както и частта, в която е разпоредено незабавно прекъсване на захранването на строежа от доставчиците на ел. енергия и вода и е отхвърлена жалбата на Г. Чернев против заповедта в частта, в която е наредено спиране на строителството на незаконен строеж "Реконструкция на източната част /с размери приблизително 4.50/4.20 м./ от съществуващото жилище на втори етаж, състояща се в подмяна на дървен гредоред над помещенията със стоманобетонова плоча". На основание на отменения, с влязъл в сила съдебен акт, административен акт на Началника на РДНСК - Русе г-н Чернев предявил обективно - съединени искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против ДНСК, които са отхвърлени с решение № 11 от 25.03.2014 г. по адм. д. № 388 по описа за 2013 г. на Административен съд - Русе, оставено в сила с Решение № 15596 от 19.12.2014 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 6492/2014 г. С молба от 16.11.2017 г. частният жалбоподател поискал от Русенски административен съд да допусне поправка на явна фактическа грешка във влязлото в сила решение № 11 от 25.03.2014 г. по адм. д. № 388 по описа за 2013 г. С Решение № 43 от 6.12.2017 г. АС - Русе оставя без уважение молбата за поправка на ЯФГ. Против това решение частният жалбоподател подава касационна жалба до ВАС, по която е образувано адм. д. № 2068/2018 г. Съгласно чл. 175 АПК, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Решението за поправката се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда на самото решение. След влизането си в сила то се отбелязва върху поправеното решение и преписите. От уредбата на производството по поправка на очевидните фактически грешки, става ясно, че тази процедура не може да прилагана на поправка на правните изводи на съда, развити по съществото на съдебния спор, нито за поправка на изводите относно оценката на събраните по делото доказателства, обосновавайки крайния извод на съда. Това е така, тъй като стабилитетът на съдебния акт не може да засегнат от актове и волеизявления на на самия съд, който не е властен сам да промени същия. Видно от съдържанието на сезиращите молби касационният жалбоподател не сочи наличие на писмени грешки, грешки в пресмятането или други очевидни неточности а се стреми да обори правилността на правните изводи на съда, направени в съдебно решение № 11/25.03.2014 г. По тази причина изводът в съдебно решение № 43/6.12.2017 г. за липса на основание за поправка на очевидни фактически грешки в решение № 11/25.03.2014 г. е правилен и обоснован. Решение № 43/06.12.2017 г. следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд