Решение № 579 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6758/2009 г.

Решение № 579 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6758/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митница Бургас чрез процесуалния си представител юрк. Ташкова срещу решение № 336/30.03.2009 г., постановено по адм. дело № 1253/2008 г. по описа на Административен съд Бургас. С атакуваното решение, по жалба на "Кумерио мед" АД (сега Аурубис" АД) са отменени решение № 1035/11.06.2008 г., решение № 1036/11.06.2008 г., решение № 1050/12.06.08 г., решение № 1051/12.06.2008 г., решение № 1052/12.06.08 г. и решение № 1053/12.06.08 г., издадени от началник на МП "Пристанище център" при Митница Бургас, в частта относно претендираната лихва, дължима от датата на възникване на задължението до датата на заплащане на сумата. Касаторът се оплаква, че решението в обжалваната му част е неправилно поради допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения са изложени в касационната жалба с доводи относно характера на лихвата за забава и на компенсаторната лихва с посочени разпоредби от Регламенти № 2913/92 и № 2454/93. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу атакуваните решения на митническия орган. Ответникът по касационната жалба "Аурубис България" АД чрез процесуалния си представител по делото я оспорва, изтъквайки подробни съображения в писмен отговор и писмени бележки по делото, като моли да се остави в сила обжалваното решение. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е приложил правилно материалния закон при постановяване на решението си. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е определил като спорен въпроса относно определената лихва върху допълнително определения ДДС с обжалваните решения на митническия орган. Съдът е приел, че спор между страните не е налице относно фактите по делото, които е установил по следния начин: "Кумерио мед" е осъществил внос на стоки - меден концентрат, поставени под режим "внос с едновременно допускане за свободно обръщение и крайно потребление" до 31.12.07 г. Вносът е манифестиран със следните митнически декларации № № 07BG001007Н0002830/11.06.2007 г.; 07BG001007Н0002790/11.06.2007 г.; № № 07BG001007Н0002821/11.06.2007 г.; 07BG001007Н0003058/25.06.2007 г.; № № 07BG001007Н0003537/3.08.2007 г.; 07BG001007Н0003679/21.08.2007 г. Във всички декларации е вписана фактурната стойност на стоката, определена по провизорна фактура от доставчика. В хода на извършен последващ контрол дружеството е представило финалните фактури за окончателния размер на цената на стоката. Митническият орган е приел, че са налице основания за определяне на нова митническа стойност, поради което и на осн. чл. 55 и чл. 56 от ЗДДС е определен допълнителен размер на ДДС, като е посочил, че се дължи заедно със законната лихва от датата на възникване на задължението до датата на заплащане на сумата. Определените допълнителни задължения са взети под отчет на датата на постановяване на съответните решения. Административният съд е уважил жалбата срещу обжалваната част от решенията на митническия орган по следните съображения: направено е отграничение между компенсаторната лихва и лихвата за забава. Съдът е посочил правните основания за определяне и дължимост на компенсаторната лихва и тези, визиращи законната лихва. Изхождайки от правните основания на които се е позовал митническия орган в атакуваните решения, съдът е приел, че административният орган е приложил института на компенсаторната лихва, която е неприложима в настоящия случай, тъй като приложното й поле е при възникване на митническо задължение за компенсаторни продукти или вносни стоки под митнически режими, различни от този на процесните стоки. Съдът е приел, че начинът на формулиране на задължението за лихва е правен non sense, тъй като формулировката е комбинация от начален момент на компенсаторната лихва и краен момент на законната лихва, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт в тази му част. Прието е от съда също така, че задължението за лихва е неопределяемо, тъй като не е посочен началният момент, от който е дължима лихвата. Въпреки изхода на спора, Съдът не е присъдил разноски на жалбоподателя, тъй като не били своевременно заявени. Решението правилно. Въз основа на обективно установената фактическа обстановка по спора, първоинстанционният съд е направил обосновани и верни изводи. Правилно е определен спорният въпрос между страните. С оглед посочените правни основания в митническите решения и по конкретно чл. 214 от МК основателно би могло да се поддържа, както е прието и от административния съд, че определената лихва е компенсаторна такса. Правилно е прието от съда, че в конкретния случай институтът на компенсаторната лихва е неприложим. Съображенията на съда по този въпрос се подкрепят и от приетото в т. 37, т. 38 и т. 39 от решението на Съда на Европейския съюз от 31 март 2011 г. по дело С-546/09 г. Основателно е прието също така от съда, че задължението за плащане на законна лихва възниква от деня, следващ последния ден, в който изтича срокът за доброволно плащане. Този извод се обосновава освен от правната норма, посочена от административния съд (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) и от нормите в ЗДДС. При внос на стоки, съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносните митни сборове на територията на страната. Тоест, данъчното събитие при внос на стоки под режим "допускане за свободно обръщение" възниква на датата на приемане на митническата декларация за вноса. Приемането на митническата декларация създава задължение за митническия орган съгласно чл. 56 от ЗДДС за начисляване на ДДС във връзка с декларирания внос. Едва след като ДДС бъде начислен от митническия орган за вносителя възниква задължение за внасяне на данъка в републиканския бюджет, по реда и сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове, по аргумент от чл. 60, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗДДС вр. с чл. 221, § 1 от МК, длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на начисления ДДС, който следва да се заплати в определения му за това срок, който не може да надвишава 10 дни съгласно чл. 222, § 1 от МК. Тоест и в случаите на внос на стоки, задължението за заплащане на ДДС не съвпада с момента на данъчното събитие, а възниква след начисляването на ДДС, което в този специфичен случай се извършва от митническия орган и уведомяването на длъжника за размера на начисленото задължение. Както правилно е посочено от първоинстанционния съд приложима при внос на стоки е и разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗДДС според която, когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. В решение от 31.03.2011 г. по дело № С-546/09 на СЕС, постановено по преюдициално запитване от ВАС, IА отделение по адм. дело № 6067/2009 г. е прието, че чл. 232, § 1, б. "б" от Митническия кодекс следва да се тълкува в смисъл, че лихва за забава върху все още несъбрана сума по митни сборове може да се начислява на основание само за периода след изтичането на срока за плащането на тази сума. В този смисъл неправилно с решението на митническия орган, първоначалният момент, от който следва да се изчисли законната лихва (ако се установи, че такава се дължи) е определен "от датата на възникване на задължението". Моментът, от който се дължи лихва за забавено плащане е от изтичане на срока за плащане, определен от митническия орган, а ако такъв не е определен, както е в настоящия случай от изтичането на срока по чл. 222, § 1 б. а) от Митническия кодекс. Като е стигнал до аналогични изводи първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, поради което решението му като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Йорданова, на дружеството - касатор следва да се присъдят направените по делото разноски пред касационната инстанция, така както са посочени в списък на направените разноски (лист 82 от касационното дело), а именно 711,92 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, I отделение,