Решение № 918 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10445/2008 г.

Решение № 918 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10445/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ вр. чл. 160 ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/. Образувано по касационни жалби на "Мегатул"ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Мария Луиза"№ 19, бл. "Гурко", вх. 3, ет. 6, представлявано от Красимир Бернардов Игнатов, и на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 969 от 04.07.2008г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1230 по описа за 2007г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен ревизионен акт/РА/ № 1800077/13.04.2007г. на орган по приходите при ТД на НАП Русе, потвърден от с Решение № 360-А от 15.06.2007г. на "ОУИ Варна, в частта му, с която на ревизираното лице са определени ДДС за внасяне за данъчни периоди м. 01, 04, 05 и 12 2001г.; м. 03, 05 и 06 2003г. и м. 02, 04 и 08 2004г. съответно за сумите над 1 450,96лв.; 251,11лв.; 110,41лв.; 1 003,38лв.; 315,47лв.; 277,04лв.; 2 140,36лв.; 424,63; 367,38лв. и 1 051,38лв. и с която за данъчен период 2001г. за сумата над 3 149,69лв. е определен данък общини и за сумата над 4 252,08лв. е определен данък печалба и в тази, с която жалбата на дружеството против същия РА в останалата му обжалвана част е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на "ОУИ Варна се твърди, че решението в отменителната му част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно определяне на датите на данъчните събития по доставките между ревизираното лице и Мбал"Проф. д-р Стоян Киркович"гр. Ст. Загора и нарушаване на нормите на чл. 25 ал. 1 и чл. 26 т. 3 ЗДДС /отм./. Иска се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на жалбата против РА в тази част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба, чрез адв. Иванова, оспорва жалбата. В касационната жалба на "Мегатул"ЕООД се твърди, че решението в посочената по горе част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуални правила- касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК, изразяващи се в неправилен извод за доказано данъчно предимство или облага в полза на ревизирания субект в резултат на доставките на Ет"Петър Алексиев-Планета", Ет"Нике Тур-Никола Димитров" гр. Русе и ДД-2"ЕООД гр. София само поради не намиране на доставчиците на декларираните данъчни адреси или не представяне на доказателства, поискани от ревизиращите по тези доставки. Относно доставчика ДД-2"ЕООД съдът игнорирал издаването на ДРА за част от процесните периоди, отменен с окончателно решение на ВАС и приетото без оспорване заключение на вещо лице относно начисляването на ДДС от страна на този доставчик и редовността на воденото от него счетоводство. Неправилно съдът приел несъответствие на издаването на данъчни фактури съобразно датите на възникване на данъчните събития за част от процесните доставки с периодично изпълнение. Съставянето на приемо-предавателни протоколи е условие за плащане на уговорените абонаментни такси и при не приемане на част от извършената работа от страна на възложителя не е имало основание по-ранното издаване на фактурите. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в посочената част, както и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба "ОУИ Варна не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, а по съществото им, съдът съобрази следното: По жалбата на "ОУИ Варна Жалбата е неоснователна. За да отмени РА, в посочената по-горе част, относно допълнително начислен ДДС по доставки на ревизираното лице в полза на МБАЛ за активно лечение ДД-р Стоян Киркович" гр. Стара Загора, за които според органите по приходите не са издадени данъчни фактури, съответно не е начислен ДДС на датите на възникване на данъчните събития, съответно със стойността на тези доставки е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2001г. на основание чл. 23 ал. 2 т. 14 ЗКПО/отм./, като стойност на приходи, неотчетени по установения с нормативните актове ред, първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил уговореното между посочените страни в процесните договори с предмет абонаментно сервизно обслужване на стерилизационна техника, стерилизация на медицински инструменти и консумативи и поддръжка на климатична инсталация в операционен блок. С право съдът е приел, че предмет на анализ следва да са от една страна - посочените уговорки и изпълнението им, а от друга - третирането на посочените доставки от приложимите материално-правни данъчни норми, относно определяне на датата на данъчните събития. Съдът с основание е приел, че относно доставката на вложените при ремонтите резервни части датите на възникване на данъчните събития са датите, на които страните са описали съответните ремонти и са издадени съответните проформа - фактури, тъй като тогава е преминало правото на собственост върху резервните части и се прилага правилото на общата норма на чл. 25 ал. 1 ЗДДС/отм./, съответно към този момент следва да се отчете и приходът от посочените доставки във връзка с установяването на финансовия резултат за периодите. Относно абонаментното сервизно обслужване, съдът правилно е приел, че става дума за доставки с периодично изпълнение, при които датата на данъчното събитие се определя на по-ранната от двете дати- датата на плащането или тази, на която то е станало дължимо. Проследявайки всяка доставка при анализа по отделно на всеки един от процесните данъчни периоди, съдът, при спазване на посочените правила, изпълнявайки задължението си на съд по същество, е определил дължимия ДДС за всеки един от периодите. Оплакването в касационната жалба, че съдът неправилно приел, че процесните доставки са периодични, а не непрекъснати, е несъстоятелно, тъй като чл. 26 т. 3 ЗДДС/отм./ третира по еднакъв начин доставките с периодично и с непрекъснато изпълнение относно датата на определяне на данъчното им събитие. По договора за стерилизация на медицински инструменти и консумативи, съдът е съобразил, че падежът на месечното задължение за плащане е най-късно в 20-дневен срок от подписването на протокол за наличните месечни задължения, което не е съобразено от ревизиращите органи. По жалбата на ревизираното лице Жалбата е неоснователна. По доставките на Ет"Петър Алексиев-Планета" гр. Ветово и ЕТ "Нике Тур-Н. Димитров" гр. Русе, не са установени предпоставките за признаване на данъчен кредит в нито един етап на данъчния процес. Изпълнението на кумулативните законови изисквания за това е в тежест на ревизираното лице, което не е осъществило такова доказване, включително и със заключението на вещото лице, което е изготвено без проверка на счетоводствата на доставчиците - само по счетоводни данни на ревизираното лице. Относно доставчика ДД-2"ЕООД гр. София, съдът правилно е приел, че за доставките от м. 01.2002г. важат мотивите за отказ за останалите двама доставчици, а по отношение на тези през м. м. 02,06 и 07.2001г., дори да се приеме за установено, косвено с представения ДРА № 156/17.05.2002г. на прекия доставчик, начисляване на ДДС от страна на доставчика в счетоводството като задължение към бюджета, доставчикът, който не е открит от вещото лице на декларирания данъчен адрес, не е представил поисканите му доказателства във връзка с осъществяването на доставките и доколкото първоинстанционният съд е съд по същество, а посоченият факт е първа предпоставка за признаване на данъчен кредит за получателя, ревизираното лице не е доказало правото си на данъчен кредит и по тези доставки. Заключението на експертизата относно редовността на счетоводството на доставчика и начисляването на ДДС от негова страна по доставките, фактурирани през м. 02, 06 и 07.2001г., се основава изключително на прочита на представения ДРА на доставчика, поради липсата на лице за контакти на декларирания данъчен адрес. По договорите за сервиз на стерилизационна техника, за поддръжка на климатична инсталация в операционен блок и за стерилизация на медицински инструменти и консумативи важат изложените по-горе мотиви за правилност на обжалваното решение. Тезата на ревизираното лице, че плащането на абонаментна такса за сервизно обслужване на посочената техника и за поддръжка на климатична инсталация не е независимо от приемането на извършените услуги от страна на възложителя се опровергава от уговорката в съответните договори, съгласно която възложителят заплаща ежемесечно абонаментна такса в размер, съгласно приложение, след представяне на съответен счетоводен документ от изпълнителя. За виновно неизпълнение на поетите задължения от страна на изпълнителя е уговорена неустойка. По договора с предмет стерилизация на медицински инструментариум и консумативи от 1.02.2003г. е уговорено ежемесечно плащане след предварително подписан от страните протокол за наличните месечни задължения с падеж на плащането не по-късно от 20 дни от подписването на протокола и тази уговорка е взета предвид от решаващия съд при определяне на датите на възникване на данъчните събития по този договор в полза на ревизираното лице. В този смисъл са и писмените обяснения, дадени при ревизията на директора на посочената болница от 27.12.2006г. Тези обяснения завършват с изявлението, че по време на действието на договорите не е имало случай на не приемане на възложената дейност. С основание доказателствената сила на тези обяснения са преценени от ревизиращите и от съда с оглед на обстоятелството, че удостоверяват неизгодни за далото ги лице факти. Датите на определяне на данъчните събития са в пряка връзка с надлежното оценяване на направените разходи и формирането на финансовия резултат за 2001г. По изложените съображения, съдебното решение, в обжалваната му част, не е постановено при посочените в касационните жалби пороци и следва да бъде оставено в сила. Претенциите за разноски и юрисконсултско възнаграждение са неоснователни, предвид липсата на вписана внесена сума в представения към адвокатското пълномощно договор за правна помощ и предвид присъждането на юрисконсултско възнаграждение от първата инстанция и с оглед разпоредбата на чл. 161 ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221 ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение