Решение № 88 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1394/2014 г.

Решение № 88 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1394/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП против решение № 6700/5.11.2013 г. на Административен съд София-град, (АССГ), I отделение, 43 състав, постановено по адм. д. № 4843 по описа за 2013 г. на този съд. С решението по жалба на "Ей И Ес Солар Ю Кей Мениджмънт" Лтд, регистрирано в Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, инд. номер от регистъра на дружествата на Англия и Уелс № 7294277, е отменено Становище за липса на основания за прилагане на СИДДО изх. № 53-06-3003 от 28.12.2012 г., издадено от Георги Щерев Тахов, на длъжност зам. директор на ТД на НАП - София, потвърдено с решение № 562/26.03.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, а преписката е върната на ТД на НАП - София за издаване на становище. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, съставляващи неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли за постановяване на решение, с което да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - "Ей И Ес Солар Ю Кей Мениджмънт" Лтд оспорва чрез адв. Колева - Желязкова, жалбата. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и постановено в съответствие с процесуалния закон. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да отмени Становище за липса на основания за прилагане на СИДДО изх. № 53-06-3003 от 28.12.2012 г., издадено от Георги Щерев Тахов, на длъжност зам. директор на ТД на НАП - София, потвърдено с решение № 562/26.03.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП и да върне преписката на ТД на НАП - София за издаване на становище, АССГ е приел следното: Съгласно попълнената декларация по част III от цитираното искане за прилагане на СИДДО, доходът за който лицето претендира данъчно облекчение за 2011 г. е доход по фактури за управленски услуги, издадени по договор от 1.07.2010 г., начислени от "Ей и Ес Солар България" ЕООД на 31.12.2011 г. в размер на брутната сума на доходите от 370 981.58 евро или 725 576.90 лева и сума на исканото данъчно облекчение от 37 098 евро. Представено е удостоверение по чл. 136, т. 1 ДОПК от съответната администрация, че получателят на дохода е дружество със седалище и адрес на управление в Обединеното Кралство и е местно лице на Обединеното кралство в съответствие с чл. 4 от СИДДО за 2011 г. и 2012 г. Налице е декларация от дружеството за обстоятелствата по чл. 136, т. 2 и 3 ДОПК, а именно, че дружеството е получател на дохода от източник в Република България и не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответния доход е свързан. Доходът е облагаем при източника в страната по чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Данъкът се удържа от местните юридически лица, едноличните търговци или местата на стопанска дейност в страната, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, с изключение на доходите по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2 от ЗКПО. Според съда спорен между страните е характера на дохода и доколко същият е реализиран от "възнаграждение за технически услуги" по смисъла на чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО във връзка с § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО, за да е дължим при източника на дохода и да се налага прилагане на СИДДО. За да отговори на този въпрос съдът е обсъдил приложение 1 и 2 от сключения договор и издадената фактура, приетото заключение по ССчЕ, както и свидетелски показания на Анелия Ердли и Юлия Велкова. Въз основа на тях съдът е установил, че предоставените консултантски услуги са във връзка с финансирането на соларните проекти, в резултат на което са сключени договори за заем със "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, съгласно представена справка от счетоводството на "ЕЙ и Ес Солар България" ЕООД. Предоставените услуги са консултантски по своя характер или "технически услуги" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО, за които се прилага чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО. Въпреки, че доходите са с източник в страната, същите не подлежат на облагане при източника на дохода, на основание чл. 7 от СИДДО между Република България и Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия. Съдът е приел, че с оглед установените факти за реализирания доход от "Ей И Ес Солар ЮКей Мениджмънт" Лтд е приложимо СИДДО и доходът подлежи на облагане само в държавата на получателя на дохода. Чуждестранното лице получател на дохода е удостоверило обстоятелствата по чл. 136 ДОПК с представените удостоверение от чуждестранната данъчна администрация, по чл. 137, ал. 2 ДОПК с декларации по чл. 137, ал. 3 ДОПК, като са представени и доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на дохода, съгласно изискванията на чл. 138 ДОПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и трябва да бъде оставено в сила, поради следните съображения: За да бъде приложено СИДДО по арг. на чл. 135, ал. 2 ДОПК, следва да се удостоверят основанията за това, а именно, след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице следва да удостовери пред органа по приходите: 1. че е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО; 2. е притежател на дохода от източник в Република България.; 3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан; 4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО. Тези обстоятелства се посочват в искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП и се удостоверяват - по чл. 136, т. 1 от чуждестранната данъчна администрация в искането по ал. 1 или съобразно обичайната й практика; по чл. 136, т. 2 и 3 се декларират от чуждестранното лице; по чл. 136, т. 4 се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри, а когато такива документи не се издават, допустими са и други писмени доказателства, като не могат да се удостоверяват с декларации. С оглед представените по делото писмени доказателства и при правилно приложение на § 1, т. 9 от ДР към ЗКПО, първоинстанционният съд е достигнал до обоснования извод, че предоставените по Договора от 1.07.2010 г. услуги са от консултантско естество, т.е. представляват "технически услуги", респективно, полученият от "Ей И Ес Солар ЮКей Мениджмънт" Лтд доход е за реално извършени технически услуги. Изводите на съда се потвърждават от депозирания по делото Доклад за трансферно ценообразуване на услугите, подпомагащи оперативната дейност на дружествата от Групата от дружества на Ей И Ес Солар (включително на Българското дружество и дъщерните му дружества), съгласно който тези услуги представляват вътрешногрупови услуги. Мотивът на съда, че предоставените услуги са реално предоставени и в резултат от тях са сключени договори за финансиране, също е подкрепен от събраните по делото доказателства - Справка от счетоводството на "Ей И Ес Солар България" ЕООД за осигурено през 2011 г. външно финансиране на проектните дружества от 4.07.2013 г. и свидетелски показания, събрани по делото. Предоставените услуги са безспорно установени по основание, вид и размер, като в този смисъл е и заключението по ССчЕ. Оплакванията на касатора във връзка с кредитирането на свидетелските показания на Анелия Ердли и Юлия Велкова са неоснователни. Същите са обсъдени в съвкупност с всички приложени по делото доказателства, поради което не е допуснато процесуално нарушение от административния съд. Заключението също е обсъдено по правилото на чл. 202 от ГПК, приложим съгласно чл. 144 АПК. Видно от съдебния протокол от заседанието на 9.10.2013 г., процесуалния представител на касатора не е поставил въпроси към вещото лице, не е оспорил експертизата, не е поискал възлагане на допълнителни задачи, поради което правилно заключението е кредитирано от съда. Съдът правилно е приложил нормата на § 1, т. 9 от ДР към ЗКПО, правилно е определил характера на предоставените услуги, респективно характера и размера на получения доход. Дружеството не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България. В конкретния случай по отношение на дохода, реализиран от "Ей И Ес Солар ЮКей Мениджмънт" Лтд са налице предпоставките за приложимост на чл. 7 от СИДДО, във вр. с чл. 13 от ЗКПО. Английското дружество е удостоверило всички предвидени в чл. 136, във връзка с чл. 138 от ДОПК обстоятелства. Липсват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението трябва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото, в полза на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъде присъдени възнаграждение за адвокат в размер - 5867,49 лв. /левовата равностойност на 3000 евро/, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 24.04.2013 г., фактура от 27.06.14 г. и платежно нареждане. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,