Решение № 9674 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм д. № 4458/2009 г.

Решение № 9674 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм д. № 4458/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция за черноморски район - Варна срещу решение № 165/9.02.2009 г., постановено по адм. дело № 2773/2007 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас в частта, в която е отменен като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 12/23.11.2007 г., както и в частта, в която същият акт е обявен за нищожен - за установените на дружеството публични държавни вземания по издадени разрешения за ползване на воден обект с цел заустване за периода 2001 г. - 2006 г. за обекти ГПС "Равда-Слънчев бряг" и ПСОВ "Поморие". Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част на всички посочени отменителни основания в чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението в посочената част и връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно се иска след отмяната на решението да се отхвърли жалбата на "В и К "ЕАД - гр. Бургас срещу АУПДВ № 12/23.11.2007 г. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "В и К4 ЕАД - гр. Бургас, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба в частта, в която е отменен като незаконосъобразен АУПДВ № 12/2007 г., а в частта, в която е прогласен за нищожен прокурорът счита, че не се касае до тежък порок и е следвало и в тази част спорът да се разгледа по същество. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Варненския административен съд е бил съставения на "В и К" ЕАД - гр. Бургас АУПДВ № 12/23.11.2007 г. за установени задължения - такси за заустване на води, като общият определен размер на тези такси е 164 657 лв. Първоинстанционният съд е приел, че относно установените задължения (без да е конкретизиран техния размер) за такси за заустване във водоприемник Черно море за ГПС "Равда-Слънчев бряг" и ПСОВ "Поморие" разрешителните са издадени от министъра на околната среда и водите и затова АУПДВ в тази част е издаден от некомпетентен орган - директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна. На това основание съдът е приел, че в посочената част АУПДВ е нищожен и акта (частично) е прогласен като такъв. Относно останалите задължения в същия акт, първоинстанционният съд въз основа на доказателствата по делото и заключенията на съдебно-икономическата експертиза е приел, че е законосъобразен за сумата 80212, 31 лв., поради което в тази част съдебното решение не е предмет на касационен контрол по реда на чл. 208 и сл. от АПК. В частта, в която обаче АУПДВ е отменен като незаконосъобразен, касатора сочи оплаквания, че не е следвало да се кредитира изцяло заключението на съдебно-икономическата експертиза, без да излага подробни доводи за това си оплакване. Обжалваното решение е неправилно в частта, в която акта е прогласен за нищожен, а в останалата част е правилно постановено. Относно частичната нищожност на АУПДВ, която е прогласена от първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение е неправилно. Наистина в чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) законодателят не е разграничил компетентността на министъра на околната среда и водите и директорите на басейновите дирекции. В съдебната практика на ВАС (вж. решение № 5152/17.04.2009 г. по адм. дело № 14908/2008 г.) категорично се приема, че законът е овластил поравно и министъра и директорите на басейновите дирекции да издават АУПДВ за неплатени такси, в случая за заустване на водни обекти. След като не е разграничена компетентността между посочените административни органи за издаване на АУПДВ, въпреки, че е разграничена тази компетентност по отношение издаването на разрешителните по ЗВ, неправилно първоинстанционният съд е обявил частичната нищожност на обжалвания пред него АУПДВ и в тази част решението следва да бъде отменено и върнато за разглеждане по същество. В останалата част на касационната жалба, с която се обжалва частичната отмяна на АУПДВ като незаконосъобразен, не са налице сочените отменителни основания. Съдебното решение в посочената му част е постановено при спазване изискванията на материалния закон - ЗВ и Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект. Заключението на вещото лице не е оспорено от касатора пред първоинстанционния съд, поради което всякакви оплаквания в това производство представляват опит за оспорването му пред тази съдебна инстанция, което е недопустимо. Съдът при постановяване на решението в тази му част се е съобразил и с приложимите материално правни норми - чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗВ с оглед, определения размер по чл. 9, ал. 2, т. 2 и т. 5 от тарифата. Затова в тази обжалвана част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,