Решение № 12740 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10633/2010 г.

Решение № 12740 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10633/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на Хушяр Салем Улябак, гражданин на Ирак, срещу решение № 9008 от 30.06.2010 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 11344 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд. С него жалбата му срещу решение № 283 от 17.07.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет е отхвърлена. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевират доводи за неговото противоречие с материалната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тълкувана във връзка с разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС. По съображенията, изложени в жалбата и тези в съдебно заседание се моли, да се отмени решението на съда. Ответната страна - Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез процесуален представител юрк. Кулинова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения излага в представени писмени бележки. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и обосновано, постановено при спазени съдопроизводствени правила, с правилно приложени Закон за убежището и бежанците (ЗУБ) и Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС. Предлага жалбата да бъде отхвърлена. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение, е бил сезиран с жалба от Хушяр Салем Улябак, гражданин на Ирак, срещу решение № 283 от 17.07.2009 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 8 и 9 ЗУБ. Съдът е приел, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В рамките на административното производство е проведено интервю с кандидата, към преписката са приобщени справки за обстановката в страната по произход - справка на дирекция "Международно право" вх. № 3486/26.11.2007 г., справка на дирекция "Международна дейност" вх. № 585/24.02.2009 г., представен е и Меморандум на ВКБООН от 24.04.2009 г. Всички тези доказателства, както и сочените от чужденеца мотиви за търсената закрила са подробно обсъдени от административния орган, който е достигнал до извод за липса на тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен конфликт. Съдът е възприел мотивите на административния акт, като в допълнение е посочил, че по отношение на лицата от Ирак, търсещи закрила, вече има промяна при преценката за нуждата им от убежище, която се установява за всеки случай поотделно. Приел е, че не са налице основания за предоставяне на исканата закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, а жалбоподателят е подал молба за предоставяне на такава, едва след като е бил заловен от граничните органи с цел да узакони нелегалния си престой в страната. Така постановеното решение е правилно. Законосъобразни са изводите на тричленния състав на ВАС, че по отношение на иракския гражданин не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Изтъкнатите от чужденеца причини за отпътуване от Ирак не са свързани с опасения за сигурността и правата му поради неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Молителят не е бил принуден да отпътува от Ирак, а е заминал по собствено желание - легално, с национален паспорт, който е оставил в Турция. Целта му е била само преминаване през България и установяването му в Гърция, но е бил заловен от граничните органи. При проведеното интервю Хушяр Улябак е твърдял, че в Ирак е заплашен живота му поради това, че шие униформи за полицията, но независимо от това е продължил да работи същата работа, а само е променял адреса на местоработата си. Не е и пожелал да се премести да живее и работи в друг регион на северен Ирак. Твърденията му, че съществува заплаха за неговия живот, сигурност и свобода не могат да бъдат свързани с никой от признаците на преследване по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Законосъобразни са съображенията на тричленния състав на ВАС и по отношение отказа на административния орган да предостави хуманитарен статут на иракския гражданин на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Не могат да се приемат доводите в касационната жалба, че е допуснато нарушение на материалната норма на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тълкувана във връзка с Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС. Според касационния жалбоподател от граматичното тълкуване на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ се налагал изводът, че при ситуация на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт иманентно са налице и тежки и лични заплахи за живота и сигурността на търсещия закрила. Заплахата за личността се предполагала от естеството на самата ситуация на въоръжен конфликт, в която всяко цивилно лице може да стане жертва на военните действия. Действително, съгласно решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на европейските общности по дело С-465/2007 г. с предмет преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по - широк план. Тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт". Разгледаното насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като "безогледно", термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст "лични" трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащ въоръжен конфликт, безогледно насилие, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи по смисъла на чл. 15, б. "в" от директивата. Тричленният състав на ВАС изцяло се е съобразил с посоченото тълкуване на директивата, като го е съпоставил с актуалните данни за ситуацията в Ирак. Съгласно становище на Министерство на външните работи вх. № 2122/20.07.2009 г. на ДАБ "цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа на общоприетите критерии и дефиниции, не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт". Посочено е, че "в момента отсъстват основания, към който и да било район или провинция на страната да се приложи квалификация за наличие на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт". Въз основа на тези обстоятелства съдът е приел, че не са налице основания да се счита, че самото присъствие на молителя в Ирак би довело до реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Анализирайки съдържанието на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ във връзка с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, съдът правилно е достигнал до заключение за липсата на основателни причини - заплаха за живота, сигурността или свободата, за предоставяне на хуманитарен статут, и няма пречки заявителят да се завърне в родината си. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия,