Решение № 5367 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10565/2024 г.

ВАСПето отделение22.05.2025 г.докладчик Юлия Ковачева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 11097 от 08.07.2024 г. по адм. дело 2351/2024 г. на Административен съд - София-град.

ОСЪЖДА Д. Н. да заплати на Столична община сумата 100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ Членове: /п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА /п/ ИРИНА КЮРТЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. срещу решение 11097 от 08.07.2024 г. по адм. дело 2351/2024 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РОБ 23-РД09-028 от 27.01.2023 г. на кмета на район "Оборище", Столична община. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна. Излага доводи, че съдът не е изяснил причините за незаписване на детето в детска градина, не е изследвал кои са документите, приети за нередовни от директора на детското заведение, за да постанови отказ от записване. Счита, че информацията за служебното положение на бащата на детето е публично достъпна, т. к. същият е самоосигуряващо се лице - адвокат, вписан в съответните регистри. Според касатора съдът неправилно е приел, че поставената резолюция от директора представлява отказ, т. к. същата не отговаря на изискванията за индивидуален административен акт, който може да бъде оспорен. Релевира доводи, че детето не е било прието поради липса на свободни места за съответната учебна година, но тези обстоятелства не са обсъдени от съда. При тези съображения, подробно развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като се отмени обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - кметът на район "Оборище", Столична община, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Иска да се остави в сила обжалваното решение и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил релевантните фактически обстоятелства за спора, обсъдил е доказателствения материал по делото и е достигнал до правилни и обосновани правни изводи. По делото е установено, че жалбоподателката Д. Н. е подала документи на детето й Б. Н. Н. за прием в детска градина за учебната [година]. На [заличен текст] детето Б. Н. е класирано в [заличен текст], възрастова група [година], и жалбоподателката е уведомена за това на същата дата на електронен адрес. Предоставен й е срок за записване на детето от [заличен текст], като й е указано, че необходимите документи за записване са посочени в профила на детето в Информационната система за обслужване на детските заведения и подготвителните групи. На 23.09.2022 г. жалбоподателката е уведомена на електронния адрес, че в системата е отразен отказ от записване поради нередовни документи. На 05.12.2022 г. Д. Н. е подала заявление за изплащане на компенсация за извършени разходи за обучение на сина й в частна детска градина за месеците ноември и декември [година] година. Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи, че синът й посещава частно детско заведение срещу месечна такса от 980лв. Искането й е разгледано от комисията, назначена със заповед РОБ22-РД09-222 от 21.10.2022 г. на кмета на район "Оборище", СО. Комисията, с решение по т. 5 от протокол 11 от 17.01.2023 г., е приела, че не са налице основания за плащане на компенсации, съгласно изискването на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, тъй като детето е било класирано, но записването му е отказано поради нередовни документи. С обжалваната пред административния съд заповед РОБ 23-РД09-028 от 27.01.2023 г. кметът на район "Оборище", Столична община, на основание чл. 8, ал. 4 във връзка с чл. 10, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места, е отказал изплащане на средства за компенсиране на допустимите разходи, пряко свързани с отглеждането и обучението на детето, извършени от Д. Н., поради това че не са изпълнени изискванията по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата. При тези фактически установявания съдът е обсъдил изискванията за законосъобразност на административния акт и правилно и обосновано е приел, че не са налице основанията чл. 146, т. 1 - 5 АПК за отмяна на същия. Правилно и при съобразяване със съдебна практика, към която се придържа и настоящият касационен състав, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с предоставените му правомощия със Заповед СОА21-РД09-414/16.03.2021 г. на кмета на Столична община да издава актове по Наредбата. Правилно е посочил, че заповедта съдържа фактически и правни основания и е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Правилни и основани на доказателствения материал по делото са изводите на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредбата, когато не са налице условията по чл. 3, кметът на общината издава мотивиран отказ за компенсиране на разходите. В чл. 3, ал. 1, т. 1 - 6 от Наредбата са предвидени условията, които кумулативно следва да бъдат изпълнени, за да се изплати на родителите следващата се финансова компенсация за разходите им, пряко свързани с отглеждането и обучението на децата им. Условието по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата е детето да е кандидатствало за прием съгласно съответните изисквания, определени по реда на чл. 59, ал. 1 ЗПУО в целодневна или полудневна организация на предучилищното образование в държавна или общинска детска градина или училище, в чийто прилежащ район се намира настоящият адрес на детето, и да не е прието поради липса на свободни места за съответната учебна година. Изискването по т. 2 от същата разпоредба е детето да не е записано в целодневна, полудневна или почасова организация на предучилищното образование в нито една държавна или общинска детска градина или училище. Съдът правилно е приел, че в случая условията по чл. 3, ал. 1 от Наредбата по отношение на детето Б. Н. не са изпълнени, поради което законосъобразно е отказано финансово компенсиране на жалбоподателката. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че изводите на съда за липса на кумулативните условия по чл. 3, ал. 1 от Наредбата са погрешни и в противоречие с данните по делото. Противно на доводите в касационната жалба съдът е обсъдил коректно представените доказателства по делото и е достигнал до обосновано заключение, че детето е кандидатствало и е прието в [заличен текст] за учебната [години] година. Причините поради които не е записано в предучилищната група също са обсъдени от съда в съответствие с указанията, дадени в отменителното решение 2488 от 05.03.2024 г. по адм. дело 4658/2023 г. на ВАС, пето отделение. При повторното разглеждане на делото е представен отговор от директора на [заличен текст], в който е отразено, че при внасяне на заявлението на детето са представени документи за детето и майката, но не са представени такива за бащата. Поради това че не са представени документи за бащата - лична карта, документи за трудово, служебно правоотношение или за самоосигуряващо се лице за внесени осигурителни вноски, директорът е посочил, че е отразил отказ в Информационната система за обслужване на детските заведения и подготвителните групи. По делото са представени заявлението, подадено от оспорващата и служебна бележка. Не се твърди и не се представят доказателства за приложени документи за бащата на детето, поради което основанията за отказ на директора на детската градина правилно са кредитирани от съда. С Наредбата за прием на деца в общинските самостоятелни детски ясли, детски градини и в подготвителните групи в общинските училища на територията на Столична община /накратко Наредбата/, приета с решение 627 по протокол 25 от 17.12.2020 г. на Столичния общински съвет /СОС/, действаща към процесния период, са определени редът и условията за централизирано електронно класиране за прием на деца в общинските самостоятелни детски ясли, детски градини и в подготвителните групи в общинските училища на територията на Столична община чрез Информационна система за обслужване на детските заведения и подготвителните групи в училищата. Съгласно чл. 15, ал. 1 и 2 от Наредбата родителят/настойникът или упълномощено от него лице записва класираното дете в самостоятелната детска ясла/детската градина/училище в рамките на определения срок. При записване родителят/настойникът удостоверява въведените от него данни в заявление, предоставено от директора на СДЯ, детската градина и училището. Представят се оригинали на удостоверението за раждане на детето, документи за самоличност на родителите/настойника (лични карти, карта на постоянно пребиваващ чужденец, паспорт или друг) за сверяване на данните и други документи, необходими за доказване на заявени критерии (в случаите, когато не могат да се удостоверят служебно). Директорът на самостоятелната детска ясла/детската градина/училище или упълномощено със заповед от него лице извършва проверка на задължителните документи и на документите, удостоверяващи наличие на критерии, посочени в чл. 18. Ако документите удостоверяват декларираните от родителя/настойника критерии, директорът записва детето. Всяко записано дете се отразява в ИСОДЗ и ПГУ от директора на самостоятелната детска ясла/детската градина/училището, или от упълномощено със заповед от него лице, до изтичане на срока за записване за съответното класиране. Видно от цитираната нормативна уредба е, че директорът на детското заведение е оправомощен да проверява изпълнението на изискванията за представяне на необходимите документи за записването и да запише детето, ако са покрити критериите по чл. 18 от Наредбата. Проверката изпълнени ли са критериите по чл. 18 от Наредбата се извършва въз основа на документите, представени от родителя на детето. Съдът правилно е приел, че жалбоподателката не е изпълнила указанията да представи документите за другия родител на детето, поради което е достигнал до верен извод, че отказът на директора на детската градина да запише детето поради нередовност на документите обуславя неизпълнение на фактическия състав на чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата. След като детето не е прието и не е записано в държавна или общинска детска градина поради липса на свободни места за съответната учебна година, е налице основание за издаване на оспорената заповед за отказ за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за неговото отглеждане и обучение. Не намират опора в приложимата нормативна уредба доводите в касационната жалба, че директорът на детската градина е следвало служебно да се снабди с информацията за професионалния статус на другия родител. Останалите възражения, свързани с причините, поради които детето е записано в частна детска градина преди обявяване на класирането в детските градини и подготвителни групи към училищата и свързани неудобства за него и финансови последици за родителите при отписване от частната детска градина и преместване в по-късен момент в общинското детско заведение са израз на грижата на родителите за детето им и са житейски разбираеми, но са правно ирелевантни към преценката за законосъобразност на обжалваната заповед, както е приел решаващият съд. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция от ответника по касационната жалба за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, Д. Н. следва да заплати на Столична община сумата 100лв. разноски, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,