Решение № 8000 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16303/2011 г.

Решение № 8000 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16303/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Мохамед Турки Фейсал, гражданин на Ирак, против решение № 5064 от 11.11.2011 г., постановено по адм. № 6356 по описа за 2011 г. на Административен съд - София-град. Релевира оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материални закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - председател на Държавна агенция за бежанци не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците, вр. чл. 145 от АПК, Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на чужденеца против решение № 319 от 23.06.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на бежанеца, гражданин на Ирак е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението на Административен съд София град е правилно и обосновано, като при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК, които да налагат отмяната му. Първоинстанционният съд е постановил решението, въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства и при спазване на процесуалните правила. Правилни са направените от съда изводи, че административният акт е издаден от компетентния орган, в кръга на правомощията му, с необходимата мотивировка, както и относно правилното приложение на материалния закон. За да постанови посочения резултат както се посочи, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че касаторът, който е роден и живял в с. Алгараф, окръг Дзи Кар, Ирак, гражданин на Ирак, мюсюлманин - сунит, неженен, етническа принадлежност - арабин. Пристигнал е в България през 2010., през зелена граница от Турция. От представената лична бежанска история е видно, че в Ирак кандидатът не имал проблеми с властите в страната, имал дом и работа. Променял местоживеенето и местоработата като се съобразявал с обстановката в района, но винаги е живял в района на месторождението си и в собствена къща. На 06.07.2010 г. нелегално заминал за Турция и оттам преминал зелена граница в България. Двама от братята му заминали легално за Сирия, а другия, който бил глухоням заедно с баща му останали в град Тикрит. При тази фактическа установеност правилни са изводите на Административен съд - София град, че не са налице основания както за предоставяне на бежански статут, така и за предоставяне на хуманитарна закрила. Съдът е направил своите правни изводи въз основа на събраните по делото доказателства за обстановката в Ирак и от личната бежанска история. В случая решаващия съд правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", вр. с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО за установяване на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговорят гражданите на трети страни или лица без гражданство, за да кандидатстват за статут на бежанец или закрила и обосновано е приел, че личната бежанска история следва да се разглежда с оглед района, от който чужденецът идва. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че административният съд не е обсъдил обстановката в Багдад, както и че от данните за същата се налага извод за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Обстановката в Ирак е обсъдена съобразно данните, които се съдържат в преписката, а те са актуалните данни. Въз основа на същите съдът е направил извод, че не са налице основания да се приеме, че за жалбоподателя са налице основанията по чл 9 за предоставяне на хуманитарен статут. В хода на касационното производство касационният жалбоподател не представя други доказателства за обстановката в страната по произход, освен тези, които вече се съдържат в преписката и данните, които са достъпни чрез средствата за масова информация и представляват общоизвестни факти. Не се представят и данни, жалбоподателят да принадлежи към рискова група, която поради определени специфики от религиозно или професионално естество е подложена на риск за живота и личността в по- голяма степен от обичайната за всички останали граждани на тази страна. При тези данни по отношение на касационния жалбоподател не са налице обстоятелства, които може да породят основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. В съответствие със събраните доказателствата и установеното фактическо положение председателят на ДАБ при МС правилно е отказал на чужденеца предоставяне както статут на бежанец така и на хуманитарен статут. Административният съд като е приел, че оспорваната заповед е законосъобразна е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което, атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК. По изложените съображения Върховния административен съд, трето отделение