Решение № 2284 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11941/2015 г.

Решение № 2284 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11941/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Илиян Стойчев Марков против решение № 78 от 3.07.2015 г. по адм. д. № 83/2015 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу Акт № АУ000185/29.01.2015 г. за установяване на задължение по декларация, издаден от главен специалист в отдел "Местни данъци и такси" при Община Дупница, потвърден с решение по писмо изх. № 94-И-952-3/19.02.2015 г. на началника на отдел "МТД и АД" на Община Дупница. Заявяват се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът приел, че не е приложима разпоредбата на чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДвП, съгласно която не се регистрират пътни превозни средства, обявени за издирване, до изясняване на въпроса за собствеността. Неправилно е прието, че колата е била регистрирана и след това обявена за издирване, което е довело до неправилни изводи. Автомобилът е регистриран на 21.03.2008 г. в КАТ Кюстендил, независимо, че е обявен за издирване на 7.03.2008 г. В решението си съдът посочил, че автомобилът е бил обект на престъпление - кражба в Италия, извършено на 6.03.2008 г., заявено на следващия ден, т. е. на 7.03.2008 г. При положение, че тези данни съдържащи се в постановлението на Окръжна прокуратура София за връщане на автомобила след 6 години задържане не са били достатъчни е следвало да се изиска преписката от Окръжна прокуратура София за изясняване на обстоятелството кога автомобилът е бил обявен за откраднат, с оглед позоваването от страна на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДвП. Процесният автомобил е бил с прекратена регистрация съгласно чл. 143, ал. 5 от ЗДвП, не е следвало да се регистрира поради което и данък за него не се дължи. Счита се, че е неправилен акта и в частта, с която са установени задължения за останалите две МПС, доколкото регистрирането им с партида от Община Дупница е извършено служебно по пренесена информация от КАТ съгласно данните от отдел "МДТ и АД" на Община Дупница. Този вариант за служебно пренесена информация е въведен през 2014 г., а се сочи данък за 2002 г. - 2010 г., налице е невярно удостоверяване на факти, което не е взето предвид от съда. Претендират се разноски по делото. Началникът на отдел "Местни данъци и такси" при Община Дупница счита, че жалбата е неоснователна. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 22.07.2015 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 13.07.2015 г. Разгледана по същество е неоснователна. С издадения акт жалбоподателят е задължен да заплати данък върху превозни средства по декларация вх. № ДК54000288/29.01.2015 г. за притежавано МПС - лек автомобил "Алфа Ромео145" за периода 2010 г. - 2014 г. в размер на 550,55 лв. и лихва за забава в размер на 150,85 лв. или общо задължение от 701,40 лв.; за лек автомобил "Фиат Д" - задължение за 2014 г. в размер на 7,82 лв. и лихва 0,33 лв. или общо 8,15 лв. и за мотопед задължение за 2014 г. в размер на 10,00 лв. и лихва 0,43 лв. или общо 10,43 лв. Производството, приключило с издаване на оспорения АУЗД е започнало по заявление вх. № 94-И-952/28.11.2014 г. с искане да бъде открита партида за лек автомобил "Алфа Ромео 145", считано от 29.04.2014 г. когато същият е бил върнат на собственика си на основание чл. 69а от ЗМВР с постановление изх. № 1017/17.04.2014 г. на Софийска окръжна прокуратура, след като преди това е бил задържан с протокол за задържане на МПС на 1.08.2008 г. Административният орган изискал от началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Кюстендил данни относно регистрацията на автомобила. Издадено е удостоверение рег. № 4833/26.01.2015 г. съгласно което Илиян Марков е собственик на лек автомобил "Алфа Ромео 145", който е регистриран на 21.03.2008 г. и регистрацията не е прекратена. Изложени са мотиви, че данъкът върху превозните средства е местен данък, който съгласно разпоредбата на чл. 53 от ЗМДТ се заплаща от собствениците на превозните средства, поради което и предвид доказателствата по делото, жалбоподателят е задължено лице, не отрича правото си на собственост върху лек автомобил "Алфа Ромео 145", във връзка с притежаването на който е подал декларация по чл. 54 от ЗМДТ Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Видно от удостоверение рег. № 113900-2610 от 17.04.2015 г., изд. от началник Сектор "Пътна полиция"- Кюстендил и приложената към него разпечатка, притежаваните от оспорващия превозни средства са регистрирани по реда и при условията на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съдът е приел, че автомобилът е регистриран на 21.03.2008 г. /съгласно свидетелството за регистрация, част I/, а от представеното Постановление на Софийска окръжна прокуратура от 17.04.2014 г. по прокурорска преписка № 1017/2014 г. е видно, че същият автомобил е обявен за издирване с телеграма № С-481/22.07.2008 г. от дата 2.07.2008 г. Следователно към момента на регистрацията на 21.03.2008 г., са липсвали пречките по чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДвП. Регистрацията на превозното средство е законосъобразна и за собственика е възникнало задължение за данък върху ПС съгласно чл. 53 вр. с чл. 52, т. 1 от ЗМДТ. Прието е, че последващото обявяване за издирване на автомобила, както и задържането му с Протокол за задържане на МПС от 1.08.2008 г., не са основание за отпадане на задължението за данък върху ПС. Посочено е, че с оглед на тези обстоятелства, мислимо би било основанието за прекратяване на регистрация на откраднато превозно средство по чл. 18а, ал. 3 от Наредба № I-45/2000 г., за което е необходимо писмено заявление от собственика, каквото в случая липсва. Решението е правилно. Съгласно данните в Постановление на Софийска окръжна прокуратура от 17.04.2014 г., автомобилът е бил задържан с протокол за задържане на МПС на 1.08.2008 г., като е бил обявен за издирване с телеграма № С-481/22.07.2008 г. на Интерпол България, с инициатор Интерпол Италия - Рим от дата 2.07.2008 г., задържан на РГС -Драгоман. Моторното превозно средство е обявено за издирване с Шенгенски идентификатор, като държавата въвела сигнала е Италия. Извършено е потвърждаване на хита в НШИС на 12.03.2014 г. с попълване на формуляр по чл. 38б от КПСШ, за което е заведена преписка рег. № 8521/12.03.2014 г. по описа на ГПУ Калотина. С писмо рег. № А-6605/13.03.2014 г. Дирекция МОС е уведомила СОП, че автомобилът е обявен за издирване от италианските власти във връзка с кражба, извършена на 6.03.2008 г., което на следващия ден е било заявено пред компетентните власти в РИталия. Заявител на кражбата е била автокъща "Esse 2 SRL", собственик на моторното превозно средство към момента на извършване на престъплението, а настоящ собственик била "Fondiaria". Жалбоподателят е посочил, че е закупил автомобила от Италия, данните в писмо изх. № 24-00.395/3.12.2014 г. на Община Дупница са, автомобилът е регистриран за движение на 21.03.2008 г. и при напускане на страната е задържан с протокол за задържане на МПС на 1.08.2008 г. на РГП -Драгоман. От тези данни следва, че кражбата на моторното превозно средство е била заявена пред италианските власти на 7.03.2008 г., но пътното превозно средство е било обявено за издирване 2.07.2008 г., след извършване на регистрацията на 21.03.2008 г., поради което не може да се приеме, че е нарушена забраната на на чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДвП, да не се регистрират ППС, обявени за издирване до изясняване на собствеността и от там, че за неправилно регистрирания автомобил не се дължи данък. Правилни са изводите на съда, че за прекратяване на регистрация на обявено за издирване превозно средство е приложима разпоредбата на чл. 18а, ал. 3 от Наредба № I-45/2000 г., но за да бъде прекратена регистрацията е необходимо писмено заявление от собственика, каквото в случая липсва. Съгласно чл. 18а /Нов -ДВ, бр. 67 от 2012 г./ от Наредба № I-45/2000 г. регистрацията на откраднато превозно средство се прекратява въз основа на писмено заявление от собственика след обявяване за издирване и отразяване на информацията в Автоматизираната информационна система "Издирвателна дейност" - Национална Шенгенска информационна система /АИС ИД -НШИС/. В случая МПС не е откраднато от жалбоподателя, а е обявено за издирване, поради това, че е откраднато в Италия. Административният орган е посочил, че не е подадена молба за прекратяване на регистрацията на МПС. След задържането на МПС поради издирването му, собственикът е могъл да поиска прекратяване на регистрацията въз основа на закона. Относно другите МПС, служебно прехвърлени от КАТ, с писмо изх. № 11.03.109-14/20.04.2015 г. от началник отдел "МДТ и АД" при Община Дупница по делото са представени данни, че при Община Дупница няма информация за датата и основанието за прехвърляне на данните за моторните превозни средства, тъй като към този момент МДТ са били на подчинение на НАП, писмо изх. № 11.03.109-12/20.04.2015 г. от началник отдел "МДТ и АД" при Община Дупница, че превозни средства са служебно прехвърлени от КАТ, поради което няма хартиен носител на декларациите по чл. 54 от ЗМДТ. Представено е удостоверение рег. № 113900-2444/10.04.2015 г. на началник сектор "Пътна полиция" при "ОДМВР" Кюстендил, че превозните средства са настояща собственост на Илиян Стойчев Марков, удостоверение рег. № 113900-2610/17.04.2015 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Кюстендил, че на основание чл. 37а от Наредба № I-45/24.03.2000 г. Илиян Стойчев Марков притежава превозни средства рег. № КН1769АТ, № КН2061АВ, № КН1648А, като е приложена разпечатка на регистрираните превозни средства, удостоверение рег. № 113900-2609/17.04.2015 г., въз основа на които съдът е посочил, че мотопеда е регистриран на 12.09.2002 г., а лекия автомобил "Фиат 500" Д на 1.03.2001 г. Представени са актовете за установяване на публично общинско вземане с вх. № АУ000395/19.04.2013 г. и вх. № АУ0012339/28.11.2013 г. за задълженията от 2008 г. до 2013 г., като необжалвани, с непопълнени разписки за връчването им. В жалбата пред административния съд жалбоподателят е заявил, че не е придобивал и притежавал посочените превозни средства и за първи път му се начислява задължение за плащане на данък за тях. Съдът е посочил, че твърденията на жалбоподателя са, че мотопедът е бил изоставен в автокъща в Дупница, а автомобила марка "Фиат" не си спомня да го е притежавал. При тези данни следва да се приеме, че след като въз основа на представените доказателства се установява, че превозните средства са регистрирани на името на жалбоподателя, правилно е прието от съда, че се дължи заплащане на данък превозно средство. Като има предвид изложените мотиви, съдът