Решение № 13546 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7446/2009 г.

Решение № 13546 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7446/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на Атанаска Горанова Тодорова, от гр. Плевен против решение № 252/30.04.2009 г. по адм. дело № 157/2009 г. на Административен съд - Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е частично основателна. С решение № 252/30.04.2009 г. по адм. дело № 157/2009 г. Плевенският административен съд е отхвърлил жалбата на Атанаска Горанова Тодорова, от гр. Плевен срещу решение № 35/27.01.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 3092/19.12.2008 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Приел е, че актовете са издадени от компетентни органи, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно издирване и прилагане на материалноправните разпоредби. По делото е установено, че с разпореждане от 01.07.2008 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ на Атанаска Тодорова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО в размер на 464,02 лева. Със заявление вх. № 17959 от 18.08.2008 г. жалбоподателката е поискала на основание чл. 76, б. "е" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП) (отм.) изменение на определената и пенсия след съобразяване на надпланово отработените трудодни за периода, през който е работила в ТКЗС за времето след навършване на 16 годишна възраст от 1962 г. до 1966 г. и е водена по партидата на родителите си Мина Георгиева Михайлова и Горан Крачунов Михайлов. С разпореждане № 27 (прот. № 01156 / 29.09.2008 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Плевен ЛПОСВ на Тодорова е изменена, считано от 18.08.2008 г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО като е зачетен трудов стаж от баща и. Със заявление вх. № 23537/22.10.2008 г. жалбоподателката е поискала да и бъде зачетен допълнителен трудов стаж и от майка й. С разпореждане № 3092/19.12.2008 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ е отказано изменение на личната и пенсия като същото е потвърдено с решение № 35/27.01.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен. Съгласно чл. 76, б. "е" ППЗП (отм.) трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се счита времето след 1 януари 1957 г., през което лицата са работили като членове-кооператори, както и членове на домакинството на член-кооператор, които са работили. С чл. 38, ал. 11, и ал. 12 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е прието, че когато през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец, а една година осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж 12 месеца. Начинът на изчисляване на осигурителния стаж е уреден в чл. 96, ал. 7 и ал. 8 от ППЗП (отм.). Пенсионните органи точно са зачели изработените над планирания минимум трудодни за 2 месеца за 1962 г. и 1 година - 1963 г. и законосъобразно са изменили отпуснатата на Атанаска Тодорова пенсия. Достигайки до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение по съществото на спора. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя изводите на административния съд досежно присъдените разноски в полза на административния орган, определени под формата на юрисконсултско възнаграждение. Отговорността за разноски е обективна и невиновна. Тя обхваща само направените, чието присъждане законодателят е предвидил. Правилата на ГПК се прилагат в административното правосъдие само по неуредените в дял III на АПК въпроси - чл. 144 от АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК е наименована "Отговорност за разноски" и урежда изчерпателно хипотезите за тяхната дължимост. В съдържанието и не е включено юрисконсултско възнаграждение и това не е пропуск. Юрисконсултът в държавната администрация и в другите държавни учреждения е държавен служител или по служебно правоотношение, или по трудово правоотношение и за положения от него труд получава заплата или трудово възнаграждение. Адвокатът не получава заплата или трудово възнаграждение и затова за своя труд той получава уговорен с договора за правни услуги хонорар, вкл. и когато поема защитата на държавен орган. В бюджета на държавния орган е предвидена заплатата или трудовото възнаграждение на юрисконсулта, но хонорарът на адвоката не е предвиден. Затова според чл. 143, ал. 4 АПК при отхвърляне на оспорването от съда той присъжда и минималното възнаграждение за един адвокат, ако другата страна (административния орган) е ползвала такъв, но не присъжда юрисконсултско възнаграждение. Позоваването на субсидиарно приложение на ГПК в случая е невъзможно. Според чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Директорът на Районното управление "Социално осигуряване" не е юридическо лице или едноличен търговец, поради което основаното на тази разпоредба искане е неоснователно. Като го е уважил първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което в тази част следва да бъде отменено. По същите съображения искането за разноски за настоящата инстанция от ответника по касация е неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение