Решение № 369 от 14.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1963/2011 г.

Решение № 369 от 14.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1963/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Ц. И. Ф. срещу въззивна присъда № 117 от 2.05.2011 г. по внохд № 109/2011 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, нак. отделение. В жалбата и в допълнението към нея се поддържа, че изводите на съда са необосновани, неправилни и незаконосъобразни, поради което осъдителната присъда следва да се отмени и подсъдимият оправдае по обвинението. Алтернативно се сочи, че присъдата е несправедлива и следва да се измени. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Гражданската ищца и частен обвинител Г. М. С. намира жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 14 от първи март 2011 г. по нохд № 1264/2010 г. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия Ц. И. Ф. за ВИНОВЕН в това, че на 15.05.2010 г. в гр. Белене, обл. Плевенска умишлено причинил на Г. М. С. -гражданин на Русия, с разрешен статут на постоянно пребиваваща в Р България средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в коремната кухина, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 вр. с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което наказание е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от ПЕТ години. Признал е подсъдимия за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАЛ по първоначално предявеното му обвинение по чл. 116, ал. 1 вр. с чл. 115 вр. с чл. 18, ал. 1 НК за извършено предумишлено деяние, което е останало недовършено поради независещи от него причини. ОСЪДИЛ е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000/десет хиляди/лева, ведно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до 20 000 лева, както и иска за имуществени вреди в размер на 200 лева. С обжалваната присъда Великотърновския апелативен съд е ОТМЕНИЛ изцяло присъда № 14 от 1.03.2011 г. по нохд № 1264/2010 г. на Плевенския окръжен съд и постанови НОВА, както следва: ПРИЗНАЛ е подсъдимия Ц. И. Ф. за ВИНОВЕН в това, че на 15.05.2010 г. в гр. Белене, обл. Плевенска, направил опит умишлено да умъртви Г. М. С. - гражданин на Русия, с разрешен статут на постоянно пребиваващ в Р България, поради което и на основание чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП. ОСЪДИЛ е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. С. сумата 20 000 /двадесет хиляди/лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е иска за имуществени вреди в размер на 200 лева. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Присъдата е правилна и законосъобразна, а наказанието е справедливо по размер и начин на изтърпяване. За да постанови осъдителна присъда срещу подсъдимия по чл. 115 вр. с чл. 18 НК, въззивният съд е извършил всестранна, пълна и обективна проверка на всички относими към предмета на доказване гласни и писмени доказателства. Изводът, че деянието на подсъдимия следва да се квалифицира като опит към умишлено убийство, а не като деяние съставомерно по чл. 129, ал. 1 вр. с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 НК е правилен. В рамките на внесения обвинителен акт и фактите по делото деянието съдържа признаците на престъпление по чл. 115 вр. с чл. 18 НК. Деянието е доказано от фактически и правна страна. По делото е установено от показанията на пострадалата свидетелка С. и св. О. В., че на инкриминираната дата, С. е била намушкана с нож в коремната област от подсъдимия-неин бивш съпруг. В., която чула виковете за помощ на пострадалата, видяла че от апартамента на пострадалата излиза един мъж. На пода в коридора видяла пострадалата, която била цялата в кръв, кръв имало по плочките по пода, по тялото на пострадалата. Тя попитала кой беше този мъж. Пострадалата отговорила, че това е бившия й мъж и е заклана. Изпаднала в безсъзнание. Свидетелката телефонирала на полицията, а пристигнала на мястото друга съседка - на спешна помощ, екипи на които пристигнали едновременно. В резултат на нанесения удар с ножа, на пострадалата са причинени прободно-порезни наранявания в областта на корема, с проникване в коремната кухина, нараняване на черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина от 2000 мл. Тези увреждания са довели до проникващо в коремната кухина нараняване на черния дроб с масивен кръвоизлив-вътрешен и външен, свързано с масивна кръвозагуба. В заключението на тройната медицинска експертиза приета по делото е посочено, че увреждането е причинено от нараняване с остър режещ предмет, изразяващо се в кожна рана с дължина 5 см, както и рана на черния дроб с дължина 3 см и дълбочина 5 см. Посочените параметри изцяло съвпадат с данните за иззетия от дома на подсъдимия нож, който последният е носил със себе си в дома на пострадалата. Установено е още, че увреждането е довело до общо разстройство на здравето, постоянно опасно от момента на причиняването му до оперативната намеса и известно време след нея, и с несъмнен смъртен изход предотвратен само от спешната и специализирана медицинска помощ. Въз основа на посочените факти по делото, установени посредством гласните и писмени доказателства въззивният съд е стигнал до верния извод относно въпросите по чл. 102 НПК. Установен е по делото и мотивът за деянието-спор за семейно жилище предоставено за ползване на пострадалата след дело за развод между нея и подсъдимия. Влизайки в жилището, той заплашил пострадалата да го напусне, след това започнал да нанася удари по нея, а след като С. избягала в спалнята и се опитала да извика полиция по мобилния си телефон, подсъдимият извадил ножа от торбата и с него нанесъл удар в корема. Деянието правилно е квалифицирано като умишлено убийство, останало недовършено в стадия на опита, по независещи от подсъдимия причини. Единствено появата на св. В. на местопрестъплението и друга съседка и сигнализирането на Спешна помощ, пострадалата е била спасена. Съгласно медицинската експертиза, при ненавременна и специализирана медицинска помощ/включваща оперативна интервенция и реанимационни мероприятия/ настъпването на смъртта е било неизбежно, в резултат на кръвозагуба. В жалбата се изразява несъгласие с въззивната присъда и мотивите към нея. Основно се поддържа, че съдебният акт е необоснован. Следва да се отбележи, че необосноваността не е касационно основание по чл. 348 НПК, поради което съображенията в подкрепа на възражението не следва да се обсъждат. Обобщени оплакванията в жалбата касаят законосъобразността и правилността на присъдата на плоскостта на доказателствата събрани, анализирани и обсъдени от въззивния съд, както и размера на наказанието. Освен това се атакува и гражданската част на присъдата. Касационният състав при извършената проверка не констатира нарушения съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 НПК, които да са довели до неправилен извод относно приложението на съответния материален закон, респ. неправилното осъждане на подсъдимия или явна несправедливост на наказанието. Изводът, че деянието е съставомерно именно по приетата от въззивния съд правна квалификация е съответен на съвкупния доказателствен материал. Обективните данни изключват квалифициране на деянието по чл. 129 НК. Мотивите на въззивния съд са подробни, изчерпателни, като самостоятелно са обсъдени и анализирани показанията на свидетелите по делото. Съдът е изложил съображения защо кредитира тези на свидетелите В. и пострадалата С.. Последната подробно е описала нахлуването на подсъдимия в жилището, извършените спрямо нея противоправни действия, намушкването й с нож, придвижването й лазейки по пода до коридора и краткия разговор със св. В.. Състоянието на пострадалата, съобщеното от нея, че е била заклана от бившия си съпруг, срещата с последния на входната врата са възпроизведени от св. В.. Обсъдени се и останалите гласни доказателства по делото, както и частичните обяснения на подсъдимия Ф.. Изложеното съпоставено със заключението на тройната медицинска експертиза, относно характера на увреждането и механизма на неговото причиняване са обусловили законосъобразния извод за авторството на деянието наказателната отговорност на подсъдимия и правната квалификация . В мотивите/л. 32-33/ съдът е взел отношение касателно довода за деяние по чл. 15 НК, респ. такова по чл. 133 НК. Обяснението на подсъдимия, че ножа е бил поставен в платнена торба, която държал във вътрешния джоб на якето си не го е вадил и не е намушкал пострадалата, а нараняването било причинено при бутането, спъването в кабелите и падането му върху С. на вратата на спалнята, е опровергано от тройната експертиза, от показанията на пострадалата и факта на намерената кръв върху завивката на спалнята. Както въззивният, така и първоинстанционният съд не са приели тезата на подсъдимия за механизма на нараняване по описания от него начин-при борба между него и пострадалата. Експертите са посочили, че ударът е бил целенасочен, с употреба на сила, за да може ножът да проникне на такава дълбочина и нарани черния дроб-жизнено важен орган и е бил нанесен върху спалнята, така както е посочила пострадалата С.. Целенасоченият удар с нож/оръдие което може да причини смърт/ в коремната област на пострадалата, където се намират жизнено важни за живота органи, изключва извода за непредпазливо деяние. Действията на подсъдимия обективират и умисъла на подсъдимия, поради което правилно е прието, че от субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл. В този смисъл, като е постановил осъдителна присъда и е квалифицирал деянието на подсъдимия по чл. 115 вр. с чл. 18, ал. 1 НК, въззивният съд не е допуснал нарушение на закона. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Оценката на доказателствата, събрани проверени и анализирани по реда на чл. 13, чл. 14 , чл. 107 НПК, както и вътрешното убеждение на съда, са основани на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото . Доводът за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен. Съгласно чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс. За да отговори на въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК, въззивният съд е обсъдил данните за личността на подсъдимия, комплексното експертно изследване, чистото му съдебно минало, здравословно състояние. Преценката, че наказанието следва да се определи в размер на 7 години лишаване от свобода е обоснована. Подсъдимият е посегнал върху най-ценното човешко благо. Искал е да лиши от живот пострадалата-бивша негова съпруга и майка на големия му син-св. Р. Ф.. Поведението му не е изолирано. Данните сочат, че той многократно, както по време на брака, така и след развода упражнявал физическо и психическо насилие спрямо пострадалата С.. Отправял заплахи и закани за убийство, като това продължило и след развода. След деянието отново отправил заплахи и закани, за което пострадалата сигнализирала окръжна прокуратура/л. 158-162 от дозн./. При така установените фактически обстоятелства, касационният състав намира, че наказанието на подсъдимия определено при условията на чл. 58а вр. с чл. 55 НК не е явно несправедливо. Наложено е в пределите на закона и е съобразено с целите на чл. 36 НК. Основание за намаляване на наказанието не е налице. Присъдата е законосъобразна и в гражданско осъдителната й част. Претърпените от пострадалата болки и страдания в резултат на деянието на подсъдимия -хирургична интервенция, възстановяване, психическата травма от извършеното правилно са отчетени от съда. В този смисъл, като е уважил гражданския иск в пълния му размер, въззивният съд не е допуснал нарушение по чл. 52 ЗЗД. С оглед на горните мотиви, въззивната присъда като правилна, законосъобразна и справедлива, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение