Решение № 8053 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8696/2016 г.

Решение № 8053 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8696/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощник, срещу решение № 87/4.04.2016 г. на Административен съд Добрич по адм. д. № 10/2016 г. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба, Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Добрич не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, Върховният административен съд приема същата за допустима като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна. На основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В хода на производството пред Административен съд Добрич не са допуснати съществени процесуални нарушения. Като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, Върховният административен съд намира жалбата за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че: На 13.05.2014 г. К. С. М. в качеството си на пълномощник на [фирма] е подал от негово име заявление с № 140851007393 за промяна на регистрация на полуремарке, марка "Д. Т. У. 3", с рег. [рег. номер на МПС], номер на рамата [номер], причина: зачисляване в региона и промяна на собственост /л. 69 по делото/. След извършената идентификация по номера на рамата, е констатирана интервенция, изразяваща се в механично въздействие върху него /Протокол от 21.05.2014 г. – л. 77 по делото/. Извършена е експертна справка № 38/21.05.2014 г. /л. 63 по делото/, с която е потвърдено констатираното и в протокола от 21.05.2014 г., а именно, че в областта на набития номер на рама има следи от механична интервенция, като две от позициите са с нестандартен шрифт. Налични са и следи от подмяна на скрепителните елементи – нитове по поставените идентификационни табели. Заключението е, че установеното от експертната справка не е достатъчно, за да бъде еднозначно идентифицирано превозното средство. Извършена е проверка от ОД на МВР Добрич, с която е установено, че процесното ППС не се издирва и не е предмет на кражба. Въз основа на установените данни е издадена заповед № 851 з-5/15.12.2014 г./л. 54 по делото/, която е обжалвана пред Административен съд Добрич, с решение № 24/5.03.2015 г. по адм. д. № 10.2015 г., заповедта е отменена и делото е върнато на административния орган. С цел да се установи по несъмнен начин наличието на обстоятелствата по чл. 143, ал. 3 ЗДвП, изготвена е втора експертна справка № 16/18.03.2015 г./л. 30 по делото/, с която се потвърждава първоначалното заключение. Отправено е и запитване до компетентните английски власти, в чиито отговор се казва, че ремарке с такъв номер на рама не е било регистрирано в Обединеното Кралство. При тези обстоятелства и на основание чл. 143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, компетентният административен орган – началник сектор ПП при ОД на МВР Добрич, е издал заповед № 851 з-89/15.12.2015 г./л. 9 по делото/, с която е отказал регистрацията на полуремаркето. За да отхвърли жалбата срещу оспорения отказ, решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, съставлява мотивиран административен акт, съдържащ изложение на неоспорени фактически обстоятелства, които правилно са субсумирани в хипотезиса на приложимата материална норма. В контекста на предписаната с чл. 143, ал. 3 ЗДвП забрана за регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният такъв, поставен от производителя, са изложени съображения, че заповедта съответства на закона и при издаването й са спазени административнопроизводствените правила. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно. В хода на производството пред Административен съд Смолян не са допуснати съществени процесуални нарушения, основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. Първоинстанционният съд е установил точно релевантните за спора факти и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни правни изводи. Оплакванията, поддържани пред решаващия съд, са подробно обсъдени в мотивите на атакуваното решение. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените съображения. В касационната жалба се правят оплаквания, че полуремаркето вече е било регистрирано веднъж в страната, както и че е напълно възможно да се установи действителния идентификационен номер на автомобила. Същите са ирелевантни за това производство. Наведено е и оплакване, че изисканата пред първата инстанция справка от завода производител не е направена. Видно от първоинстанционната жалба, справката е свързана с това, дали завода производител изготвя тази модификация на ППС. Отправеното искане е неотносимо към настоящото производство и няма за цел да установи факти свързани с естеството на спора. С императивната норма на чл. 143, ал. 2 ЗДвП изрично е прогласено, че се забранява заличаването и/или подправянето на идентификационния номер на рамата и номера на двигателя на превозното средство. Целта на нормативната уредба в тази насока - ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (Обн. ДВ, бр. 31/14.04.2000 г.) е да не се допусне регистрирането на моторни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, поставен от производителя. Цитираните актове са приложими за "регистрирано или подлежащо на регистриране" ППС. Без значение е обстоятелството, че компрометираният номер съвпада с този по документи. Условието, което поставя законът е свързано единствено с възможността да се установи автентичният идентификационен номер, като това се извършва в отделна и нарочна процедура, различна от процесната. ИНСТРУКЦИЯ № I-185 от 6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство посочва, че редът за възстановяване на идентификационен номер се спазва във всички хипотези, в които същият е бил нарушен вследствие на механично или химично третиране. От данните по делото не се установява да е спазен реда за възстановяване на този номер. В случая е констатирана интервенция върху знаците на фабрично поставения номер на рама на полуремаркето. С проявлението на така установения в хода на производството юридически факт възниква субективното право на административния орган да откаже регистрацията на автомобила на цитираното в акта основание. За законосъобразността на волеизявлението му е необходимо и достатъчно несъмненото обстоятелство, че идентификационният номер на ППС, е бил третиран по механичен път. /Арг.: чл. 143, ал. 3 ЗДвП/. Касационната инстанция за пълнота посочва, че тъй като това е единственият релевантен за отказа за регистрация факт, нито органът, нито съдът в хода на съдебното производство е следвало да установяват факта относно възможността за установяване на този номер. За производството по регистрация е релевантен факта на интервенция върху номера на двигателя, като настъпването му е самостоятелно основание за отказ за регистрация. Независимо от постановения отказ на административния орган, регистрация на превозното средство може да се извърши при установяване на поставения от производителя идентификационен номер по реда на Инструкция № I-185/6.12.2002 г. на министъра на вътрешните работи за определяне реда за възстановяване на идентификационен номер на ППС (Обн., ДВ, бр. 62 от 11.07.2003 г.). Именно в хода на това производство трябва да се изследва възможността да бъде установен номера на рама /Арг. чл. 3 от Инструкция № I-185/6.12.2002 г., съгласно който не подлежи на възстановяване идентификационен номер на пътно превозно средство, чиито оригинален номер не е установен/. В тази насока, експертизи със задача да установят възможността за установяване на оригиналния номер, са допустими като относими доказателствени средства в производството по възстановяване на идентификационния номер. В хода на административното производство по регистрация е безспорно установено, че има интервенция върху идентификационния номер на производителя. Дори и в това производство да се констатира фабричния номер, това не означава, че превозното средство следва задължително да се регистрира, а само че автентичният номер е установяем и за да се извърши регистрация е необходимо той да се установи по смисъла на чл. 143, ал. 3 ЗДвП. За да се произнесе по искане за възстановяването на автентичния номер, компетентният орган следва да образува ново производство (Арг.: чл. 143, ал. 4 ЗДвП и чл. 4, т. 2 и чл. 5 от Инструкцията), различно от това, което е образувал по повод искането за регистрацията. Данни за подобно искане, направено от касатора не са представени по делото, но същият има възможност да направи такова и след приключване на производството касаещо отказа за регистрация. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдените в нея основания за касиране на съдебния акт, който е правилен по своя правен резултат. Поради това оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Видим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1-во АПК, Върховният административен съд