Решение № 3881 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13570/2019 г.

Решение № 3881 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13570/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Хапката 2004" ЕООД, гр. Д., чрез процесуален представител, срещу Решение № 697/7.10.2019 г. по адм. д. № 757/2019 г. на Административен съд - Х., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-342-0412196/17.06.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че определяният с акта срок от 10 дни е крайно несъразмерен. Счита, че с наложената ПАМ няма да се постигне предвидената в закона цел. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените и в двете инстанции разноски. Ответникът по касационна жалба – Началник отдел "Оперативни дейности"- Пловдив при ЦУ на НАП, с писмено становище, чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение АС – Хасково е отхвърлил жалбата на "Хапката 2004" ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-342- 0412196/17.06.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски обект – пекарна "Хапката", находящ се в гр. Димитровград за срок от 10 дни, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че дружеството е извършило административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на касов бон за покупка на 1 бр. геврек на стойност 1 лв. Констатацията за извършено нарушение е подкрепена от установената в обекта положителна касова разлика в размер на 2. 29 лв. към момента на проверката. Решаващият състав е счел, че осъщественото деяние се субсумира в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, предвиждаща независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, налагането на ПАМ. Съобразил е още, че мярката цели превенция и дисциплина, както и преустановяване на нарушенията в обекта. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, в приложимата й редакция, предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Такъв ред предвижда чл. 118, ал. 1 ЗДДС, съгласно който всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В случая между страните не е спорно, че в деня на осъществената от органите по приходите проверка в търговския обект на дружеството не е издаден касов бон при покупката на един геврек на стойност 1 лв. Безспорно е още, че е установена положителна касова разлика в размер на 2. 29 лв. при разчетена касова наличност от ФУ 932 лв. с оглед на което първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице материалното правните предпоставки, предвидени в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за прилагане на ПАМ. Той не е отчел обаче доколко определеният с акта срок на налагане на ПАМ е съобразен с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Същият сочи, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. След като нарушението е констатирано за първи път, то налагането на ПАМ за 10 дневен срок за неиздаване на касов бон за покупка от 1 лв. не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Само така не би се засегнал в по- голяма степен от необходимото стопанският оборот, който е източник на приходи за бюджета. Следва да се посочи още, че целите на принудителните административни мерки са дефинирани в чл. 22 от ЗАНН и са свързани с предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и отстраняване на вредните последици от тях. При изпълнението на легитимно признатите цели на принудителните административни мерки към датата на издаването на заповедта за ПАМ не би могло да се приеме, че посоченият срок е определен по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Като не е съобразил това и е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Тъй като оспореният акт не съответства на целта на закона, то по аргумент от чл. 146, т. 5 АПК същият се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски, възлизащи общо на сумата от 1680 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение