Решение № 13042 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10322/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на земеделския производител (ЗП) С. К. С. , гр. Пловдив, подадена чрез упълномощен представител адв. Д. Зарева от САК, срещу Решение 5876 от 28.06.2024г., постановено по адм дело 2386/ 2023г. по описа на Административен съд Пловдив (АС Пловдив). Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което предявените от него срещу Регионална инспекция по околната среда и водите Бургас (РИОСВ Бургас) искови претенции да бъдат уважени изцяло. Претендира сторените разноски във всяка съдебна инстанция съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът- Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Бургас в писмено становище, чрез упълномощен представител гл. юрисконсулт Ковачева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. В открито съдебно заседание и представените писмени бележки чрез адвокат П. Владикова БАК, иска оставяне в сила на решението на Административен съд- Пловдив, като валидно, допустимо и правилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на подадената касационна жалба и правилност на обжалваното решение. Поради това, че не са налице предпоставките на чл.209 АПК счита, че съдебното решение следва да остане в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт са ОТХВЪРЛЕНИ изцяло предявените от земеделския производител С. К. С. с БУЛСТАТ [номер], с адрес в гр. Пловдив, [улица], искове за осъждане на ответника- Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Бургас, БУЛСТАТ [номер], да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи претърпяна загуба в размер на 4 026 954,31 лева, дължащи се на стойността на заплатена неустойка по договор за доставка на угоени патици от 04.04.2018г., сключен между ЗП С. К. С. и Ависпал ООД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, от датата на исковата молба 01.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, изчислена от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт 16.04.2021г. до 30.06.2022г.; обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи от нереализиране на бизнес-плана по договор за отпускане на финансова помощ от 14.08.2014г. по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 с ДФЗ, за периода от 14.08.2018г. до 14.08.2019г., в размер на 543 069,41 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, от датата на исковата молба 01.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, изчислена от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт 16.04.2021г. до 30.06.2022г.; обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи от нереализиране на договор за доставка на угоени патици от 04.04.2018г. с Ависпал ООД, представляващи разликата между себестойността на огушената патица и продажната цена по договора в размер на 726 950 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, от датата на исковата молба 01.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, изчислена от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт 16.04.2021г. до 30.06.2022г., всички те, в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед РД-70/18.05.2018г. на директора на РИОСВ Бургас, с която е била приложена принудителна административна мярка спиране на производствената дейност на ферма за отглеждане на животни (птицеферма), находяща се в землището на с. Вълчин. Производството пред административния съд е при повторно разглеждане на делото, като е образувано във връзка с Решение 8690/ 20.09.2023г. на ВАС, постановено по адм. дело 3739/2023г., с което е отменено Решение 269/10.02.2023г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело 1736/2022г., с което са уважени изцяло предявените искове за обезщетение за имуществени вреди. Първоначалното решение на адм. съд е отменено в обжалваната му част и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при съобразяване със задължителните указания, дадени в решението на ВАС. Във връзка с това административният съд е разгледал исковата молба на земеделски производител С. К. С., с адрес в гр. Пловдив против Регионална инспекция по околната среда и водите Бургас, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи претърпяна загуба в размер на 4 026 954,31 лева, дължащи се на стойността на заплатена неустойка по договор за доставка на угоени патици от 04.04.2018г., сключен между ЗП С. К. С. и Ависпал ООД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, от датата на исковата молба 01.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, изчислена от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт 16.04.2021г. до 30.06.2022г.; обезщетение за претърпени имуществени вреди,съставляващи пропуснати ползи от нереализиране на бизнес-плана по договор за отпускане на финансова помощ от 14.08.2014г. по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 с ДФЗ, за периода от 14.08.2018г. до 14.08.2019г., в размер на 543 069,41 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, от датата на исковата молба 01.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, изчислена от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт 16.04.2021г. до 30.06.2022г.; обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи от нереализиране на договор за доставка на угоени патици от 04.04.2018г. с Ависпал ООД, представляващи разликата между себестойността на огушената патица и продажната цена по договора в размер на 726 950 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, от датата на исковата молба 01.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, изчислена от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт 16.04.2021г. до 30.06.2022г., всички те, в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед РД-70/18.05.2018г. на директора на РИОСВ Бургас, с която е била приложена принудителна административна мярка спиране на производствената дейност на ферма за отглеждане на животни (птицеферма), находяща се в землището на с. Вълчин. Назначил е допълнителна експертиза и е приобщил към делото счетоводни документи на ищеца. Административният съд установил, че на 14.08.2014г. ЗП С. С. е сключил с Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ Договор за отпускане на финансова помощ по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейностите, заявени за финансиране с проект 02/121/06692, а именно: Оборудване на помещения във ферма за угояване на патици порода Мюлар , във връзка с което е представил бизнес план. Със Заповед РД 193/22.12.2016г. на директора на РИОСВ - Бургас на основание чл. 158, т. 3 и т. 4, чл. 159, ал. 1 и ал. 2 и чл. 160 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във връзка с констативен протокол 011161/К-7-76/07.12.2016г. и констативен протокол 010811/К-2-43/19.12.2016г., на земеделския производител е наложена принудителна административна мярка - спиране производствената дейност на птицефермата чрез пломбиране и спиране достъпа до сградите, включително птицекомбинатите. Заповедта, подлежаща на предварително изпълнение съгласно чл. 160, ал. 5 от ЗООС, не е била обжалвана в законоустановения срок. Във връзка със заповедта са извършвани проверки, за които са съставени констативни протоколи от 25.01.2017г., 20.02.2017г., 23.08.2017г., в които е отразено извършване на пломбиране с оловна пломба на МОСВ/РИОСВ на отделните птицекомбинати на ЗП С. С.. ЗП С. С. сключил на 04.04.2018г. договор за доставка на угоени патици с Ависпал ООД, съгласно който следвало да достави 360 000 броя угоени патици с единична цена за един брой угоена патица от 31 лева без ДДС, със срок на действие от 01.01.2020г. до 31.12.2022г. По договора е договорена неустойка при пълно неизпълнение в размер на 30 % от стойността на целия договор. Договорът е развален едностранно от Ависпал ООД поради неизпълнение от страна на продавача ЗП С. С., с претенции за неустойка в размер на 3 348 000 лева. На 16.05.2018г. била извършена проверка, за която бил съставен констативен протокол 013851/К-19-5 от 16.05.2018 г. Въз основа на него Директора на РИОСВ Бургас издал Заповед РД-70/18.05.2018г., с която на основание чл. 158, т. 3 и т. 4, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 и чл. 160 ЗООС била наложена принудителна административна мярка спиране на производствената дейност на птицефермата на ищеца чрез пломбиране и спиране достъпа сградите на фермата. По жалба на ЗП С. С. заповедта е окончателно отменена с Решение 4916/ 16.04.2021г. по адм. дело 800/2021г. по описа на ВАС. С наказателно постановление 86/13.11.2018г. на ЗП е наложена административна санкция глоба в размер на 10000 лева за това, че на 10.08.2018 г. ЗП не е изпълнил предписание дадено с констативен протокол 013853/К- 19-7/31.05.2018 г. - да не се нарушава целостта на оловните пломби, с които е извършено пломбиране на птицекомбинатите, в изпълнение на заповед РД-70/ 18.05.2018г. на директора на РИОСВ- Бургас за налагане на принудителна административна мярка - спиране на производствената дейност на птицефермата, което като необжалвано е влязло в сила. За установяване на фактите по делото съдът е изслушал и приел по делото заключение по допусната съдебно- счетоводна експертиза на вещо лице, както и заключение по допусната съдебно-графологична експертиза. Административният съд от правна страна приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ незаконосъобразен административен акт, който да е отменен по съответен ред - Заповед РД-70/ 18.05.2018г. на Директор на РИОСВ Бургас за налагане на принудителна административна мярка- спиране на производствената дейност на птицефермата на ищеца чрез пломбиране и спиране на достъпа до сградите, отменена като незаконосъобразна с Решение 4916/16.04.2021г. на ВАС, постановено по адм. дело 800/ 2021г. Според мотивите изложени от съда, невъзможността за извършване на стопанска дейност от ищеца се дължала на Заповед РД 193/ 22.12.2016г. на Директора на РИОСВ Бургас, с която е приложена принудителна административна мярка спиране на производствената дейност на птицефермата на ищеца чрез пломбиране и спиране на достъпа до сградите. Заповедта и допуснатото по закон /ЗООС/ предварително изпълнение не били обжалвани от ЗП, поради което съдът приел, че принудителната административна мярка не е била отменена, и не е осъществено от страна на наложилия я орган вдигане на поставените оловни пломби. Посочил, че с оглед на установеното не била налице изискуемата причинна връзка между твърдените вреди и отменената Заповед 70/ 18.05.2018г. на Директор на РИОСВ Бургас. На следващо място приел, че ищецът е сключил Договор от 04.04.2018г. въпреки наложената ПАМ за спиране на дейността, поради което приел, че е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, изключваща присъждане на обезщетение за претендираните вреди. Посочил, че Договорът от 04.04.2018г. и Договорът за цесия, за наличие на вземане на ЗП С. С. към Ависпал ООД, с който е извършено прихващане, представлявали частни писмени документи, които нямат достоверна дата, и които не се ползват с материална доказателствена сила. По отношение на исковата претенция за присъждане на обезщетение за вреди от неизпълнение на бизнесплана, съставен за целите на производството пред ДФЗ по отпускане на финансова помощ, съдът приел, че вредите се претендирали от една и съща стопанска дейност, от която се претендирали и вреди за неизпълнение на договора с Ависпал ООД - отглеждането и гушенето на патици в процесния обект. В заключение решаващият съд е преценил, че по делото не е доказано наличието на пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между отменения като нищожен административен акт и твърдените от ищеца имуществени вреди. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. 1). Предявени са обективно съединени искове, всеки с различна цена и с различен предмет, като основанието на претендираните вреди е едно, а именно: отменен като незаконосъобразен административен акт. В случая ищецът претендирада се осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4 026 954, 31 лева, дължащи се на стойността на заплатена неустойка и лихви за забава по договор за доставка на угоени патици от 04.04.2018 г., сключен между ЗП С. С. и "Ависпал" ООД, вреди от пропуснати ползи от нереализиране на бизнес-плана по договор за отпускане на финансова помощ от 14.08.2014 г. по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 с ДФЗ, за периода от 14.08.2018 г. до 14.08.2019 г., в размер на 637 684, 40 лева; вреди от нереализиране на договор за доставка на угоени патици от 04.04.2018 г. с "Ависпал" ООД, представляващи разликата между себестойността на огушената патица и продажната цена по договора в размер на 726 950 лева. Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; настъпила вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. 2) Така претендираните вреди от обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4 026 954, 31 лева, дължащи се на стойността на заплатена неустойка и лихви за забава по договор за доставка на угоени патици от 04.04.2018 г., сключен между ЗП С. С. и "Ависпал" ООД, са доказани в настоящото производство. Дължимото обезщетение за вреди обхваща както претърпяната загуба, така и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от отменения акт, противоправното действие или бездействие. Под преки вреди следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие и установения за незаконосъобразен акт. Настоящият състав не приема тезата на ответника РИОСВ, че принудителната административна мярка не е била отменена и е произвела правно действие. Налице е първата предпоставка от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ- незаконосъобразен акт, по повод административна дейност, отменен по съответния ред. Със заповед РД-70/18.05.2018 г. на директора на РИОСВ - Бургас на основание чл. 158, т. 3 и т. 4, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 и чл. 160 ЗООС, във връзка с констативен протокол 013851/19-5 от 16.05.2018 г. е наложена принудителна административна мярка спиране на производствената дейност на птицефермата на ищеца чрез пломбиране и спиране достъпа до изрично изброени сгради. Съгласно правилото на чл.160, ал.5 ЗООС обжалването на заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка не спира изпълнението й. Следователно предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона. С Решение 4916/ 16.04.2021 г. по адм. дело 800/2021 г. по описа на ВАС е отменена обжалваната заповед РД-70/18.05.2018 г. на директора на РИОСВ Бургас. Това решение е окончателно. Установено е наличието на първата предпоставка на визираната в чл. 1, ал.1 ЗОДОВ хипотеза, а именно незаконосъобразен административен акт Заповед РД-70/18.05.2018г., с която на основание била наложена принудителна административна мярка спиране на производствената дейност на птицефермата на ищеца чрез пломбиране и спиране достъпа сградите на фермата, надлежно отменена, като незаконосъобразна по съответния ред. Не могат да се споделят и изводите на първоинстанционния съд, че ищецът сам се е поставил в положение ПАМ да породи правното си действие за периода до неговата отмяна, като първоначалната заповед от 2016 г. не е обжалвана и не е искано спиране на процесната заповед от 2018г. ЗП е извършвал дейност, от която е получавал приходи. От значение е обективното състояние и фактът, че обектът е функционирал непосредствено преди издаването на заповед РД-70/18.05.2018 г. и е спрял да функционира в резултат на наложената със заповед РД-70/18.05.2018 г. ПАМ. Относно вторият обективен признак за търсената отговорност по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, свързан с това да са настъпили реално претърпени имуществени вреди, които в настоящият случай са посочени като загуби, представляващи заплатени неустойка и лихви за забава по договор за доставка на угоени патици от 04.04.2018 г., сключен между ЗП С. С. и "Ависпал" ООД съдът счита, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че патримониумът на ищеца е бил увреден със сумите по осъдителното спрямо него арбитражно решение. Изложеното по-горе е относимо и по отношение на договорената между страните неустойка, целяща обезпечаване на срочното и качествено изпълнение на договорите, като за същата е приложима и разпоредбата на чл. 309 от Търговския закон. Този факт обуславя наличието на претърпяна имуществена вреда, която безспорно се дължи на отменената незаконосъобразна заповед на директора на РИОСВ-Бургас, довела до невъзможност за неговото изпълнение. В случая от заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза се установи, че задължението по осъдителното решение е разплатено, което е довело до намаляване на имуществото на ищеца. Според приетата и неоспорена от страните експертиза (лист 48 от адм. дело 2386/ 2024 на АС Пловдив) общата сума, установяваща финансовия резултат (отчетена в разходите на ЗП С. С. по ГДД за 2022г.) е 4 026 954, 31 лева. От представената ГДД по чл.50, за 2022 г., подадена от ЗП С. С. на 22. 06. 2023 г. е установено, че отчетените за разход неустойки са отразени във финансовия резултат на ЗП С. С., като счетоводна и данъчна загуба. Заключението не е оспорено и било прието за компетентно и обективно изготвено. От установеното се налага изводът, че за земеделския производител е настъпило имуществено разместване, като същото е претърпяло реална загуба, изразяваща се в заплатената неустойка. Претърпяната загуба представлява намаляване на имуществото му /обедняване/, като в същото се включват и вземанията от длъжници. Налице е и третият елемент причинно следствена връзка между отменения административен акт заповед РД-70/18.05.2018 г. на директора на РИОСВ - Бургас и настъпилите вреди. Негативните последици на договорното неизпълнение, арбитражното решение и погасяването на дълга, вероятно е нямало да настъпят, ако земеделският производител имаше възможност да изпълнява сключения с "Ависпал" ООД договор за доставка на угоени патици. Това обективно произтича от невъзможността да ползва по предназначение сградите в животновъдния обект, поради ограничаване на достъпа до същите от страна на РИОСВ Бургас, въз основа на отменената по- късно заповед от 18.05.2018г. Поредността на събитията сключване на договор за доставка, административното затваряне на обекта и разваляне на договора и плащане, обективира причинно следствена връзка между събитията. С оглед изложеното, съдът счита за доказана претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи претърпени загуби в размер 4 026 954, 31 лева - заплатена неустойка по договор за доставка на угоени патици от 04.04.2018 г., сключен между ЗП С. С. и "Ависпал" ООД. В този смисъл съдът намира за основателна и претенцията за заплащане на законната лихва от момента на предявяване на исковата молба- 01. 07. 2022 г. до окончателното й изплащане. Дължима е и сума, представляваща лихва за забава, но не, от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт - 16.04.2021 г. до подаване на ИМ 30.06.2022 г. Дължимият период е от погасяване на вземането 07.02. 2022 г. до завеждане на исковата молба - 01. 07. 2022 г. Едва тогава след погасяване на задължението е налице загуба на средства и съответно начало на периода, през който тече дължимата лихва върху главницата. Независимо, че заплащането на лихва върху просрочено задължение представлява реално претърпяна вреда, в търговския оборот не е допустимо върху тези лихви да се начисляват лихви за забава, тъй като се получава двойно олихвяване. Налице е забрана за заплащане на лихва върху лихвата. 3) Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по отношение на претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи от нереализиране на бизнес-плана по договор за отпускане на финансова помощ от 14.08.2014г. по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 с ДФЗ, за периода от 14.08.2018г. до 14.08.2019г., в размер на 543 069,41 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, от датата на исковата молба 01.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, изчислена от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт 16.04.2021г. до 30.06.2022г. В тази част съдебният акт е правилен и обоснован от мотивиран юридически анализ. 4) Касационната жалба на земеделския производител е НЕОСНОВАТЕЛНА и по отношение на претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи от нереализиране на договор за доставка на угоени патици от 04.04.2018г. с Ависпал ООД, представляващи разликата между себестойността на огушената патица и продажната цена по договора в размер на 726 950 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, от датата на исковата молба 01.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, изчислена от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт 16.04.2021г. до 30.06.2022г., Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда и представлява доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото, като не може да почива на общо допускане за настъпване на увеличаването. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства, да е обективно очаквано увеличение на имуществото. Пропуснатата полза е налице, ако има неосъществено увеличение на имуществото на пострадалия субект, което е щяло да настъпи със сигурност и това увеличение непременно е щяло да се осъществи, ако не е бил незаконосъобразния акт, противоправното действие или бездействие. Пропусната полза се изразява в това, че даден субект пропуска да осъществи една полза, а именно да увеличи имуществото си, макар да са съществували всички условия за това, като единствено увреждането го лишава от възможността да реализира една сигурна облага. Пропуснатата полза е това увеличение на имуществото на увредения, което при обикновени условия би настъпило, ако ответникът не бе го увредил, т.е. тази, която при обикновено развитие на нещата би могла с висока степен на вероятност да се очаква. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, въз основа на които е преценил като неоснователна претенцията на ищеца за обезщетяване на вреда от неизпълнението на договора с "Ависпал" ООД. Съображенията на първоинстанционния съд се споделят от касационната инстанция, което прави ненужно повтарянето им. По делото са останали недоказани от ищеца относими за спора обстоятелства, а именно, че той е имал капацитета за изпълнение на подписаните договори. В случая не се установява наличието на реална възможност за реализиране на сигурна такава печалба за процесния период в параметрите на претенцията за неизпълнение на договора с "Ависпал" ООД. С оглед исковите претенции, следва в случая да се посочи и това, че е недопустимо да се присъдят едновременно вреди от неизпълнение на бизнесплана, който е съставен и представен единствено за целите на производството пред ДФЗ по отпускане на финансова помощ,от една страна, и от неизпълнение на договора с Ависпал ООД, от друга, тъй като става въпрос за вреди, които се претендират от една и съща стопанска дейност - а именно отглеждането и гушенето на патици в процесния обект. Договорът с Ависпал ООД е само средството да се изпълни бизнеспланът - същият по естеството си е план за икономическа дейност и неговото изпълнение зависи от множество други обективни и субективни фактори, които в случая не са налице. По същество, претенцията на ищеца за присъждането на обезщетение във връзка и с бизнес плана, и с договора, сключен с Ависпал ООД, би довело до неоснователно обогатяване, което само по себе си, е достатъчно основание за отхвърляне на исковете за пропуснати ползи по същество. В конкретния случай ищецът не е изпълнил задължението си да докаже предявените от него искове в тази част на исковата молба, както по отношение на тяхното основание, така и по отношение на претендирания размер на обезщетението. По изложените съображения съдът намира, че исковата претенция в тази и част е неоснователна и недоказана и като такава правилно същата е била отхвърлена в тази част по отношение на пропуснати ползи. 5) С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от ЗОДОВ на страните се дължат съдебно- деловодни разноски. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ищеца, платено по четирите дела. Също така, в полза на ЗП С. С. следва да се присъдят и съдебни разноски съобразно изхода от спора. Съгласно приложения на стр. 53 от настоящото дело списък на разноските, същите се претендират както следва: т.1- т.4 направените разноски по административно дело 1736/ 2022г.- 1.1.държавна такса 25 лева, 1.2. депозит вещо лице за ССЕ- 400 лева, 1.3. депозит вещо лице за СГЕ- 200 лева; 1.4. адвокатско възнаграждение от 230 862 лева; т.5 по административно дело 3739/ 2023 г. адвокатско възнаграждение в размер на 230 862 лева; т.6 по административно дело 2386 / 2023 г. по описа на АС Пловдив депозит вещо лице за ССЕ- 250 лева; адвокатско възнаграждение от 138 518, 40 лева; т.7 по адм. дело 2386/ 2023 г. адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА 138 518, 40 лева; т.8- т.9 по административно дело 10322/ 2024 г. на ВАС- т.8 държавна такса 37, 50 лева и т.9- адвокатско възнаграждение в размер на 115 430, 00 лева; Така изразената претенция е частично основателна. На касационния жалбоподател се дължат разноски за платени държавни такси, посочени, както следва: т.1.1. държавна такса 25 лева; т.8 държавна такса и 37, 50 лева или общо в размер 52, 50 лева. Дължи се и плащане за депозит за вещо лице, посочен в т. 1.2 за ССЕ- 400 лева; т. 1.3. за СГЕ- 200 лева; т.6 за ССЕ- 250 лева или общо в размер 850 лева. Дължимо е и осъждане да се заплати на ищеца, поисканото в т.7 от списъка адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА по адм. дело 2386/ 2023 г., но не за визираната сума от 138 518, 40 лева, а в редуциран размер. Претенциите на ЗП С. С., описани в списъка по т.1.4, адвокатско възнаграждение- 230 862 лева; т.5 за административно дело 3739/ 2023 г. адвокатско възнаграждение в размер на 230 862 лева; т.6 по административно дело 2386/ 2023г. по описа на АС Пловдив 138 518, 40 лв и по т.9- адвокатско възнаграждение 115 430, 00 лева са неоснователни и недоказани. Видно от представените банкови извлечения тези разноски са заплатени от страна на Амарел България ЕООД, макар и с изричното посочване ЗП С. С.. По делото не са представени доказателства защо Амарел България ЕООД поема задължението на ЗП С. С., нито има представен документ за сключено споразумение за това. Поради посоченото, претендираните като разноски за адвокат Рангелов не следва да се присъждат. В този смисъл е Решение 7991 от 17.07.2025 г. на ВАС по адм. дело 10609/ 2024 г., III отд.. На следващо място искането за присъждане на адвокатските възнаграждения по т.1.4, т. 5, т.6 и по т.9 е неоснователно и поради това, че ищецът по иска е упълномощил Адвокатско дружество Зарева и Златева , като се е явявала адвокат адв. Д. Зарева или адв. Т. Златева, които са подали исковата молба и представлявали ищецът. Същото пълномощно не е оттегляно и е имало действие през цялото време на разглеждане на делото. Ангажирането на втори пълномощник в лицето на адвокат Р. Рангелов, не може да обоснове допълнителни разноски, които да бъдат възстановени от загубилата делото страна. Договарянето на възнаграждение с втория процесуален представител не подлежи на компенсиране, тъй като това представителство е допълнително, второ поред, което тъй като не е безспорно необходимо, като допълнителна защита, остава за сметка на ползващата я страна. Адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА уговорено с адвокатско дружество Зарева и Златева следва да бъде определено по чл. 8, ал. 1, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно претенцията от 5 296 950 на сума от 104 104. 25 лв. Същата следва да се присъди, съразмерно на уважената част от иска, а именно в размер от 79 146 лв. На ответника по иска ще следва да се присъдят част от направените и претендирани от него по делото разноски за две адвокатски възнаграждения по 6000 лв и две за юрисконсулт по 200 лева или общо 12 400 лева, съответно на отхвърлените искове в размер на 9426 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,