Решение № 7020 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10169/2016 г.

Решение № 7020 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10169/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 231 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Я. К. В. срещу заповед № 8121к-2598 от 06.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 194, ал. 1 и 4, чл. 203, ал. 1, т. 7 и 13, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР и е прекратено служебното му правоотношение съгласно чл. 231 от ЗМВР. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразно издадена. Представена е писмена защита. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Представени са писмени бележки. Настоящата инстанция счита жалбата за процесуално допустима, а по същество за основателна, по следните съображения: Жалбоподателят е заемал длъжността полицейски инспектор в 02 група "Пътен контрол" на 01 сектор "Организация и контрол на пътното движение" към отдел "Пътна полиция" при СДВР. Постъпил е сигнал с вх. № Я-10448/23.03.2016 г. от завеждащ консулска секция на К. И., съдържащ информация за евентуално извършено престъпление - искане на подкуп в замяна на съдействие за неналагане на глоба от страна на полицейски инспектор В. По повод на сигнала, с докладна записка № 3286р-11903/25.03.2016 г. е докладвана предварителната проверка по случая на директора на СДВР. Със заповед № 513з-2318/25.03.2016 г. същият е разпоредил да се извърши проверка за изясняване на данните за извършено дисциплинарно нарушение от Я. В., както и е определена комисия за това. В нея е посочен и сигнал с вх. № 328600-10468/16.03.2016 г., подаден от редактора на "Господари на ефира" до министъра на вътрешните работи, който касае притежавани документирани кадри за корупционно поведение от служителя. В сигнала се твърди, че при обработване на настъпило в С. ПТП с участието на гражданин на страна - членка на ЕС, пътният полицай В. е приел неправомерно чрез подадена папка от водача на автомобила определена сума (вероятно няколко банкноти от по 20 лева или общо 200 лева). Видно от заснетите кадри, след прибиране на парите служителят продължава да обработва документите по ПТП и да съставя акт за административно нарушение, като споменава, че ще съдейства на испанската гражданка за по-леко наказание, а впоследствие й продиктува какво да напише като възражение. Предлага на водачката да я съпроводи до СДВР, за да й бъде издадено спешно наказателно постановление. Наличният запис, който е направен с мобилен телефон, е предаден от испанската гражданка Р. С. на служителите от СДВР, за което е съставен протокол за доброволно предаване от 28.03.2016 г. В него е отразено, че се предава "видео и аудио запис, направен на 12.02.2016 г. и 1 бр. снимка на регистрационна табела". Не е отразено на какъв носител е записа, дали се предава мобилния телефон, с който е направен или друг носител, дали е първичен или е презапис. Записът е прегледан от назначената за проверката комисия, която е изготвила протокол № 4332р-6440/28.03.2016 г. В протокола е отразено, че от записа се вижда, че инспектор Я. В. се намира на предната дясна седалка на служебния автомобил, подава папка с АУАН за предяваване на участника в ПТП. В папката, повдигайки кочана с актовете, гражданката поставя няколко банкноти от по 20 лева, след което служителя прибира папката и я поставя на коленете си. Разговорът между участничката в ПТП и служителя се води с помощта на нейна приятелка Р. Ц., която превежда. В. многократно споменава, че ще съдейства с каквото може на жената, подробно й диктува какво да напише като възражение и я уведомява, че ще е необходимо да отиде в ОПП-СДВР за издаване на наказателно постановление, а глобата ще бъде в размер на 100 евро. Процесното ПТП, което е предмет на записа, е извършено на 12.02.2016 г. и същото е причинено по вина на Р. С., на ул. "Л. К." и ул. "Ген. Паренсов" около 16.30 часа. Вследствие на получения сигнал, на място е изпратен екип АП 91-1 в състав Я. В. и В. Д. Съставен е протокол за ПТП от Д., в който е описано произшествието. Изготвен е АУАН от същата дата, а с НП на испанската гражданка е наложена парична глоба от 200 лева. От двамата служители на МВР са снети сведения на 27.03.2016 г., които отричат да са искали или да са получавали подкуп. Записът не е бил предоставен за запознаване на В. За извършената цялостна проверка по случая, е изготвена справка, вследствие на което е направено предложение да бъде образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Със заповед № 8121к- 1233/01.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР срещу В. е образувано дисциплинарно производство, която заповед му е връчена на 07.04.2016 г. Срещу другия служител Д. такова производство е образувано със заповед на директора на СДВР. В хода на дисциплинарното производство отново са снети обяснения от пътните полицаи, сведения са дадени от втория участник в ПТП К. Д., който отрича да е видял нещо нередно в поведението им по време на протоколирането на произшествието. Р. С. също е дала сведение за случилото се, в което заявява, че според нея е била измамена от двамата полицаи, защото в Испания дават документ за заплатеното на място. Счита, че им дала парите, за да й помогнат да не плаща глобата, което й е сторило странно. Тя не познавала закона у нас и цялата комуникация на чуждата гражданка е била чрез колежката й Р. Затова включила камерата на телефона си, за да има доказателство за инцидента. Неофициален превод на това сведение от испански на български език е направен от лицето Б. С. Сведение е дадено и от познатата на Р. С. Р. Ц. посочва, че не й е превеждала указания да поставя в папката сума пари, не е виждала кога и как ги слага, както и че не е видяла чуждата гражданка да прави запис. В. е, че единият полицай подава на С. съставения акт и показва къде да го подпише и единственото, което е превела във връзка с пари е, че глобата ще бъде в размер на 600 лева и отнемане на свидетелството за правоуправление за някакъв период. Изготвена е обобщена справка рег. № 4332р-9614/12.05.2016 г., с която жалбоподателят се е запознал на 16.05.2016 г. Депозирал е писмени обяснения рег. № 4332р-10060/17.05.2016 г. в деловодството на отдел "Пътна полиция" - СДВР. На 19.05.2016 г. дисциплинарната преписка е изпратена на министъра на вътрешните работи и на 04.07.2016 г. той като дисциплинарно наказващ орган се е запознал с материалите от дисциплинарната преписка и със становището на комисията за налагане на наказание "уволнение" на Я. В. Приел е дадените пред дисциплинарно разследващия орган писмени обяснения на служителя. Няма доказателства за дадени писмени обяснения пред министъра по негова покана или за изслушване на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице от издателя на заповедта, която е документално изведена с дата 06.07.2016 г. и е връчена на жалбоподателя на 13.07.2016 г. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен по чл. 204, ал. 1 от ЗМВР орган, в изискуемата се писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Спазени са и сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Не е спазено императивното изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като липсва изслушване от дисциплинарнонаказващия орган, респективно даване на писмени обяснения до министъра. Този пропуск съдът определя като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до накърнено право на гарантирана от закона защита на служителя. Формално е приложено и правилото на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, чието съдържание е само преразказано, без да има анализ на критериите за определяне вида и размера на наложеното наказание предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Такъв анализ липсва и в предхождащите издаването на заповедта документи. Дисциплинарното уволнение е наложено на инспектор В. за нарушение на чл. 67 от ЗМВР - полицейските служители предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления, и на чл. 203, ал. 1, т. 7 и 13 от ЗМВР - използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Цитирани са в заповедта т. 15, 19, 20, 25, 42, 49, 50 и 51 от ЕК. На база на събраните в административното производство доказателства и след разпит на св. Д. и св. Ц., съдът приема за недоказано вмененото във вина на жалбоподателя дисциплинарно нарушение, поради което е налице и противоречие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. В проведеното дисциплинарно производство са събрани множество писмени доказателства, като кадрови справки, обяснения на участниците в него, но в крайна сметка изводите за наличие на дисциплинарно наказание от страна на жалбоподателя се базират изцяло на направения запис с мобилен телефон, който е предоставен на СДВР от испанската гражданка Р. С., която твърди, че е направила записа. Това обаче доказателство не може да бъде възприето като годно такова, въз основа на което да се направи обоснован и категоричен извод за наличие на извършено тежко дисциплинарно нарушение от В., съставомерно по цитираните по-горе правни норми. Това е така, защото от една страна, записът е направен с мобилен телефон, а не по надлежния ред, като също не е установено дали той е автентичен и неманипулиран. В дисциплинарното производство е извършен преглед на записа единствено от членовете на дисциплинарната комисия. Не е направена техническа експертиза на записа, която да даде заключение относно автентичността и липсата на манипулация. Дори и без да е правена експертиза, за да може органът да се позове на записа, с който се уличава едно лице в нарушение, което е и престъпление по НК, то следва най-малко този запис да бъде прегледан от техническо лице, притежаващо необходимите знания, което да даде компетентно становище. Освен това, в протокола за доброволно предаване на аудио и видео запис от 28.03.2016 г., приложен по делото, е отразено единствено, че такъв се предава, но не е посочено на какъв носител е този запис, дали това е оригиналният запис, направен с мобилен телефон и съответно се предава мобилния телефон, дали е направен презапис и ако е така, то от кой е направен, в какви условия и на какъв носител. Всички тези въпроси е следвало да бъдат изяснени от административния орган, за да може да се счете, че записът е автентичен, неманипулиран и съответно е годно доказателствено средство. Свидетелските показания на Р. Ц., на които съдът дава вяра, поставят под съмнение и авторството на записа, тъй като тя не е видяла стоящата до нея Р. С. да снима с мобилния си телефон, не е превеждала за искани от полицаите пари, нито е видяла чужденката да държи и да дава такива. При прегледа на записа в съдебно заседание е видно, че той е направен встрани от двете жени, които разговарят с полицаите. Малко след началото се виждат банкноти от по 20 лева, които испанската гражданка държи под папката, която предава на В., но няма яснота те да са поставяни в нея. Тази свидетелка установи и обстоятелството, че няколко пъти е имало разговор с полицаите и че С. е теглила пари от банкомат във връзка със заплащане репатрирането на автомобила си. Следователно единствено от сведенията на Р. С. се установява наличието на корупционно поведение от страна на Я. В. на базата на основното доказателство - непроверен от компетентно техническо лице запис, направен неизвестно от кого и не по надлежния ред, поради което не е редовно събрано доказателство в производството пред административния орган. Служителят отрича да е искал и получавал пари, което твърдение се подкрепя от колегата му св. Д. и от св. Ц. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при издаване на обжалваната заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът противоречи и на материалния закон и следва да бъде отменен на основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. При този изход на делото основателно е искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноските, които са в размер на 500 лева - заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,