Решение № 3111 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 610/2017 г.

Решение № 3111 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 610/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. К. чрез гл. юрк. А. С. срещу Решение № 242 от 28.11.2016 г., постановено по адм. дело № 233/2016 г. по описа на Административен съд К. с доводи, че е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна - И. П. Г., ЕГН **********, от гр. Б. чрез пълномощника си адв. В. Найденов в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на I и II колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд К. е осъдил Областна дирекция на МВР гр. К. да заплати на И. П. Г., от гр. Б. обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер от 600 (шестстотин) лева, ведно със законната лихва, върху присъдената сума, считано от завеждането на исковата молба (06.04.2016 г.) до пълното изплащане на задължението, представляващи платените от него разноски за процесуално представителство по НАХД № 893/2014 г. по описа на Районен съд К. и по КНАХД № 76/2015 г. по описа на Административен съд К., както и сумата от 378 (триста седемдесет и осем) лева, представляваща разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление № 14-1139-000936 от 03.09.2014 г., издадено от началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР К., И. П. Г. е заплатил за адвокатска защита сумата от общо 600 лева, за което по делата са приложени писмени доказателства - договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 001716 от 10.11.2014 г. (л. 9) за сумата от 300 лева, представен по НАХД № 893/2014 г. по описа на Районен съд К. и друг договор за правна защита и съдействие от 23.02.2015 г. (л. 10) за сумата от 300 лева, представен по КНАХД № 76/2015 г. по описа на Административен съд К. Въз основа на тази фактическа установеност решаващият съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а дейността на органа - негов издател. Актът - наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл е постановеното Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., което е задължително за съдилищата. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в размер на 600 (шестстотин) лeва заплатено адвокатско възнаграждение в брой, съгласно приложени Договор за правна защита и съдействие от 05.01.2017 г. (л. 24), пълномощно (л. 23) и списък по чл. 80 от ГПК (л. 25) по настоящето дело. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение