Решение № 5757 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 289/2010 г.

Решение № 5757 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 289/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ДЗЗД "Цани", гр. Варна срещу решение № 1870 от 9.11.2009 г., постановено по адм. дело № 2452 по описа за 2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 030900438 от 29.6.2009 г. на ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 430 от 17.8.2009 г. на директора на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП за установени данъчни задължения по ЗДДС за м. 1.2008 г. Твърди неправилност на решението с оглед наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяната му със законните последици. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 030900438 от 29.6.2009 г. на ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 430 от 17.8.2009 г. на директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП за установени данъчни задължения по ЗДДС за м. 1.2008 г. поради допълнително начисляване на ДДС в резултат на осъществено вътрешнообщностно придобиване на лек автомобил втора употреба от доставчик от страна-членка на Европейския съюз - "R+B Automobile" с VIN DE 814804495 през м. 1.2008 г. съгласно договор/фактура № 85 от 10.1.2008 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че данъчнозадълженото лице не е представило или изискало никакви доказателства, които да установяват наличие на условие, изключващо вътреобщностно придобиване, или, че доставчикът му е действал така, че да приложи за процесната доставка специалния режим за облагане на маржа. Решението е правилно. Съдът е направил преценка на събраните доказателства, доколкото такива са събрани в ревизионното производство и е извел законосъобразни изводи. Не се възприемат твърденията в касационната жалба, тъй като същите не почиват върху други данни, които биха могли да бъдат противопоставени събраните данни. Твърденията на всяка една от страните би следвало да подлежи на общо основание на доказване. Затова и данъчно-задълженото лице е следвало да се ангажирало с представяне на доказателства. Няма нито удостоверения за немското дружество, нито каквито и да било други данни, че немското дружество е данъчно задължено лице, подлежащо на ДДС с идентификационен номер. Чуждестранният продавач е декларирал обороти за ВОД към жалбоподателя в размер на 13800 евро. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС определя, че вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно-задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната разпоредба следва да са налице следните предпоставки: да е осъществено придобиване на право на собственост върху стоки, доставчикът да е регистриран да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на общността. Документирането на доставките е уредено в глава 11 на ЗДДС, действащ след 1.1.2007 г., като в чл. 117 Първоинстанционният съд правилно е приел, че в процесния случай не са налице изискващите се документи затова. Не може да се приеме, че датата на вписването в системата VIES следва да се приеме за начало на регистрацията за целите на ДДС. Факт е, че няма данни испанското дружество-получател да е било регистрирано според Регламент № 1798/2003 г. на Съвета от 7.10.2003 г. към датата на възникване на данъчното събитие, но включването на задължените субекти в системата за контрол и обмен на информация между държавите членки не е конститутивен елемент относно регистрирането за целите на ДДС в страните-членки на ЕС. Легалната дефиниция за VIES декларацията е дадена в § 1, т. 44 от ДР на ЗДДС, както е посочил съдът, като според нея тя е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки. Наименованието й е абревиатура на европейската информационна система за обмяна на информация и данни между данъчните администрации на държавите членки относно функционирането на ДДС при вътреобщностната търговия. Дава възможност за проверка на валидността на данъчните идентификационни номера по ДДС на участниците в търговския обмен при тази търговия. Данъчните идентификационни номера на европейските фирми са с абревиатура VIN. Валиден VIN е идентификационният номер на лице, което към датата на възникване на данъчното събитие, обективирано във фактура за ВОД, е регистрирано за целите на облагането с ДДС в държавата-членка, издала този номер. След като не са били представени от страна на касатора други данни, а е налице доказателство, че самият продавач-немското дружество е декларирал в подадената VIES декларация, че сделката представлява вътрешнообщностно придобиване и е приложил режим на маржа на цената, то правилно съда е приел, че органите по приходите правилно са определили допълнителния ДДС. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,