Решение № 2303 от 6.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11032/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Медицински център репродуктивно здравеООД със седалище в гр. София, чрез адв. Е. Тал, срещу Решение 10208 от 27.06.2024г., постановено по адм. дело 2948/2023 г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за недопустимост, респ. за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони, и поради необоснованост. Прави се искане за обезсилването му, респ. за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Постановление за обявяване на съществуването на трудова правоотношение от 02.03.2023г. на Главна инспекция по труда(ГИТ) София. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Дирекция Правно осигуряване на инспекционната дейност към Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда(ГИТ) София, чрез пълномощника си гл. юриск. Котов, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Ответникът В. Д. М. от гр. София не взема становище по така депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Настоящият касационен състав, във връзка със служебно вменените му задължения по чл.218 ал.2 АПК да следи служебно за допустимостта на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното. С новелата на чл. 154, ал. 1 от АПК законодателят е вменил като процесуално задължение на съда служебното конституиране на страните по делото. Същото е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, поради което и решение, постановено при липсата на задължителна страна и участие на ненадлежна такава, подлежи на обезсилване. Според разпоредбата на чл.153, ал.1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от Допълнителните Разпоредби (ДР) на АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Същевременно чл.399 ал.1 от Кодекса на труда(КТ) предвижда, че цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към Министъра на труда и социалната политика. Тя е орган за специализиран вътрешноведомствен контрол по спазване на трудовото законодателство. Състои се от централно управление и специализирани териториални контролни органи - дирекции "Инспекция по труда" с щатно обособен персонал (инспекторски и помощен), чрез който реализира своите контролни правомощия. Инспекторите към тези дирекции са длъжностни лица, които изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни функции. Затова дори когато оформят актове по чл. 404, ал. 1 от КТ или по чл. 405а, ал. 1 от КТ (от категорията на които е и процесният), те не действат като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Тези актове се считат за актове на Дирекциите "Инспекция по труда", а не на длъжностно лице (инспектор) при съответната дирекция, което физически е изготвило и подписало оспореният акт(в този смисъл и трайната практика на касационната инстанция, формирана още през 2010г., напр. Решение 5490 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. 7831/2018 г., VI отд. и цитираните в него други решения на ВАС на РБ). В тази връзка следва да се посочи, че по конкретното производство пред АССГ се е случило следното. С разпореждане от 04.05.2023г. първостепенният съд е конституирал като надлежен ответник Началник отдел МАНИД към ИА ГИТ, но в изготвения по това разпореждане списък за призоваване на лица е вписан като ответник МАНИД към ИА ГИТ, който фигурира като ответник и в протокола на насроченото, но непроведеното първо по делото открито съдебно заседание на 13.06.2023г. В това съдебно заседание, съдът не е дал ход на делото, но констатирал(при условията на закрито заседание), че съобразявайки практика на ВАС по подобен тип дела, то следва като ответник да се конституира ИА ГИТ София, а не служителят издал постановлението, поради което заличил досегашната страна, посочена в списъка като МАНИД към ИА ГИТ и конституирал на нейно място като ответник по делото Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда София. Въпреки, че именно последната страна била призована за следващото(първо редовно) съдебно заседание на 03.10.2023г., то в протокола бил вписан като ответник отново МАНИД към ИА ГИТ. Този пропуск бил отстранен в проведените съдебните заседания на 14.11.2023г. и 30.01.2024г., като в последното съдебното дирене било приключено и бил даден ход на устните състезания. С определение 2150 от 27.02.2024г. протоколното определение от 30.01.2024г. било отменено, а съдът отново изменил разпореждането си от 04.05.2023г., досежно конституирания ответник, като вместо Началник отдел МАНИД към ИА ГИТ, конституирал като ответник Дирекция Правно осигуряване и инспекционна дейност към ИА ГИТ, като заличил първоначалния такъв. За проведеното следващо открито съдебно заседание на 23.04.2024г. призована и участвала като ответник била именно посочената Дирекция, представлявана с надлежно пълномощно от ст. юриск. Вутов. Именно при този ответник било постановено и съдебното решение на съда от 27.06.2024г., което било съобщено отново само на Дирекцията. Изложеното по-горе налага извод, че като надлежен ответник в първоинстанционното производство е следвало да вземе участие единствено Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - София, а не служителят или непосредственото звено, в което той работи и в което е осъществена фактически контролната дейност. Това е било направено от съдебния състав още с определението му от 13.06.2023г. С определението от 27.02.2024г., пропускайки да отчете вече извършената замяна на ответника, първоинстанционният състав отново изменил първоначалното си разпореждане по чл.154 ал.1 АПК, като конституирал и призовал за следващото съдебно заседание само Дирекция Правно осигуряване и инспекционна дейност към ИА ГИТ. Конституираният ответник Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" София с акта на съда от 13.06.2023г. не бил заличен, но същият не е бил призован и представляван в проведеното на 23.04.2023г. открито съдебно заседание, в което съдебното дирене е било отново приключено и последващо е било постановено съдебното решение от 27.06.2024г., което не е било съобщено на тази страна. При това положение следва да се заключи, че конституирайки като ответник с определението си от 27.02.2024г. Дирекция Правно осигуряване и инспекционна дейност към ИА ГИТ, първоинстанционният съд е допуснал до участие в процеса ненадлежна по предмета на спора страна. Неправилното конституиране на ответника по оспорването е съществен порок, който има за последица недопустимост на съдебното решение, постановено с участието на ненадлежна страна - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, поради което същото трябва да бъде обезсилено по отношение на тази страна и съдебното производство се прекрати на основание чл. 221, ал. 3 от АПК. Що се отнася до конституирането, но неучастието на надлежната страна след 30.01.2024г., то тук административният съдия е допуснал нарушение на съществени съдопроизводствени правила, осигуряващи участието в процеса на конституираните страни, а именно призоваването им за откритото съдебно заседание след отмяна хода по същество(което не е било направено), респ. уведомяването им за постановеното по делото съдебно решение, което също не е било направено. С оглед на изложеното съдебното решение ще следва да се отмени на основание чл.221 ал.2, във вр. с чл.222, ал.2, т.1 АПК, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва да разгледа спора отново с участието на надлежната страна. По разноските. На основание чл.226 ал.3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по въпроса с разноските по настоящото дело. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 и ал.3 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение