Решение № 4216 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3682/2018 г.

Решение № 4216 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3682/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от И. Павлов от гр. [населено място], подадена чрез адв. П. Василев, срещу решение № 197 от 9.01.2018 г., постановено по адм. дело № 9688/2017 г. от Административен съд – С. град. С него е отхвърлена жалбата на касатора против решение № Ж-239/18.07.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията). С касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Иска се отмяната му и връщане на преписката на КЕВР за ново произнасяне. Решението се оспорва и в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. С втора жалба с характер на частна жалба И. Павлов изрично оспорва решението в частта му за разноските и иска отмяната му, а алтернативно – за изменението му, като размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение бъде намален в съответствие с разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране в писмен отговор оспорва частната жалба, насочена срещу решението в частта за разноските. Счита същата за недопустима, поради което прави искане за оставянето й без разглеждане. По основателността изказва мнение, че присъденото в полза на Комисията юрисконсултско възнаграждение е определено в справедлив размер. Затова иска отхвърляне на частната жалба като неоснователна. В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Ненков, оспорва касационната жалба и отправя искане за оставяне на обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно в сила. Претендира сторените по делото разноски. Заинтересованата страна – "Е.-П. М." АД не ангажира становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Дава становище за основателност на частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по същество и основателна в частта за разноските. Производството пред Административен съд – С. град е било образувано по жалба на И. Павлов срещу решение № Ж-239/18.07.2017 г., издадено от КЕВР, след като с решение № 4180 от 16.06.2016 г. по адм. дело № 6417/2015 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 5825 от 10.05.2017 г. по адм. дело № 9208/2016 г. на Върховния административен съд, е отменено решение № Ж-224/28.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (сега Комисия за енергийно и водно регулиране) и преписката е върната на органа за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. С отменителното решение е направен извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на оспорения административен акт. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на административнопроизводствените правила на АПК и чл. 142 - чл. 149 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, при съобразяване на материалноправните предпоставки на ЗУТ, ЗЕ и Наредба № 9 от 09.06.2014 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи. Дадени са указания да се извърши проверка на място и да се представят документи, от които да се установи какви точно дейности по реконструкция и ремонт на мрежа ниско напрежение (НН) в кв. "И." на гр. В. са осъществени, в кои имоти и на кои собственици са били подменени средствата за техническо измерване (СТИ) и къде са били поставени същите, чия собственост е била съществуващата преди реконструкцията мрежа НН, къде са били свалени старите медни проводници, дали същите са били взети от електроразпределителното дружество и са били съхранявани от него или са били предоставени на други лица. Дадени са и указания, че ако при извършване на дължимата проверка регулаторът установи, че произнасянето по определени въпроси е от компетентността на друг орган, материалите от преписката по тях следва да бъдат изпратени за произнасяне от съответния компетентен орган. В изпълнение на дадените от съда указания със заповед № З-Е-83/06.06.2017 г., изменена със заповед № З-Е-86/09.06.2017 г. на председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от Правилника за дейността на КЕВР и на нейната администрация е сформирана работна група, която на 15.06.2017 г. е извършила проверка на място по преписката, както и по документи. При проверката на място е установено, че обект с абонатен № 0110108041 се захранва с електрическа енергия от трафопост (ТП) 290, клон 1 с дължина на трасето до стълб № 8 (където е изнесено СТИ на жалбоподателя), като разстоянието от него до границата на собственост (оградата на имота) е приблизително 10 м, а дължината на проводника от таблото до границата на имота е приблизително 20 м. В електромерното табло, разположено на стълб № 8 са били монтирани две СТИ, като СТИ с ф. № 7832902 е средството, отчитащо консумираната ел. енергия от живущите в процесния обект. Установено е, че СТИ е технически изправно. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол № Е-19/01.02.2017 г. С него на "Е.-П. М." АД е дадено предписание в срок до 28.06.2017 г. да предостави на КЕВР пълна извадка от инвентарната книга за елементите на електроразпределителната мрежа НН от ТП 290 до стълб № 8 (вкл.) на клон 1 в т. ч. инвентарен номер, име на актив, номер на актива, дата на придобиване и др. В отговор електроразпределителното дружество е декларирало, че елементите на електроразпределителната мрежа НН от ТП 290 до стълб № 8 (вкл.) на клон 1 при първоначалното им изграждане не са били заведени като отделен актив, а в миналото електроразпределителната мрежа НН на гр. В. е била заведена като един дълготраен актив под № 207100019635, като за последното е представена справка от инвентарната книга на дружеството, актуална към 31.05.2017 г. С решение № Ж-239 от 18.07.2017 г. на КЕВР на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ и чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката производството по преписката е прекратено в частта относно твърдението за неправомерно преместване на СТИ, а на основание чл. 31, ал. 2 от АПК копие от жалбата и решението са изпратени по компетентност на Министерството на енергетиката, Дирекцията за национален строителен контрол и Окръжна прокуратура – В.. С обжалваното пред настоящата касационна инстанция решение № 197 от 09.01.2018 г. по адм. дело № 9688/2017 г. Административен съд – С. град е отхвърлил жалбата и е осъдил И. Павлов да заплати на КЕВР разноски в размер на 500 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното пред него решение № Ж-239/18.07.2017 г. на КЕВР е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като същото съдържало фактически и правни основания с оглед изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При провеждане на административното производство и при постановяване на акта не било допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗЕ редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждали в наредбата по чл. 60, а именно Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (обн. ДВ, бр. ЗЗ/05.04.2013 г.). В съответствие с чл. 143, ал. 6 от Наредба № 3 от КЕВР било изискано писмено становище по жалбата от енергийното дружество. В изпълнение на изискванията на чл. 144 и чл. 145 от същата наредба били събрани всички доказателства и изготвен доклад. Според съда КЕВР е изяснила фактите и обстоятелствата от значение за случая. Сформирана била работна група, която е извършила проверка по документи и на място, съставен бил и констативен протокол със съответните доказателства, изготвен бил доклад за резултата от проверката, както и проект на решение. Оспореният акт бил издаден и в съответствие с материалноправните разпоредби. Спазени били изискванията за упражняване на контрол по Наредба № 9 от 09.06.2014 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи. При извършената проверка на място на процесното СТИ не били открити технически нарушения при отчитането на показанията му, както и нарушения на токоподаването. Приложени били разрешения за строеж на електрическата мрежа и разрешение за ползване от началника на РДНСК – В., кадастрален план, на който е отбелязан стълб № 8 с преместено СТИ. От представените документи се установявало, че приложените от "Е.-П. М." АД процедури са в съответствие със законовите разпоредби на ЗУТ. Относно наведените от жалбоподателя доводи за липса на кабели при смяната на електропреносната мрежа, от даденото от електроразпределителното дружество становище се установявало, че при първоначалното изграждане на мрежата кабелите не били заведени като отделен актив, а били причислени към общия актив на дружеството. Въпреки че КЕВР не установила нарушение, същата упражнила своето правомощие по чл. 77, ал. 2, т. 2 от ЗЕ да уведоми органите на специализирания контрол с оглед предприемането на мерки от кръга на тяхната компетентност, като препратила копие от жалбата на Окръжна прокуратура – В. и ДНСК. Обжалваното решение е правилно по същество и неправилно в частта за разноските. От данните по делото се установява, че в хода на извършената на 15.06.2017 г. проверка на място, назначена със заповед № З-Е-86/09.06.2017 г. на председателя на КЕВР в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, от страна на органа са предприети съответните дължими действия, като е направена документална проверка и проверка на място, резултатите от която са обективирани в констативен протокол. Относно мястото на монтиране на електромерното табло се установява, че са спазени нормативните изисквания. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. По силата на чл. 29, ал. 5 от Наредба № 6 електромерните табла се монтират до или на границата на имота на клиента на място, определено от оператора на разпределителната мрежа. По този начин е дадена възможност за преценка на оператора на разпределителната мрежа къде да бъдат монтирани електромерните табла. При тази нормативна уредба и предвид установеното, че таблото е на приблизително 10 м от границата на имота, то правилно първоинстанционният съд е приел, че поставените нормативни изисквания са спазени. При дадено изискване измервателните уреди да са до или на границата на имота на клиента, като границата са изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи, без да е зададен критерий за това какво следва да е разстоянието "до границата" не може да се определи, че в случая цитираните разпоредби са нарушени. Действително, в ал. 6 на чл. 29 от Наредба № 6 е предвидена възможност операторът на разпределителната мрежа да монтира електромерните табла и захранващите им електропроводни линии в жилищни сгради, етажна собственост, на определено от него място в общите части на сградата, но предвид диспозитивния характер на тази разпоредба, също не се установява допуснато нарушение. По отношение на твърдението на жалбоподателя, че при смяната на СТИ не са му били върнати медни проводници, които са били негова собственост, се установява, че КЕВР е изискала информация от "Е.-П. мрежи" АД. Енергийното предприятие е предоставило информация, че елементите на електроразпределителната мрежа НН от ТП 290 до стълб № 8 на клон 1, при първоначалното им изграждане не са били заведени като отделен актив. Електроразпределителната мрежа НН на гр. В. е била заведена като един дълготраен актив под № 207100019635, за което е представена справка от инвентарната книга на дружеството. Така повдигнатия спор остава неразрешен. Същият обаче не може да се реши в рамките на административното производство. Правилно в оспорения административен акт е отбелязано, че КЕВР не може да са произнася по възникнали спорове относно право на собственост върху дадена вещ, по които компетентен да се произнесе е единствено гражданският съд, нито пък може да установи дали е налице неправомерно отнемане на чужда вещ, който въпрос е от компетентността на прокуратурата. При тези данни КЕВР е осъществила дължимия по закон административен контрол за извършени от страна на лицензираното дружество нарушения, а след като е отчела, че разрешаването на част от повдигнатите в жалбата въпроси не са от нейната компетентност е препратила материалите от преписката на компетентните органи. Затова и в изпълнение на указанията, дадени с влязло в сила съдебно решение с т. II от оспорения акт Комисията е изпратила копие от жалбата на Министерството на енергетиката, Дирекцията за национален строителен контрол и Окръжна прокуратура – В., които следва да се произнесат по повдигнатите с жалбата въпроси. Обжалваното решение № 197 от 09.01.2018 г. по адм. дело № 9688/2017 г. на Административен съд – С. град на административния съд е неправилно в частта, с която съдът е осъдил И. Павлов да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Първоинстанционният съд се е позовал на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Към момента на постановяване на обжалваното решение обаче е действала разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложима според препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. Според чл. 78, ал. 8, изр. 2 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, която в нейния чл. 24 предвижда възнаграждение по административни дела за една инстанция от 100 до 200 лв. Първоинстанционният съд е следвало да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в определените от чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ граници, а не по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора И. Павлов следва да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. А обжалваното решение следва да се отмени по отношение на присъдените разноски за горницата над 100 лв. Разноски са поискани и пред настоящата инстанция. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за касационното производство. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл. 143, ал. 4 от АПК от процесуалния представител на ответника, следва да бъде уважено. Затова И. Павлов следва да бъде осъдена да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски в размер на 100 лв. за касационната инстанция, определени по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,